Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НОСЯТ ПАРИ САМО ПРИ ПОЯВАТА СИ НА ПАЗАР

Владимир Йосифов, директор на отдел Иновационна дейност в Световната организация за интелектуална собственост, пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Йосифов, по еднакъв начин ли стоят нещата с авторското право у нас и в чужбина?


- Българинът не цени умствения си труд. Авторското и патентното право са права на интелектуалната собственост. Но навсякъде, ако изобретението няма клиенти на пазара, то си остава само едно интересно техническо решение и никакви доходи от него не могат да се очакват. Същото се отнася и за авторското право.


Какво се прави за защита на авторското и патентното право в България?


- Нашата организация за интелектуална собственост не прави класация кой как закриля авторските права. През последните 15 години усилено подпомагаме квалификацията на хората, които работят в сферата на прилагането на закона за авторското право - съдии, юристи, администрация, митница, полиция. Съдебната система е особено важна, тъй като дори да притежавам патент, той си остава къс хартия, ако няма къде да кажа: Господинът нарушава моите права, забранете му!


Преди влизането на закона за авторското право и изменението на Наказателния кодекс на много фирми беше изгодно да изчезнат, след като бъдат хванати в нарушение, и административната процедура свършваше дотук. Нямаше пречки обаче същите лица да открият нова фирма със същия предмет на дейност и така до следващото установено нарушение. Сега в Наказателния кодекс са включени елементи, които криминализират нарушението на авторските права.


По джоба на българина ли е патентоването?


- Патентът трябва да се прави само по икономически съображения. С него авторът си осигурява печалбата от своя продукт на даден пазар. Следователно в период от 20 г. има право да бъде единственият ползвател на тази технология. Ако той реши да защити патента си в повече страни, това ще му излезе много скъпо. В началото патентът може да представлява до 20% от инвестицията. Когато пазарът се разработи, този процент спада много бързо. Препоръката ми към всички изобретатели е, първо, да патентоват в България, за да разберат има ли стойност техният продукт, или не. У нас се плаща по-малко в сравнение с цената, която се иска в чужбина. А такова пресяване позволява на автора заедно със своя патентен представител да уточни параметрите на закрилата. Много по-скъпо е да обсъждате това с адвокат в Германия или САЩ, след като не сте го направили в собствената си страна.


Как оценявате шансовете на изобретателя да види произведението си на пазара, та дори и да му платят за него?


- Добре е, когато се правят изобретения, но парите идват само при появата им на пазара. Например велкролентата - залепващата лента на ръкавици, дрехи, маратонки и т.н., е измислена от швейцарец през 1967 година. Но до изтичане на патентните права на това изобретение единственият му клиент е била НАСА, която го е използвала в космическите костюми на астронавтите. Швейцарецът не е намерил правилния подход към пазара. Той се е опитвал да го продаде на производителите на ципове, които току-що били въвели пластмасовия цип, и не искали да се раздвояват в своята инвестиция. Три години след изтичане на патентните права японска фирма се сеща и започва да произвежда лентите масово, без да плати на изобретателя им и един цент.


Доколко се спазват авторските права в България и не изпитвате ли притеснения, когато ни обявяват за пират N1 в света в някои области?


- Не може цял един народ да бъде обвинен в пиратство заради това, че отделни хора нарушават закона. Страната ни се ползва с добро име в областта на интелектуалната собственост. Колкото до производството на пиратски дискове, компютърни вируси и други, за които се говореше през последните години, ние не правим нищо, за да опровергаем тези твърдения. Не са необходими правителствени декларации. Достатъчно е да се направят по-сериозни изследвания, които да установят колко е годишното производство на дискове у нас и колко от тях са със съответните разрешителни. За съжаление по непонятни за мен причини такива анализи не се публикуват. Борави се с догадки.


През юни на симпозиум в България поканихме две от светилата в областта на звукозаписа, кинопроизводството и аудио- видеопродукциите - Ник Гарнет и Ерик Смит. Първото, което те поискаха, бе да видят един от затворените заводи за пиратски компактдискове. След това казаха: За нас нещата са ясни. Необходимите закони са налице, въпросът е те да се прилагат и да има директен диалог с чуждестранните вносители на авторски права. Но ние нямаме организации, които да управляват авторските права на отделните собственици - музиканти, автори и т.н. В света тези структури работят на реципрочен принцип. Например нашите представляват чужди права в България, а чуждите организации представляват българските права в чужбина.


Аз разбирам, че до момента българските радиостанции и телевизионни канали не плащат авторски права, смятайки, че като плащат някакъв данък на държавата, тя е длъжна да се оправя по-нататък с проблема. Това е погрешно. Това просто не е нейна работа. За това си има закон и съд.


Сред най-богатите организации в западноевропейските държави са тези, които се занимават с авторските права на композитори и писатели като ГЕМА в Германия и САСЕ във Франция и всеки автор, член на тези организации, знае, че ще получи сериозна част от приходите при реализирането на неговото произведение на пазара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във