Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗХОДЪТ ОТ АДА МИНАВА ПРЕЗ ООН

Организацията е създадена не за да ни заведе на небето, а да ни измъкне от ада. Фразата принадлежи на бившия генерален секретар на ООН Даг Хамершелд. Казано е в други времена, но и днес, дори в по-голяма степен, действителността предоставя обилни доказателства за верността на твърдението на Хамершелд. Обединените нации си остават онази важна част от международната система, която е призвана да измъква света от тресавището на конфликтите. Въпросът сега е дали ООН може да го прави?По всичко изглежда, че политическият и икономически възел около Ирак ще остане все така здраво стегнат без следвоенната дипломация на ООН. Американската администрация направи късни, но важни стъпки в тази посока по формулата многонационални сили на ООН под военното командване на Съединените щати. Зад нея се крият много подробности за разпределението на властта в Ирак, които превръщат в ад живота на дипломатите. Все пак бе предложено нещо, което би могло да промени тъжната гледка в следвоенен Ирак. Съединените щати сега са много по-заинтересовани от международна подкрепа. Най-малкото заради необходимите 150 млрд. долара годишни разходи по стабилизирането на Ирак. Точно в този момент, под вперените в Световната организация погледи, при откриването на 58-ата сесия на Общото й събрание, генералният секретар Кофи Анан бе неприсъщо откровен. Той заяви, че ООН не е заинтересована да изпраща сини каски, нито пък има възможност да поеме управлението на Ирак и да гарантира неговата сигурност. Съветът за сигурност трябвало да възложи само задачи, които ни повече, нито по-малко, са свързани с укрепването на политическата система на иракчаните. Това не може да бъде изтълкувано по друг начин освен като най-деликатно представяната разлика между възможностите на сините каскии на дипломатическите шапки.По-ясно изявление по отношение на следвоенен Ирак генералният секретар на ООН Кофи Анан не е правил. Това в известна степен подронва самочувствието относно дипломатическите възможности за подобряване на ситуацията в Ирак. Даже изглежда като неособено обмислено с оглед необходимостта да се използва всяка възможност американци и европейци да бъдат мотивирани, за да преодолеят разприте си от най-близкото минало. А къде може да се случи това, ако не на идеалното място - върху дипломатическия паркет на ООН?Изявлението на Кофи Анан обаче отразява действителността. Твърде наивно е да се надценяват възможностите на ООН, както е твърде наивно да не се държи сметка за действителното състояние на властовия баланс в международните дела. Както впрочем е наивно някой да си представя конструкции тип американска алтернатива за решаване на проблема. Един наблюдател точно отбеляза, че ООН и досега можеше да се влачи в преговори със Саддам Хюсеин за достъп на оръжейните инспектори, а дискусия как да изглежда конституцията на Ирак изобщо нямаше да има. Всъщност опитният дипломат Кофи Анан сложи пръст в раната. В решаването на иракския проблем няма нито само американска, нито само европейска алтернатива, нито ООН може да бъде схващана като кулата от слонова кост на дипломацията. Страните, които бяха далеч от нормалния тон, сега ще бъдат принудени от обстоятелствата не само да го намерят, но и да се раздвижат, за да не създават впечатлението, че могат да сложат ООН на топа на устата. Изглежда новото дипломатическо съзнание и това раздвижване започват да се случват и най-вероятно ще добият физиономия по време на 58-ата сесия на Общото събрание на ООН, посветена изцяло на Ирак. Там лидерите ще държат речи, ще трябва да се срещат и ще бъдат принудени да погледнат по-хладнокръвно към миналото и по-добронамерено към бъдещето. Америка вече направи оферта, на която Европа трябва да отговори. Задава се ново издание на американо-европейския разговор, който със сигурност няма да приключи с приемането на резолюцията за Ирак, а ще бъде процес. Отдавна на едно място не бяха се събирали френският президент Жак Ширак, германският канцлер Герхард Шрьодер и британският премиер Тони Блеър. Направиха го за първи път след края на иракската война в Берлин и три дена преди голямата дискусия в Общото събрание на ООН. И трите страни са членове на Съвета за сигурност на световната организация, а този факт прави