Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО ПРЕСКОЧИХА ПЪРВАТА ЛЕТВА

След кратки дебати Законът за счетоводството бе приет на първо четене от парламента. Той трябваше да бъде гласуван заедно с пакета от данъчни закони и преди Закона за държавния бюджет за 1998 г., но вместо това бе върнат за доработка на Министерския съвет.


Според депутати и от двете страни на парламента новият закон ще доближи местните счетоводни стандарти до международните и така ще се постигне желаната от чуждестранните инвеститори прозрачност на капиталовия пазар. Новите изменения в Закона за счетоводството въвеждат ясно разграничение между краткотрайни и дълготрайни активи. Така че предприятията ще ги посочват в отделни пера на балансите си, които публикуват. Разделението важи и за инвестициите в ценни книжа. Новата разпоредба дава възможност на предприятията, и по-специално на инвестиционните посредници и дружества банките и приватизационните фондове да декларират пред властите коя част от портфейла им се счита за краткосрочна (със срок на задържане до една година) и коя за дългосрочна (с по-голям срок).


Дългосрочните инвестиции


ще се преоценяват в края на всяка финансова година по справедливата им стойност. По принцип те се водят в баланса на дружеството по цена на придобиване. Според определението на закона справедлива стойност е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи да осъществят сделката продавач и купувач. Според експерти справедлива стойност на акциите на дружествата, регистрирани на борсата, ще бъде цената, по която се търгуват там в момента на преоценката. Същият принцип ще важи и за дългосрочните ДЦК (включително и за облигациите по ЗУНК), за които БНБ публикува котировки от свободния пазар. Досега такава преоценка се правеше само на инвестициите в чуждестранна валута.


Ако след преоценка на дълготрайния дългосрочен портфейл на дружеството в края на годината се окаже, че стойността му е по висока от първоначално записаната в баланса, положителната разлика ще бъде отчетена по сметка Преоценъчен резерв. Тя няма да се облага с данъци. Ако през следващата година общата цена на портфейла спадне, отрицателната разлика ще се компенсира за сметка на натрупания счетоводен резерв. В случай че той е недостатъчен, предприятието ще реализира текущ финансов разход и ще намали облагаемата си печалба. Ако обаче при продажба на актива е налице положителен преоценъчен резерв, той се третира като финансов приход.


Тази система на счетоводно, а и на данъчно третиране на дългосрочните инвестиции позволява на дружествата да формират финансов буфер, с който да застраховат риска си от загуби. Има и допълнително облекчение за инвестиционните дружества, регистрирани по смисъла Закона за ценните книжа. При продажба на дълготрайни активи те ще отчитат постъпленията си не като приход, а като резерв. А това ще ги стимулира да правят дългосрочни инвестиционни планове. В същото време намалението на стойността на дългосрочните им инвестиции ще става за сметка на резерва, а пък ако няма такъв или пък е недостатъчен, ще се отчита като текущ финансов разход.


Инвестиционните имоти


на дружеството (сгради и земи) ще се преоценяват по общия ред, предвиден за останалите дълготрайни активи. А това означава, че тяхната балансова стойност ще се коригира веднъж при голямата ревалоризация в началото на следващата година и всеки път, когато индексът на инфлация в рамките на една година надвиши 33 процента. Ако въпреки натрупаната през годината инфлация по някакви причини фирмата не извърши преоценка на дълготрайните си активи, то има възможност през следващата година да го направи. Условието е общата инфлация от двете години да е над 40 процента.


По-различни са принципите на преоценка на краткосрочните финансови инвестиции в акции и в ДЦК. Те ще се преоценяват в края на всеки месец. Новата стойност на активите се записва по борсова цена. Положителната разлика в стойността на краткотрайните активи се води текущ финансов приход, а отрицателната - текущ финансов разход. С тези разпоредби е отчетена също необходимостта от застраховка на финансовия риск.


Досега преоценка на ДЦК не се допускаше, а краткосрочните финансови инвестиции се оценяваха в края на годината при определени условия.


Освен всичко друго подновеният Закон за счетоводството предвижда съдържанието и формата на балансите, на отчетите за приходите и разходите и на отчетите за паричните потоци на банките и на небанковите финансови институции, на застрахователните дружества и на инвестиционните дружества да се определят с националните счетоводни стандарти, които обаче ще се утвърждават от Министерския съвет. Досега за банките те се определяха от министъра на финансите и управителя на БНБ, а за всички останали - от министъра на финансите и председателя на НСИ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във