Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗЛИШНИТЕ ХОРА И ИЗЛИШНИТЕ МЕСТА

През тези вече близо тринадесет години, в които мъчително, болезнено и противоречиво се изгради една коренно нова България, като че ли общественото внимание беше прекалено силно съсредоточено върху промените, свързани с политическата конюнктура. А всъщност тъкмо в шума на политическата разправия, която бе пяната на голямата промяна, бе удавен писъкът на действителната драма на прехода. Която, впрочем, ако не бе скрита зад шумотевицата на политическата и идеологическа кавга - до голяма степен симулирана, може би е взела по-малко жертви. Тъй или инак, през тези години най-рязко и най-драматично се промениха начинът на живот на хората, пътищата и шансовете за житейски успех, появиха се съвършено нови проблеми, свързани с личната сигурност и биографичните перспективи. Освен това именно тези проблеми до голяма степен предопределят обстановката на силно политическо и социално недоволство, в която всяка власт през последните десетина години е принудена на осъществява правата и задълженията си. С потресно единодушие в обществото се наложи мнението, че животът на българите се е влошил, като причините за това се търсят в макроикономическите промени и безобразията на властта. Влошаването на живота обаче далеч не се изчерпва само с обедняването на хората и не е последица само от икономическата криза. Над 80% от българите, които са се прехранвали с някакъв вид наемен труд (дотогава друг, общо взето, нямаше) в края на осемдесетте години, сега се занимават с нещо друго или нямат постоянна работа. Някои от тях днес са по-добре икономически, огромното мнозинство - по-зле. Това означава, че почти всички са преживели тежки лични сътресения придружаващи опитите им да оцелеят в новите условия. Много професии на практика са изчезнали, за много нови професии на практика няма специалисти. Колкото и да е странно, търсенето на нискоквалифициран труд на пазара на труда е намаляло значително. В такава обстановка, ако искаме да се ориентираме колко са тези, които са паднали на дъното, които са социално декласирани в резултат на промените, към армията на безработните, която реално надхвърля 20% от трудоспособното население, би следвало да прибавим и хората, които упражняват труд, несъответстващ на квалификацията им. Бившият инженер, бившият учител или бившият военен, които днес работят като пазачи, общи работници или продавачи на сергии, ще се изживяват като паднали зад борда и реално ще са аутсайдери, независимо от доходите, които успяват да си докарват. Хората, намиращи се в подобна ситуация, са почти колкото безработните, така че, без особен риск да сбъркаме, можем да твърдим, че излишните хора в България, аутсайдерите, са не по-малко, отколкото е броят на семействата в страната. Значи - средно по един възрастен член на всяко семейство. Не може да има социална и политическа стабилност в страна, където толкова хора са с прекършени биографии. Не може да има, между другото, и ниска престъпност.Част от проблема е в това, че този ефект, сравнително лесно предвидим на фона на драстичните политически и социално-икономически промени, никога не е бил сериозно калкулиран от тези, които са ги осъществявали. Друга, може би по-значима част от този проблем е, че тази масова декласация е протичала крайно неравномерно, в зависимост от етническия произход, региона, възрастта, типа образование. Затова имаме почти изцяло декласирана етническа група - ромската; професионално съсловие - инженерите; цели региони - много общини в Родопите, Северозападна и Североизточна България, сравнително големи и доскоро цветущи градове, чието население е намаляло три-четири-пет пъти.Този проблем тепърва ще се изостря, защото подобни хора вече започват да попълват кохортата на пенсионерите. През 90-те години на отишлия си век пенсиониращите се имаха относително нормални трудови биографии и без проблем покриваха изискванията за едно стандартно пенсиониране. Сега вече не е така и все повече ще нараства броят на тези, които няма да могат да разчитат на нещо повече от социална пенсия. Това означава, че социалната слабост на групата на пенсионерите като цяло ще се засилва. Поне до края на текущото десетилетие този процес не може да бъде прекъснат ефективно. Дори в следващите години животът в България да тръгне нагоре, както всички се надяваме, животът на 2-2.5 млн. застаряващи хора е вече така объркан, че без специални социални програми, предназначени да решат или смекчат техните специфични проблеми, те просто няма как да се справят с третата възраст.Почти няма смисъл да се разисква по въпроса какво е могло да се направи, за да не се стига до сегашното положение. По-същественото и неприятното е, че и днес управляващите разглеждат този проблем като обективно предизвикан от по принцип необходими и полезни промени. Подобна гледна точка е абсурдна, като се има предвид, че става дума за съдбата на едва ли не всеки трети българин и за опустошаването на цели региони от страната, в които няма поминък. Никакви общи идеи за модерен капитализъм и пазарна конкуренция не могат да се противопоставят на тези факти.Необходими са социално-икономически мерки на властта, с които да се постигне децентрализация на инвестициите в най-широк смисъл, или поне да се спре сегашната тенденция към свръхцентрализация. Стандартният контрааргумент - държавата няма пари, е малоумен, защото изхожда от предпоставката, че единственият инструмент за подобна политика са преките инвестиции от бюджета.Излишните хора са съсредоточени в региони, които също започват да стават излишни. В последните години този процес се задълбочава. Икономическата миграция навън и към големите градове се засилва. За да влизат пари и да се откриват работни места в такива региони, е необходимо те да придобият специфичен статут. Един от ефективните лостове би бил децентрализацията на данъчното облагане. Определени зони от страната - управляващите добре знаят кои са те - би следвало да бъдат обявени за бедстващи и икономическата дейност в тях да се осъществява при специален режим, предвиждащ значителни данъчни облекчения. Тъй като данъчната администрация действа на регионален принцип, това не е толкова трудно да се направи.Да, бюджетът косвено ще загуби от намаляването на данъчните постъпления в тези региони. Но ако не се повиши икономическата активност в тях, преките бюджетни загуби ще бъдат по-големи, особено в дългосрочен план.Реформите в образованието и здравеопазването ще имат за своя последица закриването на училища и здравни заведения - най-вероятно такива, които са съсредоточени в икономически бедстващите райони на страната. Тъй като тези райони и без това са със силно увредена социална инфраструктура, би следвало поне за известно време да се съхрани сегашната ситуация. Силно се съмнявам дали някой от политическите фактори в тази държава сериозно ще се заеме с изготвянето на стратегия за оцеляването на излишните хора и места. Когато изобщо се обсъждат проблемите на социалната политика, в повечето случаи става дума само за пенсионерите и безработните. Но ние вече живеем в едно общество, пронизано от сложна мрежа от маргинализации и проблемите на пенсионерите и безработните са само надводната част на айсберга. Може би, ако нещата продължават да са както са сега, след някоя и друга година някои градове на страната ще се превърнат в островчета на относително благополучие сред едно мътно море от нищета. Ако се огледаме сред страните от третия свят, ще открием множество подобни примери. Станем ли поредния подобен пример (а имам надеждата, че все още не сме стигнали дотам), ще прехвърлим на следващите поколения задачата да установят колко висока е цената на обратното усилие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във