Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБОРИ ПОД СИНЯТА И ЧЕРВЕНАТА ШАПКА

Въпреки че на пръв поглед политическата ситуация в страната изглежда доста пъстра, реалната разделителна линия в предизборната надпревара ще бъде само една. Именно тя оформя двата основни лагера от интереси, които се конкурират за управлението на държавата. В единия се подреждат тези, които държат да бъде продължен сегашният икономически и политически път, а темповете да бъдат ускорени или поне запазени. Техните съперници се стремят към ревизия на установените при сегашното управление икономически процеси и промяна, доколкото това е възможно, на външно- и вътрешнополитическия курс. В този смисъл прогнозите за протичането и изхода от предстоящата в началото на лятото парламентарна кампания не могат да бъдат много разнообразни. Основните участници в политическия живот на България, както през целия преход, така и през юни, ще са два - СДС и БСП. Точно те ще концентрират най-силните и ясно изразени политически очаквания на избирателите. Останалите състезаващи се партии ще гравитират около тях според принадлежността си към очертаните икономически интереси. Реален политически център в кампанията няма да се обособи, както не успя да се обособи и досега в процеса на десетгодишния преходен период. Тези, които наричат себе си центристи, правят само безрезултатен опит да се откъснат от орбитата на двата главни политически центъра, но на практика остават силно обвързани с очакванията, които концентрират те. От друга страна, по този начин лидерите им се опитват да дадат заявката на организациите си за заемане на политическия център в периода, когато той наистина ще съществува.
Как в крайна сметка ще изглеждат двата отбора?
Отговорът на този въпрос ще стане ясен към края на март, когато се очаква да бъде приет новият закон за провеждането на парламентарните избори. Според неговите изисквания ще бъдат взети и най-важните тактически решения в политическите централи. Тогава ще се реши дали ще бъде избран моделът на широките предизборни коалиции, или ще се предпочете схемата на многопартийно състезание с предварителни ангажименти за следизборно коалиране.
В първия случай ще бъде подписано предизборно коалиционно споразумение, наречено ОДС (Обединени демократични сили), между СДС, начело с Иван Костов, Народен съюз, който е коалиция от Демократическата партия на Александър Праматарски и БЗНС-НС, начело с Анастасия Мозер, и Социалдемократическата лига, която обединява БСДС (Български социалдемократичен съюз) на преизбрания неотдавна председател Йордан Нихризов и НДПС (Национално движение за права и свободи), ръководено от Гюнер Тахир.
Другата голяма коалиция, вероятно под името Нова левица, ще бъде формирана между БСП, председателствана от Георги Първанов, БСДП (Българска социалдемократическа партия), водена от Петър Агов, ОБТ (Обединен блок на труда), представен от бившия синдикален лидер Кръстьо Петков, и движение Социалдемократи, предвождано от Николай Камов. Лидерите на тези формации са твърдо решени да се явят заедно в надпреварата, независимо от формулата, която ще възприемат опонентите им от ОДС. Към Новата левица, изглежда, ще се присъединят и някои крайнолеви комунистически формации, както и по-маргинални формирования на бивши номенклатурни партийни кадри от времето на Тодор Живков. От тази голяма лява група едва ли ще отсъстват и сегашните коалиционни партньори на БСП - Политически клуб Екогласност, начело със Стефан Гайтанджиев, както и Демократичното движение на жените на Емилия Масларова. Място в лявата коалиция със сигурност ще потърси и Зелената партия, стига скоро да излезе решението на съда кой е истински легитимният й председател - Александър Каракачанов или футболният бос Христо Порточанов.
Най-интересна е третата група от политически организации, чиито лидери се ласкаят от идеята да се самоопределят като центристи. Това са БЕЛ с председател Александър Томов, ДПС на Ахмед Доган, току-що сформираната от ексвътрешния министър Богомил Бонев - ГПБ (Гражданска партия за България), както и Политическият алианс на синдикалния лидер Константин Тренчев. С изключение на БЕЛ всички тези партии нямат ясен идеологически облик, но се стремят да създадат у избирателя впечатлението, че стоят извън конфликта между основните играчи - СДС и БСП, и че търсят консенсусен път за развитие на българското общество. В крайна сметка те също са подвластни на основните политически интереси в страната - пазарно стопанство, европейски път и функционираща правова система срещу сивата икономика, проруска и азиатска ориентация и отсъствие на действащи правови механизми. Този вододел определя БЕЛ на Александър Томов по-скоро към орбитата на СДС и коалицията ОДС, а Гражданската партия на Богомил Бонев и Политическия алианс на Константин Тренчев - към орбитата на БСП. Към последните, изглежда, ще се присъедини и бившият служебен премиер Ренета Инджова.
По-специално място сред т.нар. конюнктурни партии заема Движението за права и свободи, което клони ту към СДС, ту към БСП. На практика всички тези организации нямат никакви шансове за реализация на политическия подиум, освен ако не се съюзят със сини или червени.
При цялата тази политическа картина изходът от парламентарните избори може да се сведе до три варианта. Първо - мнозинство, което безпроблемно да излъчи десноцентристко правителство и да продължи досегашните реформи и проевропейската ориентация. Това би могла да е коалиция между СДС и Народен съюз и евентуално БЕЛ, чието влизане в следващия парламент е под сериозен въпрос.
Вторият вариант е, ако такава категорична възможност получат левите партии, гравитиращи около БСП, което поне засега изглежда доста невероятно.
Третата възможност е в 39-ото Народно събрание да се стигне до намесата на т.нар. балансьор от центъра, като ДПС, който еднакво успешно би могъл да формира мнозинство с левите или с десните, в зависимост от интереса си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във