Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗМИСЛЕНИ И РЕАЛНИ ПРОБЛЕМИ

Валутният съвет бе въведен в България със Закона за Българска народна банка, който влезе в сила от 10 юни 1997 година. Но механизмът на Валутния борд започна да се прилага от 1 юли 1997 г. и вече никой не спори, че той постигна непосредствените си цели. Инфлацията след февруари тази година е под 0.5% месечно. Фиксираният курс на лева към марката не е подложен на натиск. Валутният резерв на управление Емисионно надминава 5 млрд. марки. Основният лихвен процент е нисък - над 5%, и относително стабилен. Доверието в лева се покачва. Проблемите на българската икономика и финанси обаче не са решени. Но наред с действителните широко се обсъждат и измислени проблеми.


Кои са фиктивните проблеми на Валутния борд? Първият от тях се съдържа в


твърдението, че Валутният борд е най-примитивна парична система


която действа автоматично и лишава правителството от възможността да провежда самостоятелна парична политика. При това положение, за да регулира пазарното стопанство, правителството може да използва само инструментите на фискално-бюджетната политика. Но Валутният борд налага строги ограничения и при тяхното използване. Ставало много трудно да се влияе върху стихийното и циклично развитие на пазарно-капиталистическото стопанство и да се смекчават тежестите за населението, свързани с периодичните спадове на стопанската активност и доходите, увеличаване на безработицата и пр. Решаването на проблема се търси в по-бързото отменяне на тази парична система или в нейното модифициране чрез вкарване на елементи на традиционната, дискреционно управлявана парична система.


Не се разбира, че при съвременното пазарно стопанство паричната система на Валутния борд е аналог на златния стандарт. Както при златния стандарт, и при Валутния съвет книжните пари, респ. банкнотите, се емитират единствено при възможност за замяна на паричната стока, представена сега от абсолютно конвертируемата стабилна резервна валута (за България германската марка). Парите в обращение (паричната база) имат най-малко 100% покритие с резервна валута и свободно се обменят срещу нея по фиксирания в закона курс. Фиксираният курс изразява мащаба на цените, т.е. количеството парична стока, която се съдържа в един лев. Доколкото резервната валута не е подложена на обезценяване (или то е пренебрежимо малко) и не надминава обезценката на основните конвертируеми валути, тя изпълнява задоволително функциите на абсолютна парична стока (както златото в миналите векове). Затова и левът не може да се обезценява и следователно инфлацията е изключена. Паричното предлагане автоматично се приспособява към паричното търсене, поради което масата на парите в обращение във всеки момент съответства на нуждите на обращението. Излишните пари при златния стандарт се изтеглят от обращение чрез обмяна срещу златния запас на емисионния институт, а при Валутния борд - чрез обмяна срещу резервна валута.


Паричната система на Валутен съвет има всичките предимства на златния стандарт, но същевременно е освободена от основния му недостатък. Резервната валута при Валутния съвет е вложена по сметки или в ценни книжа на чуждестранни банки и правителства и носи доход, докато златният запас не е носел доход, а за съхраняването му са били нужни значителни разходи. С това се обяснява възможността за 100% покритие на емитираните от Валутния съвет пари с резервна валута, докато златният запас на централните банки през миналия век е бил значително под сумата на емитираните банкноти.


Разбира се, нито златният стандарт, нито Валутният борд не дават пълна гаранция срещу общо покачване или спадане на цените. Но колебанията са ограничени и се различават качествено от инфлацията, възникваща при неразменните срещу абсолютната парична стока (или нейния аналог) парични знаци.


Валутният борд функционира като съвършен автоматичен саморегулиращ се механизъм. Примитивни могат да бъдат само представите за него на някои хора, които не са вникнали в същността му. Той защитава и гарантира стабилността на паричната система срещу опитите на политическата власт да постига своите цели чрез манипулиране на паричното предлагане. Той предпазва и срещу субективизма и грешките на емисионния институт, доколкото изключва дискреционното управление. Затова Валутният борд е необходим и спасителен за страни като България, преживели най-тежка финансова катастрофа в условията на блокирани структурни (пазарни) реформи и пълна дезориентация на политическата власт и на паричните власти.


