Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБОРНИТЕ БАЛОТАЖИ ОТ ШИРАК ДО ПРИЧКАПОВ

За участника в мажоритарни избори има само два изхода - или е победител, или е победен. Но и на президентските, и на кметските избори най-често вторият тур, междинният балотаж между първите двама, е истинското сражение. На втория тур на мажоритарните избори печели този, срещу когото има по-малко негативизъм, губи онзи, от когото се страхуват повече. А избирателят често решава да отстрани единия кандидат по някакви стратегически, тактически или реваншистки мотиви, разположени извън конкретния избор. За симпатизантите на недостигналите до балотажа, обикновено изборът е между две злини. Мнителността тежи почти колкото политическия интерес на гласоподавателя. Изкуството да печелиш избори се доказва на вторите турове. Разбирането на електоралните нагласи се доказва на вторите турове. Прогнозите на политическите щабове - и като анализ, и като стратегия - се потвърждават или рухват след втория тур. Заблудите и провалите на едните и на другите лъсват при балотажите.Тази пролет френските социалисти се провалиха два пъти, а Жак Ширак сътвори двоен шедьовър. На първия тур на президентските избори социалистите не разбраха, че е под въпрос самото им допускане до втория тур. Ако го бяха проумели, щяха приживе да издигнат паметник на коалиционния си партньор в правителството, комунистическия водач Робер Ю, но да го откажат от участие и да получат и неговите 3.5 процента. Поне половината от троцкистките гласове (общо 9% за трима кандидати) наказваха Жоспен с мотива, че не е достатъчно ляв, а сигурно ще победи на втория тур. Левите гласове се разпиляха и на балотажа отидоха два десена десни кандидати и след едно сравнително успешно четиригодишно ляво управление за Лионел Жоспен гласуваха едва 16%, но за Ширак, класическия им опонент от голистко-републиканската десница- 23 процента. Всъщност Льо Пен просто взе своите 17% и изхвърли социалистите от балотажа и от властта. На втория тур Ширак, срещу когото течаха една дузина разследвания, стана символ на моралната кауза не на ксенофобията и крайнодесния популизъм и достигна до феноменалния резултат от 82 процента. Факторът Льо Пен бе онази сила, която принуди левицата да се спогоди с традиционната десница. След неуспеха на Жоспен на първия тур френските социалисти бяха изправени пред възможно най-незавидната ситуация - да призоват да се гласува за противника, защото срещу него се е изправил кандидат на новата екстремистка десница. Въпросът не е в това, че на втория тур Льо Пен бе победен с гласовете на социалисти, комунисти, троцкисти и зелени - той щеше да бъде победен и без тях. Въпросът е, че в разрез с политическия прагматизъм, защото след президентските идваха парламентарни избори, левицата допусна да изпадне в моралната ситуация да гласува за собствения си разгромител. Феноменално бе гласуването за Ширак със запушен нос (вони на корупция). Освен това за всички бе ясно, че Льо Пен няма никакъв шанс да спечели нещо повече от едната шеста от гласовете. Подкрепяйки Ширак, френската левица не стана съпобедител в изборите, а само се измъкна от катастрофалната ситуация, предизвикана от собственото й неперспективно мислене. Жоспен отлично го разбра и още преди втория тур обяви, че окончателно се оттегля от политиката. За 70 дни ФСП на два пъти не успя да бъде ефективна на балотажите, защото си ги представяше стратегически неправилно. На 15 юни вторият тур на парламентарните избори във Франция отново завърши печално за френските социалисти и за вече почти обединилата се левица. Броят на местата в парламента за левицата спадна близо наполовина, а политическият съюз За президентско мнозинство спечели с непомнено от времето на Де Гол мнозинство. Ширак отстрани скритите си десни конкуренти и конструира изборите като спор между умерената и крайната десница, елиминира успехите на лявото управление и успя да се ситуира като обединител на пет шести от французите. Операцията на Ширак, която го изведе до позициите на републикански цар, бе брилянтна. Защото разбираше логиката на балотажа.