Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗКУПЛЕНИЕ НА СИНИТЕ ГРЕХОВЕ В ОПОЗИЦИЯ

Проблемът на СДС е, че дори когато пада от власт, го прави по своему. След оставката на Иван Костов пред Националния съвет на синята партия остана да виси голямата въпросителна: След като Костов си отиде, отиде ли си с него и наложеният от Костов стил? Това, че вече бившият син лидер посочи за свой приемник Екатерина Михайлова, накланя отговора на този въпрос към отрицателния диапазон. Тоест Иван Костов може и да не стои засега върху визитната картичка на СДС, но сянката му ще продължава да се простира над оздравителните процеси в партията. Доколкото ги има, разбира се.
Най-смущаващо в опита на синьото ръководство да убеди поддръжниците си, че след чистилището на самокритиката с политическия фанатизъм е свършено, е, че дълбокият анализ на изборното фиаско не се състоя. Изборите не са лотария и губещият билет не се изтегля случайно. Върху него винаги стои дългият списък на грешките - от неудачния кадрови подбор до непресметнатите икономически ходове и от клиентелисткото отношение към властта до слабо проведената предизборна кампания. Ето защо оставката, пък била тя и на най-високопоставения партиен член, не е индулгенция и няма как да изкупи греховете на цялото партийно ръководство. А в момента в апарата на СДС, като изключим тъмносиния нов главен секретар Пламен Иванов и факта, че Иван Костов е вече само редови член на НИС, промени няма.
Големият недостатък на СДС, почти от неговото възникване, е неразвитият му усет за диалог с обществото и с останалите политически партии и движения. Освен ако те не са негови сателити, подобно на БЗНС на Анастасия Мозер или на ДП на Александър Праматарски. Затова е смущаващо и условието, което в момента сините поставят пред все по-нереално изглеждащата коалиция с НДСВ - никакви компромиси, които да противоречат на синята програма. Но точно с една такава програма СДС се смъкна до 51 депутатски места. Точно принципите на тази програма превърнаха приватизацията в синоним на корупция... Следователно позицията за коалиране с парламентарните победители не се е променила, независимо че ако се стигне до подобни, макар и малко вероятни преговори, те няма да се водят лично от Иван Костов. Тук смисълът е, че колкото повече се говори и се внушава на собствения електорат на СДС, че подобна коалиция е възможна, толкова по-вероятно е натискът за по-големи промени в апарата на сините да губи остротата си. Просто защото времето лекува недоволството.
Не бива да се забравя и че независимо от изказванията на Симеон Втори за широко коалиционно управление пред брака по сметка с ОДС има поне три пречки. Първата е, че след съкрушителната победа на НДСВ акциите на ОДС като евентуален коалиционен партньор рязко паднаха и никак не е случайно, че след изборите и спечелените 120 депутатски места от царското движение съвсем ограничиха тези призиви за сметка на отделни кръгове в СДС. Втората пречка е, че при новата ситуация оставането, макар и частично, във властта на сини лидери или функционери на практика би подменило вота на избирателите. Това, че българинът гласува за промяна на принципите и стила на управление, е най-сериозната бариера срещу завръщането на довчерашните властващи под каквато и да е форма. Подобна крачка моментално би смъкнала поне част от подкрепата и доверието към НДСВ. На трето място, допускането на старите лица в изпълнителната власт, макар и с най-добри намерения, няма как да елиминира съмнението, че следите от злоупотреби и престъпления ще бъдат заменени и че обещанията на царските хора за търсене на отговорност ще се окажат поредният блъф. А от подобно компрометиране в момента НДСВ няма полза. Така че на всички приказки за десноцентристка коалиция с хора от обкръжението на Иван Костов трябва да се гледа с порядъчна доза скептицизъм.
Що се отнася до бъдещето на синята партия, то е все така неясно, както беше и преди оставката на досегашния лидер. Феминизирането на ръководните постове в СДС изглежда добро решение за момента, но въпросът е дали ще е трайно? Не защото Надежда Михайлова или Екатерина Михайлова нямат необходимите качества и опит, а защото са изправени пред проблеми, чието решаване изисква далеч по-здрава захапка. И пред противници, които неминуемо ще се опитат да разширят политическата си територия в синята партия.
Във всеки случай се получава сложно уравнение с поне четири неизвестни. А са възможно и комбинации от типа Петър Стоянов - Стефан Софиянски. Възможно е и Евгени Бакърджиев да потърси път към някоя от останалите групи, особено ако прецени, че със собствени усилия няма да успее да спечели лидерския пост. Независимо от уверенията на Димитър Абаджиев, че не се предвижда извънредна национална конференция, съвсем не е изключено в партията и извън нея да се катализират процеси, които към края на годината да доведат до напълно променен НИС.
Сегашната кадрова рокада на Раковски 134 изглежда временна не защото политиката не познава временни решения, които са се оказвали удивително жизнеспособни. А защото няма данни, че единствено в СДС ще се възцари. Докато това е така, около СДС ще продължат да витаят въпросителни. За тези въпросителни сигурно си дават сметка и в НДСВ, когато чертаят коалиционната си политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във