Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗЛИШНИЯТ ВОАЯЖ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ

Който е посъветвал президента Георги Първанов да качи толкова журналисти и главно главни редактори в самолета си на път за Южна Америка е умен човек. Каквито и допълнителни съображения да е имал самият президент при избора на компания за пътешествието - чу се, че така се надявал да си осигури евентуалната подкрепа на медиите за бъдещите президентски избори - сигурно е, че спътниците му свършиха работа сега. Ей в тази, отминалата седмица. Защото тъкмо в нея пролича кой през предишната си е пил питието с държавния глава под звездите на екзотични континенти и кой не е. Може и да е от банална завист, но медиите, чиито представители и шефове по една или друга причина Първанов е пропуснал да покани на продължителния воаяж до Бразилия, Аржентина, Чили и Антрактида, взеха, че казаха на читателите си това, което и самите читатели биха се сетили, ако бяха надлежно информирани - че въпросният воаяж си бе едно туристическо пътуване и нищо повече. И че даже не си е поставяло други цели. Който си спомня едно подобно пътуване на бившия председател на Народното събрание Йордан Соколов до Канада или на първановия предшественик - Петър Стоянов, за олимпийските игри в Австралия, може да си представи какъв шум в медиите, пък и не само в тях, би се вдигнал. Ама не се вдигна. Впрочем в едно отношение десетдневното отсъствие на президента от България бе полезно - никой в страната така и не забеляза, че държавният глава го няма. Отсъства. В чужбина е. Животът си течеше, политическите скандали се вихреха и заглъхваха, нови избухваха и липсата на авторитетната президентска намеса в тях остана незабелязана. Може да е тъжно, но политикът с най-високия рейтинг, любимецът на народа, менторът на държавата Георги Първанов сякаш не липсваше никому. За сметка на това от страните, където българският държавен глава бе на посещение, се чуваха само игривите гласчета на репортерките от свитата му, разправящи колко хубаво го били посрещнали там. Българската публика не бе поглезена с цитати от тамошни медии, от които да се разбере, че посещението на президента на България е било забелязано и от хора, дето не са били съвсем пряко ангажирани с посрещането му. Не се чу за някакви подписани или поне обсъдени документи. И за някакви бизнес разговори не се чу, освен за речените от вицепремиера Лидия Шулева най, ама най-общи приказки за това, колко е хубаво да се инвестира в България, да се търгува с България. Изобщо - колко хубава е България. Е, ние си знаем, че е хубава...Чу се - макар под сурдинка - как президентът чакал членовете на делегацията да си напазаруват. Ами ще ги чака, като за това ги е завел...Не сме от хората, дето ще седнат да броят колко пари е струвало на хазната това излишно пътуване. Колкото и да е бедна България, все може да плати туристическите мераци на държавния си глава и на подбрания му антураж. Та дори и когато задоволява любопитството и суетата си да е първият български президент, стъпил на Ледения континент. Добре е стъпил, но нека не се забравя, че той е едва третият български президент и наистина първият, който доста безцеремонно показва, че му е кеф да се забавлява, пък който каквото ще да си мисли. Социален президент - помните ли? Впрочем от българската база на Антарктида научихме и за стопаджийските приключения на министъра на външните работи, и за амбициозните планове на българската държава, покрай президентското посещение там (как звучи само - посещение в Антарктида, Амундсен сигурно се обръща в гроба!) едва ли не за българска колонизация на континента. Но не научихме нищо за съдбата на пингвина Гошко, който бе кръстен така, когато Първанов бе избран за президент. Е това е пингвинска участ - да помните Стефан Цанев? Те страшно приличат на хора (открива една домакиня). А пингвините тъжно клатят глави: А някога бяхме хора. Или нещо подобно...Не коментирай другите от гледна точка на своята нищета. Енергията на нацията се изтъкава от националния дух. Това пък рече в интервю във в. Труд по повод президентското пътешествие многоуважаваният ректор на Софийския университет Климент Охридски проф. Боян Биолчев. Сиреч, не завиждайте, плебеи. И още: Ами чилийците виждат България като предмостие в отношенията си с Европейския съюз. Ние създаваме нови възможности.Няма да спорим с почитаемия ректор пътешественик. Щом са създавали в Чили възможности за България - създавали са. Ще цитираме само единственото писание в чилийски вестник тия дни, засягащо българско събитие. Става дума за бунта срещу Иван Славков в Българския футболен съюз. Ел Меркурио излезе със заглавие: Стоичков иска оставката на президента на Унгарската футболна федерация. Мъка!Колкото до президента Първанов: Г-н президент, човек с каквито хора се събере, такъв става. Вие очевидно вече сте в компанията на ония българи, дето после парите, жените и удоволствията си най-обичат отечеството. Отечеството ще го преглътне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във