Политическият успех на Георги Първанов на президентските избори миналия ноември бе функция на успешно сложилата се стратегическа ориентация на неговата кампания именно с оглед на втория тур - при това в разрез със схемите, които щабът му отстояваше през септември (или печелим заедно с НДСВ и ДПС, или губим сами). Президентските избори, разбира се, бяха спечелени и благодарение на подкрепата на ДПС за Първанов - както беше и през 1992-а, и през 1996 г. за Желев и Стоянов, но и защото вторият тур бе избор за и против статуквото, за и против политическата ос Костов - Стоянов, за и против промяната. Първанов спечели от заявената подкрепа от НДСВ за Петър Стоянов, която морално освободи от неудобство половин милион бивши гласоподаватели на БСП и БЕЛ, подкрепили на парламентарните избори царя с мотива: Да свалим Костов! На първия тур на президентските избори кандидатът Георги Първанов, изненадващо за част от обслужващия го политологически екип, поведе с един процент. Именно този процент проектира победата му на втория. Защото проблемът пред Първанов бе да спечели на своя страна онези неколкостотин хиляди леви избиратели, които не бяха готови да гласуват за него на 11 ноември не за друго, а защото, нали то с партийна кандидатура не може (по-добре за Бонев!) или допускаха, че това са поредните избори, преди които БСП-елитът само си придава победоносно изражение на лицето, а тайно пише обстоятелствени доклади за причините за поражението. Повеждайки с един процент, Първанов реши най-тежкия си проблем - показа, че битката за президентския пост се води сериозно и победата е възможна.Вероятно най-несъстоятелното политологическо разсъждение за 2001 г., бе изказано вечерта на 11 ноември 2001 г. - на първия тур Георги Първанов достигна своя максимум. Това не бе обикновена глупост или недоразумение. Първанов получи един милион гласа, а на следващата неделя - два милиона. Анализите демонстрираха трагично дълбокото неразбиране на българския политически модел, на фактическите обществени настроения, на логиката на балотажите от страна на анализаторите. На първия тур достигат максимума си екстремистките кандидати. Льо Пен например на втория тур преповтори постижението от първия - нищо повече. Представата, че Първанов е изчерпал електоралния си ресурс, говореше само за едно - че анализаторите, узурпирали медийното пространство, искат да разположат него и БСП в координатна система на крайното ляво- банална политическа игра с вече 12-годишна история. Затова заложиха на авторитарния десноцентрист Бонев. Самите социалисти обаче се провалиха на вторите турове на кметските избори и в Русе, и в Благоевград. Двете общини, управлявани през предните години от успешни леви кметове, сега възнаградени и с министерски постове, инкасираха достатъчно силен антиправителствен вот.Със спечелването на втория тур Лазар Причкапов побърка посредствените анализатори. Той, разбира се, не е крайното ляво, както побързаха да го заприходят политологическите догматици. Несериозна бе репликата, изказана със симпатия към левия кандидат Виктор Асиски, че на втория тур и седесари гласували за Причкапов. Че за кого да гласува синята прагматична електорална периферия? Тя е напълно наясно, че за никаква рекомунизация в една отделно взета община не може да става дума и че изобщо плановете на Причкапов не са по посока на леви експерименти и фразеология, а на себе утвърждаване като енергичен и градивен авторитарен администратор, без модерно лустро, но пък с чувство за отговорност. Забележителна е неспособността да се разбере ефективността на морално-политическото позициониране на Причкапов. Официално неговата лична теза бе: Аз строих (вижда се). Неофициално - моралната му позиция бе: Аз 12 години не съм бил кмет, министър, депутат... Не съм крал. А те... Тази втора, неизговорена докрай позиция, бе решаваща за успеха му. Имиджмейкърският екип на инж. Генов в Русе го позиционира приблизително в следната рамка: Аз съм ефективен, печеливш, добър, богат, щедър и т.н. Аз успявам.... Доказваше се професионализъм. Ударът върху кандидатите на левицата на втория тур обаче бе нанесен на съседното дискусионно поле - кой за какво иска властта. Спечелилата Елеонора Николова заяви: Русе ще светне - едно пожелателно послание, и Ще спра източването на общината. Последното бе в пълен синхрон с растящата обществена неудовлетвореност и многопосочна мнителност на центристкия, плаващия, многопосочно разочарования непартиен избирател. Позицията на Георги Първанов на президентските избори бе Аз съм един от вас... Не е нужно човек да е много вещ по народопсихология, за да заключи защо Първанов спечели, а Генов и Асиски - не. Изборите и в Благоевград, и в Русе бяха спечелени от Причкапов и от Николова не директно върху ляво-дясната конструкция на политическо надделяване, а върху плоскостта на морално-политическия конфликт. Преди втория тур изгубилите подчертаваха професионализма си. Опонентите им заеха моралистична позиция. Искрена или не, обоснована и справедлива или не, е съвсем отделен въпрос. Загубилите изборите леви кандидати напразно отстояваха своя преимуществен професионализъм и технократизъм. Асиски и Генов изгубиха, защото искаха да бъдат приети като големи професионалисти, а колебаещите се избиратели се питаха дали ще крадат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във