Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗТОЧЕНИЯТ АЛЕН МАК - МАШИНА ЗА ДЖОБНИ ПАРИ?

Ще зацъфти ли отново тежко попареният от сланите на прехода Ален мак? Това се питат традиционно патриотичните пловдивчани, които Бог знае защо вземат твърде присърце дългата и мъчителна приватизация на поредния повяхнал символ на национална гордост. За съжаление не розови, а черни легенди витаят из града на тепетата и разказват за злоумишленото потопяване на водещото доскоро козметично предприятие. В апокрифното описание на нечистата битка за неговото златно руно не липсват както червени, така и сини аргонавти. Официално социологическо проучване по злободневната тема няма, но местните жители са убедени, че за появата на първия герой от сагата са се погрижили видни фигури. Говори се, че небеизвестният ексдепутат от БСП

Стойчо Шапатов и самият Жан Виденов

лично са препоръчали в началото на 1996 г. на управленското кормило на Ален мак да бъде поставен Янчо Христозов, бивш секретар на районен комитет на БКП в Пловдив. Благодарение на него пък изгряла звездата на московската фирма Булрускомерс, която получила пълни преференции, изтикала дотогавашните дистрибутори на предприятието и поела изцяло пласирането на продукцията с марка Ален мак на стария, доходоносен руски пазар.


Според непотвърдени сведения, може би от зловидници, главният играч в Булрускомерс Методи Маджаров е регистрирал фирмата в Москва, като използвал номера на загубения невалиден паспорт на тъща си, която била руска гражданка. Освен това бизнесменът имал и шанса да ползва два защитни политически чадъра, тъй като хем се явявал близък родственик на бившия член на ЦК на БКП о.з. ген. Маджаров, хем майка му, като хасковлийка, си другарувала отдавна с фамилията Бисерови и имала щастието да се сдобие със завидна влиятелност по време на демократичната епоха.


По-важното на фона на тези пикантнички клюки обаче е, че с благоволението на споменатия изпълнителен директор Христозов Булрускомерс ползва благините от определените само за нея

шеметни търговски отстъпки от 20-22%

и безпроблемно завладява търговията на предприятието с Русия. Фирмата на Маджаров наложила там дъмпингови цени, каквито останалите, недолюбвани дистрибутори на Ален мак, не можели да си позволят, тъй като за тях отстъпките се движели в скромните граници от 7-8 процента.


Заради такива прийоми през 1996 г. потърпевша московска фирма - ИЧП Сверум+, завела пред Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата дело срещу Ален мак за нелоялна конкуренция с иск за близо 150 хил. щ. долара. Пловдивското предприятие било осъдено да заплати 80 хил. щ. долара. За тази малка щета и до ден днешен от никой не е потърсена каквато и да било отговорност. Още по-тревожното е, че и никой не се е наел да потвърди или опровергае ширещите из Пловдив лоши приказки, че за всеки ТИР, заминаващ към Русия за Булрускомерс, се плащали на Христозов

по 500 щ. долара на ръка

Към касата на Ален мак обаче руската фирма с българска мая не била така коректна. Към днешна дата дълговете й за изнесена, но неплатена продукция, вече гонят 9 млн. щ. долара. Бедата е, че тяхното натрупване продължава и след свалянето на Янчо Христозов от управленската сцена.


През август 1997 г., след поредната смяна на правителствения караул, на шефското място в пловдивския Ален мак е назначен Тинко Аджаров, оглавяващ дотогава градската организация на Християндемократическата партия. А водещи фигури в новия директорски борд стават доц. Слава Бахчеванска, преподавателка в пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост, член на местното ръководство на СДС, и Антонина Хекимова - до този момент лаборантка в пловдивския университет Паисий Хилендарски.


Похвален е първият управленски акт на Тинко Аджаров: поемайки длъжността изпълнителен директор, той тутакси освобождава от работа двама от заварените христозовски заместник-директори на Ален мак - Елена Дачева, отговаряща за техническите въпроси, и колегата й Атанас Парпулов, спец по търговските дилеми. Уволненията се мотивират със съмненията, че като пряко отговорни за това, което става на входа и изхода на предприятието, Дачева и Парпулов са били и заинтересовани от

комисионите, раздавани от фирми

от рода на споменатата вече Булрускомерс.


Аджаров направил опити да разшири външните пазари на дружеството, но както се оказало - точно това изглежда му изяло главата. Само след тримесечно пребиваване на шефския стол Тинко Аджаров скоропостижно се разделя с него. Съветът на директорите депозирал докладна до ресорното промишлено министерство, обвинявайки Аджаров, че твърде много пътува в задгранични командировки. Дали по тази, или по някаква друга, неписана причина, в крайна сметка той е освободен с нарочна заповед на тогавашния вицепремиер и промишлен министър Александър Божков и от 1 януари 1998 г. на мястото на краткотрайния Аджаров е назначена Антонина Хекимова. Случайно или не, точно по същото време на нейната дъщеря пък е гласувано доверието да поеме ръководството на пловдивското общинско Аптечно управление. Сладко-отговорна позиция, която тя запазва и след приватизацията на тамошните аптеки, извършена през миналата година с атрактивната хватка, която бе показно приложена от по-великото софийско кметство.


