Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗПИТАНИЕ ЗА ЗДРАВИНАТА НА ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИТЕ НЕРВИ

Тридесети юни ще бъде забележителна дата. Не само за историята на конфликта в Ирак, но и за международните отношения, чийто епицентър се събра в Ирак и които добиха своите нови измерения чрез Ирак. Денят 30 юни със сигурност е удобен за хладна рекапитулация на всичко, което се случи дотук. Това удобство обаче се изпарява моментално, защото след рекапитулацията задължително следва въпросът за перспективата не само пред Ирак, но и за отношенията около Ирак. Най-малко, когато в края на юни властта се прехвърли на иракчаните, както изисква резолюция на Съвета за сигурност на ООН, ще бъде задължително да се отговори на един въпрос, който и към този момент няма свестен отговор - кой и каква отговорност поема оттук нататък и каква стратегия ще предложи. Моментът е удобен и за това, което липсва още от самото начало - желанието за търсене на компромиса първо в коалицията и второ между тези, които застанаха на различни позиции и си скъсаха трансатлантическите нерви. Тези дни особено често се споменава терминът exit strategy. Той влезе в устата и на политиците, и на коментаторите и изреченията им винаги завършват с да, но... Повод да се говори за Стратегията за изход даде гражданският администратор на Ирак Пол Бремър, който след шокиращото убийство на Изедин Салим, председателя на Преходния управляващ съвет на Ирак, намекна за оттегляне на коалиционните сили, ако населението го пожелае. Държавният секретар Колин Пауъл пък заяви по Ен Би Си, че американските войски ще бъдат изтеглени от Ирак, ако бъдещото преходно иракско правителство поиска това. Допълнението на Пауъл е като това на Пол Бремър. Той не очаква подобна случка, защото те ще се нуждаят от нашите войски за значителен период от време в бъдеще. Даже кандидатът за президент на Демократическата партия Джон Кери обещава, че ако спечели изборите, до края на мандата си ще изтегли американските войски с чест и като защити интересите на страната. За exit strategy говори и италианският премиер Силвио Берлускони по време на посещението си във Вашингтон. Най-точният коментар бе направен във в. Таймс, който твърди, че британският премиер Тони Блеър и американският президент Джордж Буш планират да ускорят процеса на изтегляне на войските на коалицията, като запазят пълния контрол върху ситуацията с помощта на силите за сигурност в страната.Очевидно е, че до 30 юни демокрация в Ирак е невъзможна. Още по-очевидно е, че усилията за демокрация са процес, който едва ли зависи от присъствието или отсъствието на войски. Един добър познавач като Карл Билд, бивш специален пратеник на ООН в Босна и на Балканите, сподели собствения си опит по следния начин: Опитът показва, че създаването на режим след унищожаването на режим е продължителен, сложен и труден процес. Особено силно това се отнася за райони с религиозно и етническо разнообразие, каквито има из цялата територия на някогашната Османска империя - от Бихач в Босна до Басра край Персийския залив. В коментара си за Интеренешънъл Хералд Трибюн Карл Билд предупреждава за една голяма опасност - разпадането на Ирак, което на практика въвежда в употреба един стар термин - балканизацията. Ако досега мнозинството наблюдатели умишлено бягаха от сравненията между Ирак и Балканите, то сега това ще става неизбежно поне по две причини. Първата е свързана с простия факт, че Ирак и Югославия бяха създадени след Първата световна война. Стана така, че Югославия се разпадна и това предизвика най-кървавия конфликт и нанесе най-голямата европейска рана след падането на Берлинската стена. Не е лишено от основание и другото сравнение - с разпадането на Съветската империя и всички конфликти, които произтекоха от начина, по който стана този разпад. Затова въпросът за потенциалната възможност за разпадането на Ирак предизвиква горчиви асоциации. Затова този въпрос е свързан и с изтеглянето на коалиционните сили от Ирак и т.нар. exit strategy. Изводът от историческите справки и сравнения се очертава ясен и би могъл да се формулира така - едва ли изобщо е разумно да се мисли за изтегляне в краткосрочен план, защото не става дума само за стабилизацията на Ирак, но и за целия регион. Със сигурност изтеглянето изглежда невъзможно и поради друга причина. Нито Съединените щати, нито Европа - а и Русия - няма да приемат сценарий, според който да зарежат влиянието си в една ключова арабска страна като Ирак. Едно изтегляне би означавало просто начало на конфликт, чиито параметри не могат да с предвидят. Изтеглянето е невъзможно и защото например големите европейски страни като Германия и Франция със сигурност знаят, че без американските войски изобщо не може да се мисли за ред в Ирак. Най-добре го е усетил египетският президент Хосни Мубарак. Според него Съединените щати ще направят най-голямата си грешка, ако изтеглят войските си на 30 юни. Оставянето на Ирак без опора, армия, полиция, министерства ще увеличи анархията и ще превърне страната в страшно огнище за терористични операции. Изтеглянето на практика би означавало война на всички срещу всички.Хората ме питат какво става след първи юли. А аз им казвам само, че ситуацията ще е като борба за спорна топка в баскетбола, казва Джордж Войнович, един американски сенатор републиканец. Сенаторът очевидно има предвид неяснотата за пълномощията на бъдещото иракско правителство. Всъщност този конкретен въпрос е много съществен на фона на общата картина. Той е въпрос и на дипломация, защото ключовите неща като сигурност и петрол няма как да бъдат решени, ако на масата не се сложи конкретна резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Простата причина е, че само резолюция може да легитимира бъдещото иракско правителство. Този път от нея интерес би трябвало да имат всички. Съединените щати, за да привлекат още международни сили, европейските страни и Русия, за да включат собствените си интереси, а Ирак - най-малкото за да търси по-сполучливо начини за опростяване на дългове. Стратегията за изход очевидно не върши работа, защото е бягство от действителността, която в случая с Ирак изисква не толкова стратегия за демокрация, а за стабилизация. Това, простичко казано, означава не смяна на режима в Ирак, а характера на режима в Ирак. Всъщност 30 юни може да стане забележителна дата... в намирането на международния компромис за Ирак. Този компромис е не само желан, той е закономерен. След всичко, което се случи, едва ли има наивници, които да се мислят, че скоро Ирак ще отпадне от дневния международен ред. Така че exit strategy е само начин, с който международната общност може да бъде накарана да мисли... по-бързо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във