Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗВЪН СМИСЪЛА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РАЗКАЗИ

Историята има само този смисъл, който ние й придаваме.


Ралф Дарендорф


Тези думи са най-откровената позиция към анализа на всяко отминало обществено събитие. Съвремието пълни със символи хрониката на това, което вече се е случило, и така се ражда историята, днес - една, утре - доста по-различна. Въпрос на прочит, на интереси и на употреба. Историята е употреба на миналото. Това е единственото й съдържание, единственият й смисъл, единственото й значение.


Отбелязването на датата десети януари доказа недвусмислено истинността на горните думи. Всички основни политически лидери употребиха според собствените си интереси спомена за събитията от преди една година. Едните - за да охулят и обругаят маниера и методите на днешното управление, другите - за да припомнят провала на социалистическото управление.


И все пак, може ли обикновеният човек, необременяван от бурни политически страсти и болни човешки амбиции, да потърси по-различен отговор на въпроса: какво се случи преди една година?


Отговорът на този въпрос е по-дълъг от тези, които дават политическите лидери. Началото му започва с резултатите на президентските избори, проведени в края на 1996 година. Изборът на Петър Стоянов не означаваше просто, че от 22 януари 1997 г. България щеше да има нов държавен глава. Новостите бяха много повече.


Преди всичко нова беше политическата обстановка в страната. Резултатите от гласуването го доказваха категорично. На първия тур едва 27 на сто от избирателите подкрепяха двойката на Социалистическата партия. А на втория тур тя изостана от победителите с цели двайсет процента. За всяка управляваща партия


такъв жалък резултат е равнозначен на червен картон


Макар и все още начело на управлението, БСП вече беше загубила не само широката си обществена подкрепа, но дори и симпатиите на най-верния си електорат.


Не по-малко важна в случая се оказа и войната между държавните институции. Когато две институции са откровено враждуващи, недвусмислената народна подкрепа за една от тях означава категорична присъда за другата. След като две години парламентарното мнозинство и изпълнителната власт водеха ожесточени битки срещу държавния глава, беше дошло времето да преброят оцелелите си знамена. Двете оставки на Жан Виденов бяха болезнен опит да се спаси поне знамето на Социалистическата партия и на нейното мнозинство в парламента. Събитията на десети януари обявиха опита за неуспешен. Битката бе надхвърлила очакваните мащаби и единственият й възможен край бе пълната капитулация. Основното искане на хората пред парламента беше БСП да се оттегли от властта. Въпросът, който и днес подхранва драматизма на съмнението, е:


Можеше ли партията да не се съобрази с това искане?


Вероятните отговори са само два. Единият изчерпа съдържанието си в последвалите събития. Сега всички съмнения се концентрират върху неслучилото се. БСП не отстоя правото си на второ правителство и сдаде властта. Всички догадки, всички недадени обяснения, всички недочакани отговори се крият в неизяснения смисъл на тази несъстояла се защита.


Защо партията, която само до преди месец ентусиазирано воюваше срещу всеки и срещу всичко, изведнъж се оказа неспособна да защити самата себе си?


Можеше ли парламентарното мнозинство на Демократичната левица да състави второ правителство? Можеше ли Николай Добрев да управлява следващия ляв кабинет? До нощта на десети януари категоричните отговори на тези въпроси бяха: Да. Много повече двусмислие се крие във въпроса: а искаше ли наистина кандидат-премиерът да стане премиер?


Днешното му поведение подсказва по-скоро отрицателен отговор. В решителната нощ преди година обаче Николай Добрев едва ли е бил толкова категоричен в желанията си. При властта, която съсредоточаваше тогавашния шеф на полицията и бъдещ министър-председател, всяка категоричност независимо от посоката й би проличала достатъчно ясно.


Според днешните разсъждения на бившия министър на вътрешните работи при толкова драстична загуба на легитимност и при такава липса на народно доверие БСП не би могла успешно да реализира втория си правителствен мандат. В света на политиката успехът се изразява единствено в нивото на електоралната подкрепа. Това означава, че съмненията на Николай Добрев са съсредоточени не върху възможностите за решаване на проблемите от забавянето на реформата, а върху очакванията това да не се хареса на избирателите.