Сега тези семейни бизнесуспехи обаче обилно прибавят вода в

кривата мелница, развъртяла злите езици

които набеждават Антонина Хекимова, че и двете споменати шефски екстри са дадени на семейството й само защото тя се падала първа братовчедка на съпругата на хасковския СДС-лидер и депутат Христо Бисеров. Споменаването на тези обстоятелства обаче няма особено значение, защото вече е повече от ясно, че модният лов на всякакви телета и братовчеди под вола е ялова работа. Въпреки скромните резултати от мениджърските умения, демострирани от ръководството на Ален мак през изминалите три години.


Не е някаква изненада фактът, че първата работа на новия управленски екип е опитът да се включи в приватизационната битка за предприятието, открита още през 1995 година. В нея участва и основаното от Янчо Христозов РМД Ален мак инвест. На 10 януари 1998 г. в Пловдивския окръжен съд с 5000 лв. основен капитал е регистрирано акционерното дружество Ален мак-98. За негов изпълнителен директор е определен гражданинът Георги Тодоров Николаев, който е назначен от Антонина Хекимова и за търговски директор на държавното козметично предприятие. Освен него, като съдружници в новоучреденото АД Ален мак-98, са посочени лицата: Антонина Илиева Хекимова, Слава Тодорова Бахчеванска, председателка на съвета на директорите на държавния Ален мак, и отговарящият за производствените въпроси Атанас Стоев Атанасов. И четиримата държат по 20% от

капитала на Ален мак-98

След тях се нареждат още четирима участници, на които се падат по 4 до 6% от акциите на частното дружество. Странното в случая е, че никъде не се споменава, както си му е редът, че то се създава с единствената цел - участие в приватизацията. Колкото и да е чудно, в предмета на дейност на Ален мак-98 е записано, че то ще се занимава с производство на парфюми, козметични средства и тоалетни продукти, като изрично е уточнено, че основният източник на финансиране ще са приходите от собствена дейност. На практика ръководените от едни и същи лица Ален мак и Ален мак-98 се явяват конкурентни фирми и когато това обстоятелство е разкрито, около него се вдига неприятен шум. Учредителите на частното дружество са принудени да го обявят в ликвидация.


Междувременно изпълнителната директорка на пловдивския завод предприема мерки за разширяване на неговите позиции в Русия. С нейна заповед от 9 януари 1998 г. в Москва е командирован Костадин Цветанов, специалист в отдел Външни пазари. В две докладни записки Цветанов рапортува пред Антонина Хекимова какво е свършил в руската столица, отбелязвайки, че: В изпълнение на възложените ми задачи през месеците януари, февруари и март 1998 г. осъществих редица контакти с отговорни руски търговски организации и банкови институции с цел да се обезпечат нови търговски партньори от Руската федерация и завоюване на нови пазарни пазарни пробиви на нашата продукция.


Експертът подробно е описал

новите хоризонти

пред Ален мак, коит се очертали след срещите му с ръководителя на Фонда за устойчиво развитие на руския Нефто-газов комплекс Николай Байбаков, със сътрудниците на московския кмет Лужков, с представители на търговско-финансовата групировка МОСТ, както и с руските фирми партньорки на Ален мак. Цветанов не е пропуснал да отбележи и усилията си да разреши проблемите с Булрускомерс, чиито задължения към Ален мак в онзи момент са 2.8 млн. щ. долара. Представителят й Методи Маджаров обаче по това време бил в България, за да търси финансови възможности за 1998 г., и по тази причина се разминал с емисаря на Ален Мак. В заключение той е напомнил на шефката си Антонина Хекимова, че срокът на трудовия му договор изтича на 4 април 1998 г. и я е помолил той да бъде удължен. Но вместо това на 31 март същата година трудовите правоотношения с Костадин Цветанов са прекратени. Обиденият експерт изпраща на 5 юни 1998 г.

