Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗМЕНЧИВОТО ЩАСТИЕ НА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ

Да започнем с констатация. Днес за гражданина Симеон Борисов с пълна сила се отнася казаното от Тацит за император Галба. И доколкото си позволяваме да обсъждаме царствена особа, макар и бивша, нека, както се полага, цитираме Тацит в оригинал. Та Тацит е казал: Omnium consensu capax imperii, nisi imperasset. Което, преведено на простонароден български означава: По всеобщо мнение способен да стои начело на империята, докато не стане император.България е република, а Симеон Сакскобургготски - премиер-министър. Но адаптиран към условията смисълът на казаното си остава. С уточнението, че общественото мнение у нас прозря истината не веднага, а след 800 дни. Дотогава всеки, който се опитваше да каже друго, си оставаше нечут. Или осмян, поради безспорната за периода разлика в мащабите. Като в Езоповата басня за мухата, която кацнала върху оста на колело от движеща се колесница и възкликнала: Какъв прах вдигам! Та казваше тогава общественото мнение: Къде е царят, где е критикарят. Днес, по средата на мандата, нещата са различни. Критикарите са мнозинство. И на битово равнище, и като социологически доказано представителство. Защо се случи тъй?Причините са, както някога се казваше, комплексни. Народът ни желаеше промени, и то от кардинален тип. По данни от проучвания около 62 на сто от хората отхвърляха статуквото и искаха замяна на модела с друг. Предложи им се нов модел - т.нар. Ново време. Около 55 на сто пък търсеха у политиците почтеност и трудно я намираха. Съзряха я в призива Почтеност във всичко. И третата свободна ниша - ширещата се мизерия, на свой ред бе заета с уверението за незабавно и несимволично увеличаване на доходите. Е, вярно, споменато бе за някакво отсрочено плащане в течение на 800 дни, но кой ще ти придиря, след като парите няма как да се изгубят при такъв гарант. Колкото до гаранта, в него съмнения нямаше. Съдбата го бе посочила. Коренно различен. С достойнство и харизма. Подготвян за водач. Човек от сой. От онзи тип, за който в приказките пишат, че е способен с личен чар и специфични качества да поведе народа към доброто бъдеще. Като на първо време го избави от злините. Така, както е постъпил гайдарят от Хамелин, за когото легендата разказва, че като засвирил, след него тръгнали плъховете от града. Завел ги до една река и ги издавил. А градът бил спасен. И други разни митове битуваха, като например този, че още в детството си бил завързал връзки с бъдещи монарси в арабските страни. Така де, играят си децата с пясък, катерят се по катерушките и дружбата им расте и крепне - за вечни времена. Е, колко му е от един такъв приятел да вземеш някой милиард. Нали парите там с лопатите ги ринат. Днес от един, утре пък от друг. И ето ти България - богата, просперираща.Но с митове се кара до време. Оказа се, че вместо да даде - си взема. Дворците, нивите, горите, та чак и връх от планина. И като стана дума за планината, то как да се отърсиш от сравнението с отдавна минали, но поучителни истории. Да видим описанието на чудото на Мохамед, направено преди пет века от Френсис Бейкън. Четем: Мохамед уверявал народа, че ще повика планината при себе си и ще възнесе молитви от върха й за тия, които спазват закона му. Народът се събрал. Мохамед викал ли викал планината да дойде при него, но планината си стояла на мястото. Той обаче не се смутил ни най-малко от това и казал: Ако планината не дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината. И продължаваме да четем анализа на Бейкън в неговото заключение: Та и тия хора, след като са обещали чудеса и са се провалили най-позорно, въпреки това, ако са докарали самонадеяността си до съвършенство, те си дават вид, че нищо не е било, завъртяват се на петите си и толкова.Колко интересно. Та не беше ли ни казано след несъстоялото се чудо на сакралните 800 дни: Обещавал ли съм? Нямам спомен. А когато споменът дойде или го доведоха на запис, се оказа пък, че имало условия: бързото, несимволично увеличаване на доходите трябвало да стане с енергията на всички. Което трябваше да се чете така: Аз каквото трябваше направих, но вие нещо се изложихте. С други думи, по китайски почин трябваше народът да премести планината, за да чуе от върха й, че оценката за гледката е позитивна.Тук възниква следният въпрос: след като между народ и лидер има разминаване, то това не следва ли от факта, че общуват коренно различни хора. На народа във вените тече червена, а на лидера пък синя кръв. Или ако тезата е остаряла, то не наблюдаваме ли две концепции, две различни визии, както казват днес, за живота и властта. Май в това е отговорът. Да помислим заедно. Ето, питат премиера нещо, той пък нищичко не казва и дежурно-елегантно се измъква с фразата: Като му дойде времето. И това, дори когато го попиташ за такива прости работи като в песничката: Царю честити, колко е часа? Е, какво му пречи да ти отговори? Нищо не му пречи, но пък питащите откъде ли да узнаят как се разрешава казусът в обучението на царете. А господина, нищо че сега е господин, са го обучавали за цар. Ами да надникнат питащите в учебните програми за царе. Ето писани съвети - за удобство, пак от Френсис Бейкън: Добре е началото на всички важни работи да се повери на стоокия Аргус, а края на сторъкия Бриарей, т.е. най-напред да се бди и след това да се бърза. Шлемът на Плутон, който дава възможност на държавния мъж да бъде невидим, значи пазене на тайна при замислите и бързина при изпълнението. Ами ако се окаже, че министър-председателят е проявил усърдие в ученето и наблягайки на тайната, както ни показва примерът, се е стигнало дотам да държи в тайна даже от самия себе си адекватни замисли и намерения за управлението на страната ни? Е, народът пък е учил по добрата стара българска система. И не пази в тайна, че на следващите избори резултатите ще бъдат други. И че туй, което наблюдаваме сега, е началото на края.Засега поне така изглежда. Но е ясно, че експериментът е приключен. Официалното оповестяване на резултатите ще е след година и половина. Може и по-рано.

Facebook logo
Бъдете с нас и във