Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБОРНАТА ЛУДОСТ ПОДМИНАВА ИЗБИРАТЕЛЯ

Дни преди вота на 26 октомври еуфорията е завладяла партийните централи и предизборните щабове. Кандидат-кметове от многобройните коалиции и партии (146 регистрира ЦИКМИ) препускат като мустанги из общините, които искат да управляват, и чупят рекорди по нетрадиционни изяви на агитиране и щедро ръсене на обещания за светло бъдеще. Едни се вдетиняват и рисуват по асфалта, други, дето само шофьори ги возят, яхват трактори, трети дори се престрашават да пробват градския транспорт. Смелчаци. Лудостта по време на избори, слава Богу, не се оказва заразна за електората. С първия вот от зората на демокрацията през 1990 г. за Велико народно събрание та до ден днешен, като се мине през всякакви парламентарни и местни избори, броят на хората, които отиват до урните, става все по-малък и по-малък. Очаква се тази тенденция да бъде запазена и на предстоящите местни избори. Ако вярваме на социологическите агенции, средната избирателна активност за страната на предстоящия вот се очаква да бъде под 50 на сто. Или малко над 50 на сто. И в двата случая половината от имащите право на глас няма да се възползват от демократичното право. Демократичното задоволство от тази освободеност обаче скрива един съществен момент. Във вавилонското стълпотворение от кандидат-кметове и кандидат-общински съветници има хора, които действат като лъжичката катран в кацата с мед. И все по-често се чува репликата: Защо да гласувам за тия или по-мекият вариант: Добре де, за кого от тия да гласувам. Когато става дума за партийните листи, каквито са всички листи за общински съветници, колкото и изтъркано да звучи, най-честият коментар е Алековото всички са маскари.Но партийните централи въобще не се тревожат от растящия брой на хората, които не искат да гласуват. И ако в някои големи градове, като Пловдив например, те достигат над 52% за кмет, за общинските съветници нарастват до 56 процента. Така в цялата страна градоначалниците и общинските съветници ще бъдат избрани от по-малко от половината гласоподаватели. Но партиите ще си преразпределят неподадените бюлетинки. Тъкмо затова никоя политическа сила не се опитва да накара хората да бъдат по-активни, макар да се избира управата на града, в който живеят. Те просто разчитат на твърдите си електорати, които поне засега са им достатъчни. И може би на поддръжката на членовете на някоя и друга по-малка партия, с която са се спазарили за това-онова след изборите. Затова и вече гледат далече напред, отвъд датата 26-и. Бившият син лидер и министър-председател Филип Димитров обяви, че имал готова формула за обединяване на дясното политическо пространство. Но за нея щял да говори в първия ден след изборите, защото този ден щял да бъде първият от пътя към следващите парламентарни избори. Ахмед Доган обаче предрече, че след изборите десницата ще се раздроби още повече, защото няма кой да я обедени. Сигурно не е чул изявленията на Филип Димитров - пазителят на формулата за обединението. Или обратното, може да се опитва да му отвори очите, така между другото, докато гради новия имидж на своята партия. Защото дълго преди определения със закон един месец за предизборна агитация Доган повтаря като мантра намеренията си да превърне ДПС от етническа в национална партия. Втълпи ни го. Но понеже все пак му трябват доказателства, измисли съвсем прост фокус - движението регистрира листи за общински съветници във всички общини (дали някои ще бъдат избрани въобще няма значение). Важното е да ги регистрира навсякъде, в цялата страна. Сокола дори не изтрая до 26-и и вече говори, че ДПС е национална партия. За разлика от Филип Димитров той не е привърженик на предсрочни парламентарни избори. И размаха плашилото, като обясни, че ако това стане, има опасност да се отложи във времето въпросът за приемането ни в ЕС и НАТО. И лидерът на Демократическата партия Александър Праматарски е подгонил времето. В разгара на кампанията ни в клин, ни в ръкав обяви, че след местните избори може да се появи нова парламентарна група, съставена от 7-те депутати от БЗНС-НС и ДП, допълнени с народни представители, които ще се припознаят като Гергьовденци. Естествено Мозер веднага отрече, Екатерина Михайлова се направи на изненадана и разтревожена. А зад поведението на тримата прозира скромен сценарий за измъкване на още народни избраници от жълтата парламентарна група и нейното допълнително разклащане. От друга страна, с парламентарна група земеделците и демократите ще станат парламентарно представени партии, каквито сега след промяната на закона се оказва, че не са. И ако се зададат парламентарни избори (предсрочни или редовни), те ще изпаднат от групата на играчите, определящи правилата. Синята партия СДС не се оказа щедра към партньорите си в ОДС и нищо чудно, че Мозер и Праматарски искат да се пуснат от полата й. Праматарски, с присъщата си слабост към медийни изяви, които да привлекат вниманието върху него, направи първата стъпка. Дори и да се допусне, че е инспирирана от СДС, тя е в полза на двете малки партии. Които също са съвсем наясно, че Любен Дилов-син няма да спечели в София, но затова пък с атрактивното си поведение и нестандартни предизборни изяви направи пак популярни позабравените земеделци и демократи, които СДС завря в ъгъла на шумно прокламираната навремето коалиция ОДС. Затова никак не е важно колко хора ще гласуват на 26 и дали въобще ще гласуват. Политическата ни класа вече е минала отвъд вота. И плете друга кошница. За едни други избори, в които отново ще й е все тая колко електорални единици ще стигнат до урните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във