докладна записка до промишления министър Александър Божков

в която между другото се казва:


След завръщането ми от Москва, където се срещнах и с подчинения ви Божидар Пенчев, началник на управление Отбранителна промишленост, бях помолен да напиша докладна записка за състоянието на нещата в Ален мак. Докладната съм предал на Божидар Пенчев и не ми е известна нейната съдба. През този период започна необяснимо за мен охладняване на отношението на ръководството към мен. След като се срещнах с някои от клиентите на Ален мак, разбрах причината. Зад гърба на борда на фирмата новият търговски директор Георги Николаев, изпълнителната директорка Антонина Хекимова и несменяемият юрисконсулт Ников са подписали нови договори с фирми на Методи Маджаров и с други клиенти, като им се дава стоката на отсрочено плащане, без никакви гаранции или други заложни документи. В резултат на тази търговска политика предприятието отново е доведено до катастрофа. Не се изплащат падежи към кредитори, закъсняват фискални вноски, не се изплащат с месеци задължения към доставчици. И всичко това се прави при наличие на възможности за сключване на договори за износ със солидни търговски партньори, включително и с известни руски банкови институции. При опитите ми за личен разговор с изпълнителната директорка Хекимова, търговският директор Георги Николаев ми каза: А какво ще получим ние, ако подпишем договори с Лужков, с Газпром или с МОСТ?


Накрая г-н Божков е помолен да прекрати

безстопанствените безобразия

на заводското ръководство и да назначи проверка на сключените договори и на финансовото състояние на фирмата.


Към протестния тон на тази докладна се присъединяват и други хористи. На 14 юли 1998 г. промишленият министър е получил още едно изложение, чийто автор е бившето пресаташе на Ален Мак Румен Ковачев, изпълнявал ролята и на преводач. Ковачев съобщава, че основната цел, която си била поставила Антонина Хекимова, сядайки на директорския стол, била събирането на 50 хил. щ. долара, необходими й за градежа на два апартамента. Но по-голямо внимание може би заслужава информацията за това, как

турската фирма Гюл Матбааджлък

от един от най-перспективните и надеждни партньори на Ален Мак се превърнала в аутсайдер. В докладната си Ковачев твърди, че собственикът на фирмата Еркан Гюл му признал, че направо му е била поискана комисиона за двама директори на завода. Кажете какво да правя, много са настоятелни, вайкал се турският бизнесмен.


Достоверна или не, информация за подобни нелицеприятни явления в бизнесживота на Ален мак е депозирана на 12 август 1998 г. и в кабинета на министър-председателя Иван Костов. Към него е адресирал докладната си инж. Димитър Костов, управител на пловдивската фирма Ситалк. Той е пояснил, че от 1991 до 1996 г. неговата фирма е изнасяла в Русия продукция на пловдивския завод, като търговският оборот достигал 10 млн. щ. долара годишно. След серията ръководни рокади в предприятието обаче

сътрудничеството със Ситалк

било преустановено. През 1997 г. основен мотив за отказа да се сключат експортни договори с този дистрибутор било участието на Ситалк в консорциума с американската GEM GRUP, който кандидатства за покупката на обявения за приватизация Ален мак. Според инж. Костов обаче корупцията там не била изкоренена, а напротив, явлението намирало добра почва и при управлението на екипа на Антонина Хекимова. Посочени са много примери. Премиерът е уведомен, че неизвестно защо с председателката на директорския борд Слава Бахчеванска е сключен граждански договор, с който й било възложено да поеме поста на директор по иновационните въпроси. Казано е още, че същата г-жа Бахчеванска предоставила на Ален мак свой продукт за производството на крем, но след това го препродала на Трояфарм - Троян. Отбелязан е и друг грях на Бахчеванска - с нейните протекции на ръководна длъжност в завода била назначена Маргарита Василева. Тя на свой ред предложила в Москва да се

бракува стока за 500 000 щ. долара

закупена от фирмата Булрускомерс на Методи Маджаров. Но само шест месеца по-късно въпросната г-жа Василева преминала на работа в неговата фирма. Ръководството на пловдивското предприятие не правело необходимото за събирането на стари дългове за милиони долари, пише още инженерът. В същото време безнадеждни длъжници получавали стока с фантастична търговска отстъпка от 15 процента. Сред тези щастливци се нареждала фирма на Петър Самуилов Питърском, която хем дължала на Ален мак доста милиони, хем била обявена във фалит. Този факт обаче не попречил на бизнесмена Самуилов чрез друга негова фирма - Питърсфарма, да сключва изгодни договори с козметично-парфюмерийния завод. Списъкът на черните точки в мениджмънта на Ален мак, изредени от управителя на Ситалк, е повече от дълъг. В заключение той е помолил изнесените от него факти да бъдат проверени и е поискал от премиера Костов бърза намеса, защото в противен случай разрушаването на фирмата Ален мак би станало безвъзвратно. Дали тази песимистична прогноза вече е изпълнена - отговори ще дават вече новите собственици от Канотранс, които все още не са влезли реално в пловдивското предприятие, но подсказват, че не са големи оптимисти за цифрите в дю дилиджънса, който правят сега. А как им съдейства изпълнителната директорка Антонина Хекимова да си направят дю дилиджънса - те си знаят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във