Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗКАЧИХМЕ ЕДИН ВРЪХ И НЯКОИ СЕГА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ УМОРАТА

Димитър Абаджиев, заместник-председател на СДС, пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Абаджиев, пристигането на Симеон и шумното му включване в политиката може ли да се приема като начало на предизборната кампания?
- Малко или повече България вече е в изборна ситуация. Въпреки че официалната кампания започва по-късно, нормално е различните политически сили вече да мислят и да действат като в предизборна ситуация. Това се отнася и до новоучредената партия Симеон II.

Все пак не ви ли изпревари прекалено много движението на царя?
- Винаги съм мислил, че предизборната надпревара трябва да бъде съревнование между политически модели и ясни управленски програми. А иначе, наистина, всичко, каквото е могло да се обещава в България до този момент, вече е обещано. Няма какво повече да се допълни. Малко са обаче тези, които се нагърбиха или са готови да се нагърбят с отговорността за изпълнението на тези обещания. Което е и най-важната задача на един политик. Трябва да се признае, че ОДС е единствената политическа сила, която независимо от грешките, които допусна, може да представи убедително доказателство за този своя готовност. Именно ОДС извърши най-тежките реформи, които са извършвани в България и заради които ние започнахме преговори за членство в ЕС. Заради успехите на тези реформи страната ни вече е част от свободното пространство и свободното движение на хора на нашия континент. Затова си мисля, че не е много почтено в предизборната ситуация политиците да се поддават на изкушението и да манипулират хората, използвайки тяхната умора от реформите и затрудненията, пред които те са ги изправили. Мисля, че политическата отговорност включва и този задължителен елемент - да не се поддаваш на такива популистки и рисковани за развитието на страната изкушения.
За всички трябва да е ясно, че след като са приключени тези реформи, предстои подобряване на жизнения стандарт и на ежедневието. Но не можеше да не се премине през това. И не бива сега, когато цялото българско общество изкачи един много тежък връх, сега когато всички сме на него и когато най-трудното е вече зад гърба им, някои да се възползват от умората и да се опитват да яхнат затрудненията и надеждите на хората.

Защо за четири години външната ни политика постигна такива огромни успехи, а във вътрешното управление на страната трудностите са много повече от успехите?
- Според мен проблемът е в усещането. Във външната политика е много по-лесен за разграничаване видимият резултат. Докато във вътрешната резултатът е свързан с далеч повече натрупвания. Ако ние не бяхме постигнали стотици и хиляди малки победи във вътрешната политика, като финансовото стабилизиране, паричната реформа, икономическото преструктуриране, ако не бяхме върнали земята, ако не бяхме започнали здравната реформа, ако не бяхме приели това законодателство, ако не бяхме свършили успешно цялата тази работа вътре в страната, въпреки перфектната дипломация и професионалното водене на външната политика, падането на шенгенските граници и поканата за преговори с ЕС днес нямаше да са реалност. Затова не мога да разбера тези, които разпространяват мита, че България има успехи във външната политика, но не и във вътрешната. Всички в ЕС са категорични, че външнополитическите ни постижения са плод на огромните вътрешни успехи и къртовската работа, която е извършена в държавата.

Тогава излиза, че проблемът е в комуникативността на СДС и вашето управление. В загубената връзка с обществото?
- Да, в това отношение търпим критика. Опитът в политическия мениджмънт у нас е много малък. Улисани в работата и в извършването на тези тежки реформи, като че ли забравихме, че връзката с обществото трябва да бъде жива и постоянна. Признавам като грешка и допускането на арогантност в отношенията между някои политици и хората по места. Когато един местен политик се държи надмено хората изграждат към партията същото отношение, каквото изпитват към него. За съжаление това още повече засили недоверието към политиката в България.

В страната не дойдоха и огромните чуждестранни инвестиции, за които толкова говорехте в началото на мандата си...
- През тези четири години чуждестранните инвестиции се увеличиха многократно. Вярно е обаче, че нивото им остана много под това, на което се надявахме. Причината е, че ние явно малко лековато и идеалистично тогава предполагахме, че след като има демократично управление, инвеститорите бързо ще се насочат към България. По-късно разбрахме, че те търсят сигурни места, където реформите са завършени и има ясни правила и данъчни стимули. А за да се създадат данъчни стимули, трябва първо да се възстанови финансовата стабилност, да се организира данъчната система, която беше напълно хаотична, трябва да се напълни държавната хазна, за да може по-късно да се дават облекчения. Друг фактор, който тогава нямаше как да отчетем, беше задълбочаването на кризата в региона. Всъщност точно нестабилността на Балканите е една от основните причини за сравнително малкия приток на инвестиции. Затова гледаме на членството в НАТО като на най-важната предпоставка за увеличаване на капиталовложенията.
При всички случаи увеличаването на чуждестранните инвестиции ще бъде включено и в новата ни програмата. Но този път то ще е свързано с конкретни факти и ще се основава на развитието на страната. Ние сме единствената политическа сила, която може да изгради конкретна управленска програма, съобразена както с постигнатото до момента, така и с реалните възможности за постигане на точни резултати. Впечатлен съм например от абсолютната неадекватност на поставените цели и нива в разпространената преди няколко месеца предизборна брошура на БСП. Целите, които социалистите си поставят, на практика са много по-ниски от реално постижимите за България. Очевидно те още не са разбрали колко напред е стигнала през тези четири години държавата ни като икономическо и социално развитие.

Ако ОДС получи възможността да осъществи и новата си програма, в какви срокове прогнозирате приемането ни в НАТО?
- Аз съм категорично убеден, че ако се запази тази посока и тези принципи на управление, България ще получи покана за членство в Алианса още през 2002 година.

А какво провокира европейските християн-демократи така истерично да защитават управлението на Иван Костов?
- Явно, тревогата. Дори за нас беше изненадващо, че те изрекоха наведнъж толкова силни похвали и високи оценки към досегашното управление. Ние, разбира се, веднага отчетохме, че в България не сме свикнали на този тип политическо ораторство. Ние сме много по-големи песимисти и критици, много по-малко значение отдаваме на позитивните фрази. На Запад е обратното - в публичното признание на успехите си политиците търсят емоционалното основание за следващите си стъпки. Оттук според мен идва и разминаването.

С кого бихте се коалирали в следващия парламент, в случай че ОДС не спечели абсолютно мнозинство?
- Нашата политическа цел е ОДС да има най-голямата парламентарна група и да може да формира самостоятелно правителство. За нас най-важното е да се формира достатъчно мнозинство за продължаване на водения в момента политически курс на България. За съжаление, процесите в страната ни все още не са необратими. Все още се полагат огромни усилия и отвътре, и отвън, най-вече от Изток, България да не продължи по избрания евроатлантически път. Тези усилия са свързани с мощни икономически интереси. Затова според нас най-тревожно ще е, ако със следващото си правителство България се забави и не продължи по този път. Тогава ще влезем в зона на нестабилност, която се основава на сива икономика, на неясни правила и политическа нестабилност.
За да гарантираме евроатлантическия път на страната, в новия парламент ние ще търсим начини за разширяване на парламентарното мнозинство, но само с политически сили, които ясно се придържат към тези политически цели и принципи.


Разговора води Адриана Белева

Facebook logo
Бъдете с нас и във