Осигурената от Валутния борд трайна стабилност на паричната система и висока степен на доверие в нея е първото и най-важно условие за инвестиции в дълготрайни материални активи, за икономически растеж, увеличаване на заетостта и доходите.


Тази стабилност в България сега е и предпоставка за масирано идване на чуждестранни инвеститори, ускорено завършване на приватизацията и получаване на възможно най-благоприятната цена, поради намаления пазарен риск.


Точно обратното непрестанно повтарят лявоориентираните теоретици и политици. Според тях постигнатата (въпреки предсказанията им) финансова стабилност се плаща с продължаване на кризата и със задържане на доходите на населението на драстично намаленото от хиперинфлацията равнище. Те настояват чрез отменянето на Валутния борд или неговото смекчаване да се увеличи изкуствено паричното предлагане (и инфлацията) като единствен начин за съживяване на производството и излизане от кризата. С обещанието и надеждата за последващо укротяване на пълзящата инфлация. Те не се интересуват от противоположните аргументи, от историческия опит или от описания от Милтън Фридмън синдром на алкохолика. Игнорират и фактите на започналото при Валутния борд възстановяване на реалните доходи на работещите и пенсионерите и увеличаване на продажбите.


Важна и съзнателно насаждана заблуда е, че Валутният борд отнема възможността на държавната власт да осъществява общо икономическо регулиране и да влияе върху икономическия цикъл. В действителност единственото изискване е: фискално-бюджетните инструменти, използвани за постигане на целите на макроикономическата политика на публичната власт да не накърняват наложените от Валутния борд твърди бюджетни ограничения за всички стопански субекти, включително и за самата държава. Което означава, че инфлационното стимулиране и финансиране на икономическия растеж е изключено.


При сегашните условия например икономическият растеж може да получи решаващ първоначален тласък, ако ставките на данъците и таксите се намалят (на ДДС и на таксите върху транзакциите незабавно, а другите от 1 януари 1999 г.), като се запази масата на бюджетните постъпления за сметка на съживяване на стопанската дейност, легализиране на значителен процент от сенчестия бизнес и повишена събираемост на бюджетните приходи. Това е напълно възможно, защото стопанските субекти бързо ще се убедят от собствен опит, че укритите данъци при ниските им ставки вече не могат да им компенсират риска за плащане на високите глоби и да са достатъчен източник за подкупване на данъчните служители.


Резерв за ограничаване на бюджетния дефицит под 2-3% е и съкращаването на бюджетните разходи чрез обособяване на здравната, пенсионната и други социални сфери в самостоятелни фондове. Очакваните постъпления от касовата приватизация са допълнителна гаранция срещу възможни неточности и отклонения от разчетените показатели.


Следва обаче да се подчертае, че в нормалното пазарно стопанство опитите за по-съществени корективи в развитието на икономическите цикли чрез използване на фискално-бюджетни инструменти могат да доведат до натрупване на напрежения, скрити диспропорции и по-дълбоки кризи.


Вторият измислен проблем се съдържа в


предсказанията за дестабилизация на паричната и икономическата система


в резултат на външни шокове. Смята се, че най-голямата заплаха идва от финансовата криза в Югоизточна Азия и от евентуално засегнатите от нея страни на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Изтеглянето на краткосрочните чуждестранни капитали, намаляването на портфейлните инвестиции и финансовите затруднения за фирмите, поради свиване на външните пазари и падането на международните цени, могат да поставят в тежко положение една част от търговските банки.


Внимателният анализ показва, че финансовата криза в Югоизточна Азия се разпространява към страни, банковата система на които е отслабена и уязвима поради прекомерна кредитна експанзия, наличие на значителни лоши кредити, намалена капиталова адекватност, предшестващ приток на краткосрочни капитали и пр. Българската банкова система премина през това състояние, завършило през 1996 и отчасти през 1997 г. с фалита на значителен брой големи и малки банки. В съществуващите банки към края на първото тримесечие на тази година редовните кредити са близо 80% от общата кредитна експозиция, а нередовните са провизирани. Общата капиталова адекватност е 23%, адекватността на първичния капитал е 13 процента. Банките поддържат много висока степен на ликвидност (около 90% покритие на депозитите с високоликвидни активи), което обаче се отразява негативно на нормата на възвръщаемост на капитала. И в това е основният проблем за търговските банки, породен от лошото финансово състояние на значителна част от държавните и частните фирми и ограничените възможности за увеличаване дела на кредитите за реалния сектор.


