Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗВИКАХА АМЕРИКА В КАБИНЕТА НА ДИРЕКТОРА

На 2 август президентът Буш обяви създаването на един нов пост - директор на националното разузнаване, и на един нов национален център за борба с тероризма. Решението не бе изненада - то дойде по препоръка на комисията, разследваща събитията от 11 септември 2001-ва. В Америка обаче се интересуват не от съдържанието на новия президентски план, а от евентуалното му отражение върху борбата за Белия дом наесен. На зелената ливада пред Белия дом редом с Буш се строи целият силов блок на американската администрация, включително министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, директорът на ФБР Робърт Мюлер, и.д. директорът на ЦРУ Джон Маклафлин, шефът на департамента по вътрешна сигурност Томи Ридж и държавният секретар Колин Пауъл. Именно в това внушително обкръжение президентът обяви за създадената нова длъжност. Директорът на националното разузнаване на практика ще е съветник на президента по дейността на спецслужбите и ще координира работата на близо петнайсетте разузнавателни и контраразузнавателни структури. Центърът за борба с тероризма, който ще е под негово командване, ще отговаря за аналитичната дейност. Това обаче не значи, че се прекратява аналитическата работа на Пентагона и ЦРУ, увери шефът на апарата в Белия дом Андрю Карт. Не можем да си позволим подобно нещо, добави той. Джордж Буш обаче си позволи все пак да не спази една от препоръките на комисията - а именно новият директор на разузнаването да стане и член на кабинета. Офисът на директора ще се намира извън Белия дом, за да може той да работи независимо от администрацията и напълно да се концентрира върху координацията между специалните служби, обясни президентът. Наложи се пак Карт да уточнява, че директорът ще има същия достъп до Буш, какъвто имат министърът на отбраната и шефът на ЦРУ: Не бива да се мисли, че щом човек не е разквартируван в Белия дом, то общуването му с президента е ограничено. Директорът на разузнаването (или царят, както набързо кръстиха длъжността журналистите) ще се назначава от президента с одобрението на Сената. ФБР и ЦРУ си запазват началниците, от които Буш очаква да реформират двете ведомства. Федералното бюро за в бъдеще ще се концентрира върху предотвратяването на влизането на терористи в САЩ. От ЦРУ пък се чака да повиши нивото на професионалната подготовка на разузнавачите. Ако се вярва на анонимните източници от Вашингтон, един от ожесточените противници на новата длъжност е бил шефът на Пентагона Доналд Ръмсфелд, в чиито ръце днес се намират над 80% от разузнавателния бюджет на САЩ (точната цифра е тайна, но се смята, че става дума за около 40 млрд. щ. долара). В отчета си комисията 11 септември предлагаше всички тези пари да се дадат под разпореждането на царя. Без подобен лост директорът на разузнаването и неговата служба биха се превърнали просто в поредната бюрократична структура, лишена от реална власт, смятаха сенаторите. Буш засега не отговори на въпроса кой ще се разпорежда с милиардите в бъдеще, само неопределено подхвърли, че новият директор ще има бюджетни пълномощия. Президентът обаче изрично наблегна, че Ръмсфелд все още се ползва с пълното му доверие и подкрепа. Освен това той не настоя да бъде свикано извънредно заседание на Конгреса, което да приеме обявените промени. Това може да почака до септември, добави спокойно той. Според много експерти обаче въвеждането на новата служба далеч няма да стане безболезнено, защото ще се наложи сериозно преразглеждане на целия комплекс закон за дейността на спецслужбите. За всички е очевидно, че появата на Буш на зелената трева пред Белия дом има сериозен политически уклон. Като се съгласи с основните препоръки на комисията, президентът на практика отне на съперника си Джон Кери здравата почва под краката. Миналата неделя на Демократическата конференция в Бостън сенатор Кери обеща при евентуална победа на изборите незабавно да реформира разузнавателните служби на САЩ, като обвини сегашната администрация, че съзнателно отлага и бави едно от най-важните решения за бъдещето на страната. Сега претенциите на демократите просто загубиха смисъл. Въпреки очакванията на политолозите Кери не успя да дръпне пред Буш в рейтингите след конференцията. В момента авансът му пред настоящия държавен глава е между 3 и 5% - т.е. напълно в границите на възможната статистическа грешкаЗатова и реакцията на Кери след изявлението на Буш не закъсня. Той излезе пред десет хиляди свои симпатизанти в щата Мичиган само час след като бяха приключили изявленията в Белия дом . Демократът обаче се задоволи само с няколко общи думи - в смисъл, че новият директор е длъжен да работи в тясно сътрудничество с Конгреса. Кери нарече решението на президента правилно, но упрекна Буш, че му е трябвало толкова много време, за да го вземе. У наблюдателите това изявление създаде чувството, че Буш е успял да изненада неприятно противника си. Ако е така, би било странно, защото в последния ход на президента нямаше нищо неочаквано. Докато демократите се упражняваха в красноречие в Бостън, Буш провеждаше съвещание след съвещание със силовите шефове в ранчото си в Кроуфърд. Информацията за тези съвещания съвсем не бе пазена в тайна. Беше очевидно, че е въпрос на дни държавният глава да даде отговор на препоръките на комисията 11 септември. Собственият му говорител го потвърди на 30 юли. Всъщност сегашната история повтаря едно към едно събитията около създаването на Департамента за вътрешна сигурност веднага след атентатите през 2001 година. И тогава демократите настояваха за реформата и обвиняваха Буш в мудност, а после решението му ги свари неподготвени. Сега опозицията трескаво се стреми да вземе инициативата, като уверява избирателите, че промените са резултат единствено на техния силен натиск върху управляващите. Същевременно щабът на Кери се опитва да убеди хората, че решението на президента четири месеца преди изборите преследва чисто рекламни цели. В подобна риторика има и зрънце истина, поради което по въпроса тепърва ще се водят все по-ожесточените спорове във Вашингтон, коментират независимите наблюдатели. Както заяви един от тях пред европейски журналисти, президентските избори са война, в която не се взимат пленници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във