Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЖЕЛЯЗКОВ - ХАМПАРЦУМЯН ИГРА НА ДИПЛОМАЦИЯ

Заместник-министърът на икономиката Левон Хампарцумян, спряган и като вероятен приемник на шефа на АП Захари Желязков бе забелязан да посещава сградата на АП на Аксаков 29 в средата на седмицата. Според друга версия за това място той готвел Владимир Каролев, изпълнителен директор на Български постприватизационен фонд.


Репортерска проверка на БАНКЕРЪ установи, че Хампарцумян е имал среща с изпълнителния директор на агенцията за изясняване на някои въпроси, засягащи поредното преструктуриране на приватизационното ведомство. Доволни от ползотворния диалог, високопоставените държавни служители се разделили усмихнати. За разлика от тях служителите в АП очакват със свито сърце новите промени, които могат да им костват работните места. Недоволни от заплащането и от потискащата атмосфера на несигурност много от експерт-продавачите бързат да си намерят нова работа. Въпреки че щатната бройка на служителите в АП е около 150 души, над 15 работни места са свободни от месеци, явно в очакване на министерските хора след деня Х.


След многократните критики на управляващите и лично на премиера Костов подготвяното разширяване на правомощията на АП може би ще намали част от натрупаното недоволство срещу нейния шеф Захари Желязков. Новите функции на агенцията и увеличеният й ресурс от държавни активи може да се окажат нужната индулгенция за приватизационния бос. Вероятно обаче контролът върху дейността на маститото ведомство също ще се засили.


Упоритите слухове за закриване на АП създадоха сред обществото мнение, че дните й едва ли не са преброени. Оказа се, че предизборното стягане на сините редици е поразместило някои пластове сред управляващите, а новата идея била Агенцията да поеме освен следприватизационния контрол на раздържавените предприятия и продажбата на всички дружества от ресора на министерствата. В пакет с дружествата обаче ще вървят и верните чиновници от съответните ведомства, които така ще запазят топлите си местенца при очакваните промени в държавната администрация. Концентрирането на цялата приватизационна дейност в едно ведомство е отколешна мечта на не едно правителство - от създаването на АП през 1992 г. до наши дни. Но винаги е съществувало и подозрението, че съсредоточаването на толкова лостове и влияние на едно място е опасно за всеки управляващ. Досега АП приватизираше само предприятия с балансово число на активите над 1 милион лева. Ако спряганите засега намерения се сбъднат, всички държавни активи, предназначени за продажба, ще бъдат в контингента на АП - от малкото цехче или обособена част от някое селско предприятие до броящите се на пръсти нераздържавени промишлени мастодонти. За целта обаче ще се наложи Народното събрание да промени за пореден път Закона за приватизация (ЗППДОбП), което едва ли ще е проблем за синьото законодателно мнозинство. Разбира се, ако има нужната директива.


Какъвто и да е изходът от подобно начинание, за рискове, свързани със свръхцентрализацията, вече едва ли може да се говори. Защото за жалост на ръководството на агенцията сладките сделки отдавна са осъществени. А единствената възможност за бъдещи приходи е да се притиснат новите собственици да изпълнят следприватизационните си ангажименти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във