Стесняването на външните пазари и рязкото спадане на международните цени на редица стоки засилват затрудненията на съответните предприятия и поставят под съмнение възможностите им да обслужват редовно взетите заеми. Тези опасности за банките са реални, но едва ли могат да доведат до обща дестабилизация на банковата система. Във всеки случай те не произтичат от Валутния борд, който със строгите си изисквания към банките и със засиления банков надзор представлява сериозна преграда срещу нова банкова криза.


Негативното влияние на външните фактори и на продължаващата икономическа стагнация в България може да бъде смекчено и да се намали рискът за банковата система и Валутния борд само ако приватизацията на държавните банки и консолидацията на частните завърши бързо. Едновременно с това трябва да се повиши капиталовата им база и да се подобри качеството на банковия мениджмънт под натиска на засилената конкуренция.


Третият проблем, по който има неразбиране и спекулации, се свързва с


равнището и начина на определяне на основния лихвен процент (ОЛП)


Преобладава мнението, че той е манипулиран и изкуствено занижен от 7% през второто полугодие на 1997-а до 5-6 на сто от началото на 1998 година. Това било направено от Министерството на финансите чрез ограничаване на емисиите на ДЦК, за да може бюджетът да получава субсидирани от спестителите кредити. Както е известно, реалният лихвен процент по срочните месечни депозити в банките е отрицателен, с изключение на февруари и март 1998 г., когато инфлацията спадна почти до нула.


Смята се, че поддържането на отрицателен реален ОЛП представлява сериозна заплаха за финансовата стабилност. Търговските банки, които държат в края на май 25% от всички активи в ДЦК и други вземания от бюджета, или трябва да губят, или да прехвърлят своите загуби върху депозиторите, снижавайки плащаните лихви по срочните депозити под ОЛП. Естествено те предпочитат и имат възможност да изберат второто. Но възниква опасност от по-чувствителен отлив на депозити и възникване на ликвидни затруднения за банките. Засега тази опасност не се проявява. В края на май общата сума на депозитите на населението в търговските банки и ДСК в лева и във валута е останала на почти същото равнище от декември миналата година с незначителни колебания по месеци.


В повечето от публикациите по въпроса решението на проблемите се търси в изкуственото повишаване на ОЛП. Единият от начините е с административна разпоредба ОЛП да се обвърже с аналогичния лихвен процент в Германия, увеличен с определен процент рискова премия за България. Другият начин е Министерството на финансите да разшири емисиите на ДЦК, като с допълнително получените средства (при по-висок лихвен процент) започне да изкупува облигации по външния дълг. Третият начин е да се промени методиката за изчисляване на ОЛП, като за база се приеме доходността по емисиите на шестмесечните или дванадесетмесечните ДЦК, или среднопретеглената доходност по всички емисии.


Не е трудно да се разбере, че първите два начина за повишаване на ОЛП са неиздържани, несъвместими с характера на финансовия пазар при Валутен борд и биха породили нови проблеми. ОЛП, обвързан по субективна преценка с лихвения процент в Германия, загубва качествата си на индикатор за съотношението между търсенето и предлагането и променящата се доходност на един от важните сегменти на финансовия пазар - пазара на безрискови ДЦК. Министерството на финансите би нарушило основните си задължения да оптимизира приходите и разходите на бюджета и да намалява бюджетния дефицит, ако за сметка на изкуствено увеличените (и по-скъпи) емисии на ДЦК, които са предимно краткосрочни, започне да изкупува дългосрочен и по-евтин външен дълг.


