Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗСТРАДАНИЯТ ТРИУМФ В СТРАСБУРГ

ЕВРОПАРЛАМЕНТЪТ ОДОБРИ ДОГОВОРА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕСОдобрителните гласове на 522-ма евродепутати в Страсбург превърнаха мечтата на една страна и един народ в реалност. С одобряването в сряда (13 април) от Европейския парламент на проектодоговора за присъединяване на България към ЕС на практика отпаднаха и последните процедурни пречки пред тържествената церемония по парафирането на споразумението. Тя, както е известно, ще се състои на 25 април в Люксембург. Само за любителите на сухата статистика в историята пък ще останат 70-те гласа против и 69-те въздържали се относно предложението страната ни да стане двадесет и шестият член на единното европейско семейство. През иглените уши на тежката парламентарна процедура се промъкна и северната ни съседка - Румъния. В подкрепа на кандидатурата на Букурещ гласуваха 497 евродепутати. Против бяха бяха 93, а 71 се въздържаха.До този балкански триумф в Страсбург обаче не се стигна никак лесно. Дори напротив, лошият късмет на България и Румъния пак се прояви и двете страни бяха принудени да тръпнат до последния момент. Неприятната изненада дойде от искането (отхвърлено за щастие в пленарната зала) на 92-ма депутати от фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) за отлагане на съдбоносното за страната ни решение за следващата сесия, насрочена за 27 и 28 април. Това на практика означаваше да бъде определена и нова дата за официалното подписване на договора от държавните и правителствените ръководители на 25-те в Люксембург. Мотивите на парламентаристите от ЕНП не бяха свързани с готовността на България за членство, но това не направи случката по-малко неприятна. Евродепутатите всъщност се разбунтуваха покрай неяснотите около бъдещия единен бюджет на ЕС. Както е известно, през февруари миналата година Европейската комисия представи финансовите разчети за средствата, с които ще бъдат покрити разходите по присъединяването на България и Румъния в периода 2007-2009 година. Междувременно най-късно до края на юни тази година държавите членки трябва да постигнат съгласие по новия шестгодишен бюджет на Съюза (т.е. за периода 2007-2013 година). Именно в този финансов план трябва да бъдат включени и обещаните за София и Букурещ над 9 млрд. евро. Явно представителите на ЕНП са се почувствали пренебрегнати от факта, че ще бъдат поставени пред свършен факт относно заделяните от единния бюджет траншове за България и Румъния. В крайна сметка Европейският парламент прие компромисно решение, с което призова Съвета на министрите да внесе още веднъж финансовия пакет за двете страни кандидатки преди приемането им за пълноправни членки в началото на 2007-а. Това най-вероятно ще стане паралелно с обсъждането на разходите на единната европейска каса, които трябва да бъдат гласувани най-късно до края на 2006 година.Инициативата на ЕНП мобилизира усилията на българския преговорен екип, който бе заминал в Страсбург, за да обере лаврите от успешно приключилите разговори с Еврокомисията. Както призна в една от медийните си изяви министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, в нощта на 12 срещу 13 април са водени многобройни преговори с премиерите на държавите членки за намиране на изход от неприятната ситуация.Освен по финансовите въпроси Европейският парламент показа мускули и около т. нар. предпазна клауза, която позволява отлагане на членството ни с една година. Депутатите поискаха и в крайна сметка получиха писмено съгласие от Европейската комисия, че Европейският парламент ще участва при евентуалното вземане на решение за отсрочване на присъединяването на България за период от 12 месеца. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, в проекта за споразумение между страната ни и 25-те е записано, че споменатата клауза може да бъде задействана с единодушно решение на Съвета на министрите по предложение на Европейската комисия. Така на практика парламентът в Страсбург оставаше изолиран в наблюдението върху страната ни в интервала между подписването на договора и влизането му в сила през януари 2007 година.Улисани в радостта от успешния завършек около одобряване на договора, политиците ни едва ли ще обърнат внимание на няколко дребни препъникамъка, които могат отново неприятно да ни изненадат. А те бяха повече от ясно назовани от докладчика за България - британския депутат Джефри Ван Орден. Едва ли е особена новина, че сред проблемите, които страната ни предстои да реши в оставащите 20 месеца до членството, е съдебната реформа и по-конкретно реформата в наказателното правораздаване. Добре би било обаче управляващите у нас да прочетат (а и не само това) забележките за липсата на прозрачност при възлагането на обществените поръчки, както и за нестихващия трафик на хора, стоки и наркотици през границите ни. Любопитство у незапознатите би предизвикала и точката, която призовава България да гарантира в по-голяма степен свободата на медиите. Сред интересните моменти в гласувания доклад на Джефри Ван Орден е констатацията, че на българския пазар на туристически услуги продължават да действат различни цени за местните лица и за чужденците. Евродепутатите са на мнение, че фигуриращото в Закона за чужденците изискване за разкриване на десет работни места за българи като условие за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденците е повече от дискриминационно. В графата активи за страната ни попаднаха задълбочаването на либерализацията на банковия сектор и на телекомуникациите, както и нарастването на дела на частния сектор в БВП до 64 на сто. Евродепутатите записаха специално изречение, с което изразиха разочарованието си от провала на сделката за Булгартабак. Същевременно те не скриха задоволството си от решението на Народното събрание да задължи правителството да обяви в най-скоро време нова процедура за приватизация на тютюневия холдинг. В гласуваната специална резолюция в подкрепа на членството на България фигурира и призивът на Европейския парламент към страните членки да приложат по-гъвкав подход спрямо затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй.Доста по-сериозни бяха критиките, които евродепутатите отправиха към Румъния. В подготвения от докладчика Пиер Московиси анализ се споменават проблемите на съседите ни със съдебната реформа, с високия бюджетен дефицит, както и със задълбочаващото се отрицателно салдо по текущата сметка на платежния баланс. Използваната в доклада за Румъния лексика бе доста по-остра в сравнение с тази за България. Правителството на Адриян Настасе бе призовано да предприеме сериозни мерки за ограничаване на корупцията по високите етажи на властта, която продължава да разяжда политическия и обществения живот в Румъния. Властите в Букурещ отнесоха и сериозни критики за политиката си на отпускане на помощи на големите държавни предприятия. Към проекторешението за одобряване на договора с Румъния бе приложено специално становище на Комисията по земеделие и селски райони в Европарламента, в което се настоява за преразглеждане на механизма на отпускане на помощи по линия на Общата селска политика на общността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във