Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗКУПЛЕНИЕТО НА МАКНАМАРА

На 87 архитектът на Виетнамската война изведнъж се оказа кинозвезда и кандидат за ОскарРечта на един 87-годишен бивш военен министър едва ли може за мине за водещо събитие от холивудския живот. И все пак когато престарелият Робърт Макнамара се изправи пред студентите в университета Бъркли, всички признаци на светски блясък бяха налице. По първите редове се виждаха лицата на певеца Том Уейтс, на актрисата Ума Търман, на писателя Дейвид Егърс. Още около две хиляди души се бяха изръсили по 8 долара за билет, за да видят най-новата и изненадваща филмова звезда на Америка. Преди 40 години същата тази публика вероятно щеше да прогони Макнамара от трибуната с освирквания и може би дори с плодове и зеленчуци. Той бе Доналд Ръмсфелд на своето поколение. Наричаха го Маки Ножа - хлъзгавия, с пригладена коса държавен секретар по отбраната, който бе главен архитект на американската военна намеса във Виетнам. Дълго държа палмата на първенството като най-мразена личност в страната. Особено го ненавиждаха в собствения му университет Бъркли, люлката на всички антивоенни движения в Америка. Сега обаче Макнамара се завърна там не като бивш политик, а като кинозвезда. Документалната лента Мъглата на войната: 11 урока от живота на Робърт Макнамара за всеобщо учудване се оказа филмовият хит на сезона и получи номинация за Оскар. Тези дни е почти невъзможно да отворите американски вестник и да не видите на страницата за кино патетична рецензия за филма, а на страницата с коментарите - възторжена ода за самия Макнамара. Могъществото на белия екран е такова, че някогашният Юда бе посрещнат в родния си университет като футболист, донесъл титлата с тъчдаун в последната минута. Ръкопляскаха му на крака в продължение на 15 минути. Парадокс, който не убягна на човека от лявата му страна - Ерол Морис, режисьора на филма. Морис е човекът, който превърна документалното кино в касово кино. Още от дебюта си през 1978-а, посветен на гробищата за домашни любимци, той си спечели репутацията на скандален режисьор. Последните му два триумфа - Тънката синя линия (за пропуските в американското правосъдие) и Господин Смърт (за инженера Фред Люхтер, който се опитва да създаде идеалната камера за екзекуции) - затвърдиха тази репутация, а новото му творение само ще я засили. Мъглата на войната не само преплита войната и мира, пораженията и победите, но и показва драмата на един 87-годишен старец, който иска да очисти името сипреди да си отиде. Филмът - нещо рядко срещано - привлече вниманието и на широката публика, и на киноакадемията (сочен е като сигурен носител на Оскар). Така че не е чудно, че на лекцията в Бъркли нямаше нито едно празно място. Дали това има нещо общо с факта, че днес Америка е в почти същото положение, както по време на Виетнамската война, Морис отказва да гадае. Но отговорът е очевиден. Интересно дали след двайсет години ще поканим на този стол Доналд Ръмсфелд да обясни как сме се забъркали в Иракската война?, пошегува се домакинът Марк Данър, докато представяше лектора.Впрочем самият Макнамара може да отмени колегата си и още сега да обясни какво става в Ирак. Единственият проблем е дали той ще каже именно това, което мисли. Дори когато не е искрен, той е изключително интересен и объркващ човек, твърди Морис, чиято яростна омраза към Макнамара от 60-те днес е заменена с предпазлив респект. - Имал е удивителен живот - живот, който в известен смисъл обхваща целия ХХ век. Тук поне спор няма. Роден в Сан Франциско през 1916-а, Макнамара завършва икономика в Бъркли и постъпва като асистент в Харвард - за да стане скоро след това най-младият професор в историята на прочутия университет. По време на Втората световна служи в щаба на генерал Къртис ЛеМей и участва в планирането на всички въздушни удари срещу Япония. Удари, които вземат над 1.9 милиона цивилни жертви. Във филма Морис му напомня този факт. Ако бяхме загубили войната, нас с ЛеМей щяха да ни съдят за военни престъпления, признава разплаканият Макнамара. - Какво прави едно нещо морално, ако победиш, и неморално, ако загубиш? След войната младият още икономист постъпва във Форд и е между главните инициатори за въвеждането на предпазните колани в автомобилите. През 1957-е става член на съвета на директорите, а три години по-късно - и президент на гигантския концерн. Радостта му от новия пост обаче продължава само няколко седмици - до момента, в който Боби Кенеди му телефонира, за да му каже: Брат ми иска да станеш държавен секретар по отбраната. И Робърт заминава за Вашингтон, където бързо си спечелва име като един от най-умните мъже от обкръжението на Кенеди. А също и от най-циничнитеМакнамара е тясно свързан с двете най-забележителни политически събития през 60-те - Кубинската ракетна криза и Виетнамската война. Неговата роля (или вина, ако предпочитате) в тях е предмет на десетилетни спорове в Америка. Морис обаче не желае да се намесва в този спор. Обичайният му похват е да остави героите си сами да говорят за себе си. А в този случай героят му иска да се представи като човека, който е възпрял старите хищни военни да засипят Куба с атомни бомби. Кенеди се опитваше да ни опази от война. А пък аз се опитвах да му помогна, казва Робърт. От тези думи мнозина вече наскачаха възмутени: хора, според които именно военният министър е прогонил белите гълъби и е пратил крайцерите. А сега просто изопачава истината. Седнал в хотелската си стая преди речта в Бъркли, Макнамара спокойно отвръща, че не чете отзивите в печата. Аз не съм лъжец, а онзи, който твърди обратното, не е историк. Случвало се е да сгреша и да подведа някого, но никога не съм го правил съзнателно. Дори на 87 той запазва голяма част от интелекта си и сто процента от прочутата си самоувереност. Един човек, който продължава да внушава страх. Аз съм почти на деветдесет, и от 60 години съм замесен в политиката и властта. Отдавна вече не се тревожа как ме наричат хората. Но все още съм способен да се уча от грешките си и да гледам напред. Отначало бившият министър не се впечатлил много от идеята на Морис да направи филм за него. Съгласил се само за двучасово интервю. Двата часа станали осем, после двайсет и три. Не се интересувам от филми. За последните 40 години съм гледал само четири. Когато ми казаха, че продават билети за лекцията ми, възкликнах: Кой по дяволите ще плати осем долара, за да слуша два часа Макнамара?!.