от тристранната среща най-сериозния европейски сигнал за раздвижване, след като Съединените щати започнаха да се завръщат в ООН и поискаха помощ в следвоенното възстановяване на Ирак. Срещата ще послужи за постигане на обща позиция по външната политика след различията, възникнали преди войната, декларира преди срещата германското правителство. Тази декларация прозвуча много оптимистично, след като Франция и Германия категорично се възпротивиха на военните действия, имат по-различна от американската представа за следвоенен Ирак, а Великобритания твърдо подкрепи Съединените щати. Независимо как се интерпретират резултатите от тази среща, самият факт, че тя се провежда за първи път след иракската война, е красноречив. Очевидното е, че търсеният ефект е не толкова общата позиция между Париж, Берлин и Лондон, колкото ситуирането на възможните общи неща между Париж и Берлин, от една страна, и Вашингтон, от друга. Британският премиер Тони Блеър е в може би най-важната си дипломатическа мисия, защото става пресечната точка на очерталите се преди и по време на войната оси. Тази мисия, която няма да приключи със срещата в Берлин, носи за Блеър и голям вътрешнополитически заряд. Несъмнено, ако отношенията между Париж, Берлин и Вашингтон се подобрят чрез британско посредничество, това ще помогне за стабилизиране на разклатения авторитет на Тони Блеър вътре във Великобритания и за отслабване на силния вътрешнополитически натиск върху него. Германският канцлер Герхард Шрьодер също се опитва да разсее впечатлението за съществуването на ос Берлин-Париж, която в дългосрочен план да е насочена срещу Вашингтон. Малко преди срещата в Берлин Герхард Шрьодер даже подсказа, че е готов да бъде по-гъвкав. Той предложи на Съединените щати германска помощ за възстановяването на Ирак независимо от резолюцията на ООН. Уточнението на Шрьодер включва само хуманитарна помощ и подкрепа при отделни проекти. Въпреки това предложението на канцлера е мощен ход от германска страна. Седмица преди това германският външен министър Йошка Фишер твърдеше, че Германия ще се включи във възстановяването на Ирак само ако централната роля за това се поеме от ООН. Очевидно става дума за готовност на Германия да се правят компромиси, което няма как да не сигнализира, че по-голямата гъвкавост е договорена с Париж. Франция неотдавна поиска в рамките на един месец да се предаде властта на временно иракско правителство. Предложението бе категорично отхвърлено от Съединените щати. По-късно обаче френският посланик във Вашингтон Жан-Давид Левит каза в телевизионно интервю, че предаването на властта или политическата отговорност в началото трябва да се случи символично. Франция е готова - каза Левит - да помага на Съединените щати и Великобритания за решаването на иракския проблем, което е извънредно важно не само за иракския народ, но и за отношенията като цяло между мюсюлманския свят и западните държави. В Рим и Мадрид със сигурност не са били въодушевени от тристранната среща в Берлин, независимо че срещата бе обявена като неформална. Не се случва за първи път Испания и Италия да бъдат изключени от подобни срещи. Доста некомфортно трябва да се е чувствал италианският премиер Силвио Берлускони, който на всичкото отгоре председателства Европейския съюз и има отколешни амбиции да бъде посредникът между Америка и Европа. Когато поемаше европейското председателство, Берлускони обяви, че една от важните цели е да работи за трансатлантическото помирение. Оттогава минаха два месеца, но той не успя да събере спорещите страни на една маса и това му създава главоболия. Испанският всекидневник Ел Мундо пък описа срещата така: Шрьодер и Ширак изключиха от срещата Аснар. Испания, която също като Великобритания бе твърд съюзник на Съединените щати преди и по време на войната, беше игнорирана от срещата, макар че в момента е непостоянен член на Съвета за сигурност.Всъщност цялото развитие на следвоенната дипломация около Ирак дава отговора на въпросите защо е нужна ООН и какво може ООН. Генералният секретар на световната организация Кофи Анан отговори и на въпроса какво иска ООН. Сега остава да бъде отговорено и на въпросите какво точно искат, какво могат от двете страни на Океана и дали искат да спечелят мира в Ирак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във