Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗМЕНЕНИЯТ ЗАКОН ЗА ДДС ПРОГОНИ ТРАНЗИТА ОТ ПОРТ РУСЕ

Г-н Денев, как се очертава 1998 година за Пристанищния комплекс?


- Трудно е да се отговори еднозначно. От една страна, промените, които осъществихме след назначаването ми на 20 юни 1997 година, ни вдъхват оптимизъм, но, от друга, някои изменения в нормативната база ни обезкуражават.


По-конкретно...


- По- конкретно - още с поемането на длъжността управител на Пристанищен комплекс - Русе подписах заповед за промяна на транзитната тарифа, която беше два пъти по-висока от претоварната такса за вноса и износа и гонеше клиентите. Реално тя бе по-висока дори и от претоварните такси в румънските портове. Уведомихме клиентите за промяната и те веднага започнаха да се връщат. За сравнение - от януари до края на юни миналата година са обработени около 400 хил. т товари, а от юли до края на годината - почти 1 млн. т, или 2.5 пъти повече.


След като видяха от нас, и другите дунавски пристанища отмениха завишената транзитна тарифа и също си възстановиха част от клиентите. Подписаните договори за тази ,година също ни вдъхват оптимизъм.


От какво се оплаквате тогава?


- От измененията в Закона за данъка върху добавената стойност, които влязоха в сила от началото на тази година и които ни наложиха да облагаме с 22% ДДС и преминаващите през страната транзитни товари. Което съответно отново увеличи претоварната такса за транзита и донякъде върна нещата на изходна позиция... Крайно време е да се разбере, че с увеличаване на данъците няма да привлечем товари, а оттам и да внасяме повече приходи в бюджета. И че по света се печели от оборота, а не от цените...


Значи все пак 1998 година тръгна зле...


- Не съвсем. Нали знаете, ние, българите, сме свикнали да се оправяме във всякакви ситуации. Конкретно за случая - изработихме една обобщена тарифа за претоварните такси, в която определихме от 5 до 20% преференции за всички клиенти, които насочват към нас по-големи пратки товари. При това преференциите се дават за конкретни товари, а не както бе преди - сключва се договор за 100 хил. т товари, но реално преминават едва една трета от тях, при това със съответната отстъпка.


С тарифата за преференциите на практика до голяма степен обезличихме ДДС. Но така или иначе тя си остава и влияе на цената.


Търсим и начини за намаляване на разходите и за повишаване на рентабилността. През 1996 г. показателят рентабилност е бил 6.4%, през 1997 г. - 10%, а в момента вече е 11.48 процента.


Някои по-човешки цифри...


- Ами по месеци - през януари в комплекса (който обхваща пет пристанища - Русе Запад и Изток, Свищов, Сомовит и Тутракан) обработихме 133 хил. т товари срещу 65 хил. т за същия месец миналата година. За февруари, който беше много лош - ниски температури, силен вятър и гъсти мъгли - цифрите са съответно 68 хил. т срещу 32 хил. т за миналата година.


Плаши ни обаче друго. Над два пъти намаляха ро-ро превозите през реката. След падането на югоембаргото товарите тръгнаха по естествения си път - през Югославия и Гърция.


Готви се закон за пристанищата, според който някои обекти ще се дават на концесия. Има ли вече проявен интерес към терминалите на порт Русе?


- Да, например към зарнения терминал, който съгласно генералния план за развитие ще се изгражда на пристанище Изток. Интерес има и към модернизирането на контейнерния терминал - също на пристанище Изток.


Фирми бихте ли споменали?


- Не. Още повече, че нещата ще се решават от ведомства на много по-високо ниво.


Имате ли задължения към кредитори и доставчици?


- Пристанище Русе няма една стотинка задължения към когото и да било. Що се отнася до банките, работим чудесно с русенския клон на ОББ и с Юнионбанк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във