Банкеръ Weekly

Общество и политика

Жалкият край на синия лъв

S 250 231142ed 8547 485f a4eb 284d3cff9e2e
S 250 f05edafa 670d 4688 9b4d 605338fc35e5

След дългогодишна агония някога мощният и силен Съюз на демократичните сили (СДС) стигна до логичния си тъжен и смешно жалък край. Шепата дребни душици, които се разполагат на два етажа в емблематичната сграда на "Раковски" 134, отдавна убиха "синята идея" и предадоха мечтите на демократично мислещите българи, проскубаха и смачкаха гордия син лъв - и най-накрая направиха за посмешище самия символ СДС.

Трагикомично се разви последното заседание на Националния съвет на СДС във вторник (17 април). На него трябваше да се реши по какъв път ще поеме партията преди задаващите се избори - първо за Европарламент, после за местна власт и накрая за парламентарни, ако последните не станат първи. Важният въпрос беше дали СДС ще свърне към съседите си по местоживеене - НФСБ на Валери Симеонов, която е част от "Обединени патриоти". Или ще се сближи с новото обединение "Демократична България" на ДСБ, "Да, България" и "Зелените". Председателят на формацията Божидар Лукарски е убеден, че СДС трябва да се придържа към консервативно-патриотичната линия. Неговите опоненти обаче смятат, че той трябва да си ходи от поста, а партията да се сдружи с десни субекти.

Но вместо на задълбочена политическа дискусия станахме свидетели на бой като в селска кръчма. Небезизвестният варненски областен секретар на СДС Юрий Колев и екслидерът на СДС, кметът на Карлово Емил Кабаиванов, си спретнаха зрелищен търкал заради исканата оставка на Лукарски. Колев, който е привърженик на сегашния водач, размаха листове със сценарий за преврат на лидера. Кабаиванов, който заедно с Румен Христов, се сочи за предводител на опозицията, се опита да вземе листовете - и се стигна до ръкопашна схватка между двамата, а след това се включиха и други седесари. След опит да закрие заседанието в крайна сметка Божидар Лукарски напусна залата, а подире му подвикваха: "Довиждане".

Още в началото на заседанието пък стана ясно, че Лукарски е взел предохранителни мерки - яки момчета от неизвестна охранителна фирма не пускаха в салона хората от структурите, които искат оставката на председателя. Всъщност  той направи опит еднолично да ликвидира седем областни структури, за да предотврати очаквания вот на недоверие. Така че екшънът започна още тогава.

Ако цялата тази гледка не бе безкрайно тъжна, тя щеше да е смешна. Всички помним СДС от 90-те години, който събираше под знака на синьото лъвче милиони българи, вярващи в "синята идея" като олицетворение на свободата, демокрацията и законността. Той изигра своята главна роля за промените в България с правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Може би щеше да е по-достойно в началото на новия XXI  век да се саморазпусне и да потъне в историята, обгърнат със слава, отколкото да започне да се цепи, за да достигне до днешното си плачевно състояние на един файтон хора, които се карат и се бият.

Наследниците на някогашния СДС не искат властта, защото не могат да я извоюват, а и нямат идея как да управляват. Но искат, макар и кокалче, от държавната трапеза. И затова спорът не е с кого да се съберем, за да осъществим определени политики. А към коя ракета-носител да се прикачим, за да влезем в парламента.

СДС се свиваше като шагренова кожа през годините, след като Иван Костов отцепи парчето ДСБ. И се изпразваше от съдържание, от идеи, от интелект, докато не остана една празна черупка, която шепа тарикати да използват за користни цели. Всъщност тези хора, които нямат нищо общо с пионерите, създали този демократичен съюз, просто се крият зад марката "СДС", за да си осигурят топли местенца я в парламента, я в Министерския съвет.

След разцеплението СДС успя един път самостоятелно и два пъти в различни коалиции ("Синята коалиция" и Реформаторски блок) да прескочи бариерата и да влезе в Народното събрание. Но разочароването сред привържениците му растеше, защото партията беше безидейна и инертна, а в ръководството й останаха само кариеристите. И след безпринципното участие на Божидар Лукарски във втория кабинет на Бойко Борисов  СДС стигна дъното.  Рейтингът на партията се колебае около единия процент, а последните социологически проучвания показаха около 70% недоверие към нея.

"Драмата" в СДС предизвика голям интерес в социалните мрежи. Бивши седесари тъжно констатираха, че целият път на тази формация е белязан от раздори и люспене. Нещо, което я доведе до пълна маргинализация.

"Някога това бяха "умните и красивите". Сетне се разслоиха на честните и крадливите, но честните въпреки всичко гласуваха за крадливите, за да не дойдат "комунистите". Днес изпадналите търсят враг с партиен билет, а печелившите отдавна осребриха своите билети от бандитската лотария на прехода. Патетично!", написа във Фейсбук началникът на кабинета на президента, журналистът Иво Христов.

"СДС, пуснете си "Последен валс" и кой откъде е...", посъветва ги друг журналист.

"Щеше да е тъжно, ако не беше смешно. Но пък СДС пак влезе в историята. Вярно - като единствената партия, която се е сбила сама със себе си, но все пак е в историята", коментира друг потребител на мрежата. И се допълни сам: "Като в онзи виц - тук на надгробния камък ще пише: "Синьо сърце и много ръце спряха да бият."

Иронията и подигравките са съвсем заслужени. Простотията, лакомията и безгръбначието погребаха синята надежда и нейното знаме завинаги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във