Въпреки скептицизма на интервюирания, Морис все пак успява да изрови във филма любопитни и доста противоречиви факти. Като например един запис на разговор между Кенеди и Макнамара от 1963-а, в който военният министър предупреждава президента,че до две години ще трябва да се изтеглят от Индокитай. И в същото време ред доказателства, че секретарят по отбраната е бил привърженик на военната намеса. Единственият човек, който може да обясни тези провиворечия, предпочита да мълчи. Този филм не е за Виетнам - твърди Макнамара. - За Виетнам написах специална книга. В нея казах всичко, което имах да кажа. Изразителното му мълчание отначало се простира и върху един от най-прочутите моменти от онази война - Тонкинския инцидент през 1964-а, при който северновиетнамците бяха обвинени, че изстреляли торпедо срещу американския крайцер Мадъкс. В отговор президентът Линдън Джонсън нареди първите въздушни удари по Севера, а същевременно се сдоби с нужната власт, за да обяви война без разрешението на Конгреса. Морис предизвиква паметта на Макнамара с аудиозаписа от доклада на капитана на Мадъкс. Той казва: корабът ми бе атакуван... (дълга пауза)... струва ми се. Би било смешно, ако последствията не бяха толкова трагични. И Макнамара най-сетне признава, че подобно нападение никога не е било извършвано че администрацията на президента сама е убедила себе си, че виетнамците са нанесли първия удар. Правителство, което вкарва страната във война на базата на грешни разузнавателни данни. Да ви звучи познато? Не знам - отвръща Макнамара. - Не искам да говоря за Ирак. В целия филм името Буш не се споменава нито веднъж. Ако искате да разберете какво мисля, просто погледнете единайсетте урока.А урок номер 7 на Макнамара гласи: често и зрението, и убеждението грешат. Три години след Тонкин министърът вече е загубил всякакви илюзии за изхода на войната. В края на 1967-а в бележка до Джонсън той дори разглежда възможността за незабавно и пълно изтегляне на войските. Броени седмици по-късно е уволнен, макар и с утешителна награда - президентския пост в Световната банка. Джонсън му връчва и Медала на свободата. А в замяна получава нещо още по-ценно: мълчанието на бившия министър. През следващите пет години във войната загиват още 35 хиляди американци и около 1.4 милиона виетнамци. Но Макнамара и до днес отрича, че е имал възможност да предотврати това клане. Защо не проговорихте?, пита Морис в епилога на филма. Няма да ви кажа нищо повече. Точно тези въпроси ме вкараха в беля. Нямате представа колко взривоопасни могат да бъдат думите ми, отговаря Макнамара. Изглежда, ще ви проклинат еднакво, ако проговорите и ако премълчите, отбелязва режисьорът. Точно така. Но предпочитам да ме проклинат, защото съм мълчал. И Макнамара бърза да насочи разговора към по-безопасна, по-комфортна тема: Прекрасен е този израз: мъглата на войната - обяснява той. - Аз го тълкувам така: войната е толкова сложна и комплексна, че е отвъд възможностите на човешкия ум да я обхване. Оттам идват всичките ни грешни преценки, неадекватни убеждения, и накрая се оказва, че избиваме ближните си без всякаква нужда. Смята ли обаче той, че тази неспособност винаги ще направлява действията на политическите лидери, и дали тя може да им служи като извинение след трагичните грешки? Напротив. Именно защото при война е невъзможно да се предвидят последствията от всяко действие, националните лидери трябва да са изключително предпазливи. За прибързаността тук няма извинение. Дали Джордж Буш и Тони Блеър са се залутали в същата тази мъгла и осъзнали ли са изобщо, че тя съществува? О, не, няма да отговоря на това. Не съм експерт по ИракСто и деветдесет хиляди американци са изложени на риск в момента и ще е безотговорно да коментирам.Донякъде Макнамара е прав. Последният човек, от когото републиканската администрация би приела съвети, е един бивш министър на демократите, при това - провалил се. И все пак Морис е убеден, че старецът още има с какво да помогне на Америка. Наистина ми се иска той да проговори. В този филм ние показваме един човек, обсебен от властта, човек, който се гордее с изключителната си способност да контролира събитията. И все пак всеки следващ разказ във филма е за това как събитията не могат да бъдат контролирани, за объркване, за грешки, за лъжи и лошо разузнаване, за фалшиви идеологии. Светът е крайно объркано място, но нима това оправдава водачите и техните съветници? Абсолютно не - ето това е мисълта, която искам да внуша на зрителя. ВИЕТНАМСКАТА ВОЙНА В ЦИФРИ47 378 американци са убити в бойните действия23.11 години е средната възраст на загиналите войници76% от американските войници произхождат от работническата класа223 748 южновиетнамски войници загиват във войната2 милиона или повече са военните и цивилни жертви на Северен Виетнам74 милиона литра хербициди и други отрови са изсипани над Виетнам3 пъти повече бомби са хвърлени над Виетнам, отколкото над цяла Европа през Втората световна война140 млрд. щ. долара е официалната цена на военните операции за САЩ

Facebook logo
Бъдете с нас и във