От разсекретените стенограми на заседанията на Министерския съвет от онези дни става ясно, че решението за въвеждане на паричен съвет вече е било взето и несъставеното второ правителство неизбежно е трябвало да се нагърби и с въвеждането му, и с всички непопулярни икономически мерки, съпътстващи подготовката за структурна реформа. След двугодишно протакане и отлагане явно лидерите на социалистите отново са се уплашили от отговорността за това решение. Причината, която предопределя отказа на Николай Добрев от втория мандат, е липсата на легитимност на управляващото мнозинство да провежда безалтернативно очерталата се рестриктивна политика. Явно защитата на партийното знаме изисква поредните жертви. БСП се отказа от управлението, за да спаси собственото си съществуване.


Обясненията, които днес Георги Първанов все още дължи на собствените си съпартийци, са труднопроизносими и доста неразбираеми за логиката на емоциите. Вярно е, че Демократичната левица можеше да запази властта си и да излъчи второ правителство. Вярно е и, че то не можеше да бъде свалено само под натиска на улицата. Още по-вярно е обаче, че то не можеше да управлява така, както избирателите очакваха от любимите си политици. Новото правителство не можеше да свали цените, напротив - трябваше да ги повиши. Новото правителство не можеше да върне икономическата власт на държавата, напротив - трябваше да проведе приватизацията. Новото правителство не можеше да увеличи заплатите, напротив - трябваше да ги задържи ниски, независимо от растежа на инфлацията. Новото правителство нямаше от къде да вземе пари за по-високи пенсии. Новото правителство не можеше да изпълнява обещанията пред избирателите, напротив - щеше да бъде принудено да ги погази.


Трябва ли да се питаме тогава, каква подкрепа щеше да има Социалистическата партия на следващите парламентарни избори? Трудно ли е да си отговорим на въпроса кого спаси Добрев с връщането на мандата за съставяне на второ правителство?


Да, БСП можеше да не изпълни искането на хората, събрали се пред парламента на десети януари 1997 година. БСП можеше да потуши скандалните събития много преди изобщо те да са се случили. БСП можеше да излъчи второ правителство и да управлява до края на мандата си. Но ако беше направила всичко това


догодина БСП вероятно вече нямаше да съществува


От всички най-добре разбраха реалната заплаха тези, които трябваше с решенията си да напишат мъчителната история на политическата й смърт. Николай Добрев и Георги Първанов разбраха, че ако изминат предначертания от Жан Виденов път и поемат отговорността за втори мандат, това нямаше да е нито риск, нито предизвикателство за партията, а подписване на сигурната й присъда.


Колкото и условни да изглеждат някои категории, в света на политиката те притежават съвсем реални и необратими стойности. Разделението ляво и дясно може да забавлява политическите зевзеци, но със сигурност очертава дълбоки граници на несъвместими действия. Лява партия не може да води дясна политика. Ако го направи, тя не само губи поддръжката на собствените си симпатизанти, но и доказва състоятелността на претенциите на десния електорат, а това е знак, че на власт трябва да дойдат неговите избраници. Това се случи с БСП преди една година.


Събитията от нощта на десети януари все пак имат и някакъв собствен смисъл. В логиката на различно задаваните въпроси този смисъл звучи различно. И може би това, което се случи тогава, беше един зле замислен и изигран без всякакво въображение политически театър. Вероятно драматизмът на сцените трябваше да убеди и най-твърдите поддръжници на социалистическото управление, че БСП не може да остане на власт. Това, което със сигурност думите щяха да бъдат безсилни да обяснят, трябваше да проличи еднозначно от драматизма на събитията.


Дали всъщност столетницата не използва за пореден път отчаянието на българския народ,


за да реши вътрешните си партийни проблеми?


Тези съмнения се задълбочават и от разсекретените стенограми на заседания на социалистическото правителство от десети и единадесети януари. В предколедните конгресни дни Жан Виденов прехвърли парещите въглени на властта в ръцете на Георги Първанов и Николай Добрев. Техният избор трябваше да реши дали партията да остане на власт и стискайки въглените в юмрук, да брои миговете до лумването на пожара, или пък да напусне пожароопасната зона на властта.


Дванайсет дни по-късно новият президент положи клетва пред народните представители. Основното послание в речта му беше формирането на Нов обществен договор. В езика на символите това означава желание за тотално скъсване с довчерашното минало. Минало, с което политиците от ляво и от дясно не се гордеят. Но защо една година по-късно все още не е ясно с какво биха желали да се гордеят днешните политици?

Facebook logo
Бъдете с нас и във