Що е отнася до предложението за промяна в методиката за изчисляване на ОЛП, неговото приемане не би довело до повишаване на ОЛП с повече от 10-20 на сто. Защото среднопретеглената месечна доходност на шест- и дванадесетмесечните ДЦК през май тази година е съответно с 9 и 32% над доходността по тримесечните ДЦК.


С увеличаване на относителния дял на емисиите на шестмесечните и с по-дълъг срок ДЦК (но до една година) има основание да се премине към изчисляване на ОЛП според доходността на тези емисии.


Като база за изчисляване на ОЛП сега не може да се използва доходността по предоставените депозити на междубанковия пазар (обикновено между 2 и 3% годишно), защото той още не е достатъчно представителен.


При обсъждане на проблема за ОЛП обикновено се игнорира фактът, че той сам по себе си не предопределя пазарните лихвени проценти по кредитите и депозитите. Върху техните равнища и динамика решаващо влияние оказват такива фактори като степента на риска на съответните пазари и изискуемата рискова премия, търсенето и предлагането на кредитни ресурси, състоянието и ефикасността на банките, развитостта на конкуренцията между тях и др. Те именно са обуславяли отрицателните лихвени проценти по срочните депозити в банките през последните дванадесет месеца (с изключение на март и април) и големия спред между лихвите по банковите кредити и срочните депозити. Този спред достигна през май 1998 г. 5.6 пъти, докато през второто полугодие на 1997 г. е бил 4.6 пъти. В страните с нормално пазарно стопанство лихвите по банковите кредити обикновено превишават лихвите по срочните депозити около три пъти.


Това, което държавната власт може и е задължена да направи, е да създаде адекватните на Валутния борд законови рамки за функциониране на финансовите пазари и банковата система, но без да се опитва да дирижира или манипулира лихвените проценти. Още по-малко е допустима подобна намеса на БНБ, която изпълнява ролята на Валутен съвет. Защото главно чрез свободно формираните пазарни лихвени проценти действа автоматичният механизъм на Валутния борд за възстановяване и поддържане на постоянно нарушаваното равновесие на финансовите баланси и на реалния сектор на икономиката.


Многобройните и настоятелни предложения за управление на ОЛП и за използването му като икономически лост за реализиране целите и програмите на правителството много бързо ще доведат, ако бъдат приети, до деформиране и саморазрушаване на автоматичния механизъм на Валутния борд. Доверието в паричната система и стабилността й ще изчезнат.


Четвъртият измислен проблем се съдържа в


твърденията, че било погрешно приемането на германската марка


а не долара като резервна валута и че фиксираният в Закона за БНБ курс на лева към марката означавал надценяване на лева, при което се затруднявал износът и стимулирал вносът.


Една година след въвеждането на Валутния съвет за всичко вече е ясно, че именно марката, а след това еврото са най-подходящата резервна валута за България, която е асоцииран член на ЕС и във видима перспектива ще стане негов пълноправен член, както и член на Европейския валутен съюз.


При всички колебания на пазарните курсове на германската марка и долара механизмът на Валутния съвет реагираше адекватно и не настъпиха някакви особени смущения или дестабилизация на финансовите пазари. Салдото по търговския баланс си остана активно, въпреки че размерът му, по обясними причини, несвързани с Валутния борд, намаля до минимум. Фиксираният в закона курс 1000 лв. за 1 г. марка се оказа реален, дори с леко подценяване на лева. След като през втората половина на 1997 г. потребителските цени се покачиха средно с 16%, за основните стоки те вече са около равнището на цените в Германия. При достатъчна степен на либерализация на пазара, и в частност на външната търговия, и засилване на конкуренцията потребителските цени на вътрешния пазар ще следват по принцип движението на международните цени. Предсказанията за инфлация от порядъка на 25-27%, особено в съчетание с оценките за надценяване на лева във фиксирания курс, не почиват на научен анализ и няма да се сбъднат.


Няма да се превърне в проблем и да предизвика смущения предстоящото от 1 януари 1999 г. фиксиране на курса на лева към EURO в точно съответствие с курса на германската марка към EURO. Защото нищо не ще се промени в утвърдените със Закона за БНБ параметри на Валутния съвет и в механизма за неговото функциониране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във