Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБОРИ НА ХОРИЗОНТА: МНОГО Е СТРАШНО

Централите на основните политически сили у нас започват да се подготвят за предсрочни избори. Доскоро тази теза се лансираше само от отегчени политици, опитващи се да шокират публиката с безцелни сензации. Вестник БАНКЕРЪ научи обаче, че през последните седмици тази тема все по-сериозно се обсъжда в политическите централи на СДС, БСП и дори в НДСВ. И точно както по време на всички политически кризи, преживени досега в страната ни, нито едно от партийните ръководства не е убедено, че иска точно в този момент да вземе властта.На пръв поглед най-висок боен дух демонстрират на Позитано 20. Червените лидери не се съмняват, че общественото настроение в момента накланя предизборните везни в тяхна полза, но точно оттук идват и повечето им опасения. Леви депутати твърдят, че в момента партийното ръководство няма никаква готовност да отговори на очакванията на обществото - нито с ясна предизборна стратегия, нито с конкретна програма за управление. Затова голяма част от червените парламентаристи споделят страха, че евентуална победа на БСП на предсрочни парламентарни избори може да се превърне в в начало на окончателния крах на партията. И да доведе до вътрешноорганизационна криза, много по-дълбока от тази, която повали столетницата след управлението на Жан Виденов. Същите депутати признават обаче, че има среди в БСП и извън нея, които упражняват силен натиск върху ръководството да вземе властта. Става въпрос за хора, свързани с мощни икономически интереси, които биха намерили добра реализация, ако се доберат до управлението на държавата. Засега обаче мераците им срещат все още доста силен отпор от левите депутати. Един от най-настойчивите застъпници на идеята БСП да поеме изпълнителната власт е Румен Петков. Заместникът на Сергей Станишев почти всяка седмица намира повод, за да заяви пред медиите, че са необходими предсрочни парламентарни избори. Но пък амбициите му не срещат достатъчно подкрепа в парламентарната група на левицата. Те много повече допадат на някои местни лидери в общинските социалистически организации. Там обаче отдавна вече липсва пословичната партийна дисциплина и общинският апарат много често не успява да осигури подкрепа на линията на председателя си.Всичко това притеснява сериозно екипа на Позитано 20. Социалистите са наясно, че дори и да спечелят изборите, едва ли ще имат възможност да съставят самостоятелно правителство. А в момента ситуацията е толкова хаотична, че не могат да се направят достатъчно надеждни прогнози за съотношението между различните политически сили в евентуален нов парламент. Това пък затруднява левите да обмислят по-конкретна тактика за бъдещо управление. Един от най-сериозните проблеми на Станишев бил, че няма достатъчна подкрепа нито от българския едър бизнес, нито от западните партньори на България. Според партийни източници една от целите на промяната на позицията на БСП за Ирак била именно да се спечели поддръжката на Франция и Германия. Това не изглежда много лесно, тъй като от немското посолство у нас са останали доста раздразнени от ветото, което президентът наложи върху промените в закона за приватизация, позволяващи Булгартабак да бъде продаден на консорциума, в който участва Дойче Банк. В екипа на президента Георги Първанов имат допълнителни страхове. От Дондуков 2 сегашната сравнително малка парламентарна група на левицата не изглежда много монолитна. Притесненията са, че ако след парламентарни избори тя нарасне, единството в нея ще бъде непостижимо Червени депутати се съгласяват с тези опасения и прибавят, че в момента всички важни решения се вземат под натиска на икономически замогнали се по време на прехода бивши служители на МВР и специалните служби. Тяхното влияние обаче се простирало само върху ръководството и затова със сигурност нямало да може да осигури единство в бъдещо ляво управление. Напротив, според леви депутати, бъдещата парламентарна група щяла да бъде сбор от различни корпоративни интереси по подобие на сегашното управляващо мнозинство, а това не вещаело нищо добро нито за партията, нито за страната. Желаещите да се прикрепят към изглеждащия сигурен победител в следващата надпревара наистина не са никак малко и далеч не са водени единствено от корпоративни интереси. В списъка са се подредили дори и представители от дясното политическо крило като Гражданска партия за България на Богомил Бонев и ВМРО на Красимир Каракачанов, които нямат никакви шансове да влязат в парламента самостоятелно. Но притеснено от лошите изгледи за единството на една толкова разнолика група, ръководството на левицата все още не бърза да раздава билетчета за депутатски кресла по чужди централи. Евентуална предсрочна кампания ще изправи пред още повече проблеми лидерите на СДС. Членове на Националния изпълнителен съвет обясняват, че организационното състояние на партията вече било много по-добро, но други източници твърдят точно обратното. Съюзът все още е разделен на воюващи помежду си лагери Една кампания със сигурност би задълбочила битките в организацията. От друга страна, за сините е много важно парламентарните избори да не предхождат местните и дори да не съвпадат с тях. На Раковски 134 се надяват, че ако успеят да спечелят кметския мандат в София, това ще даде тласък на общественото доверие и те ще се откъснат от сегашните 7-8 процента. И все пак, въпреки многобройните проблеми, в СДС очакват значително по-спокойно изненадите на съдбата. Там са наясно, че ги очаква пак опозиционен мандат и не бързат да кроят велики планове. Само кротко изчакват събитията.Най-притеснени са в лагера на НДСВ. Там все по-ясно усещат, че губят почва под краката си, но повечето депутати все още се надяват, че няма да се стигне до предсрочни парламентарни избори. Затова пък техни колеги вече започват да си плетат кошницата с други политически сили, за да не останат на улицата след предсрочен вот. Лидерите на мнозинството обаче не мислят за избори. Пътят за овладяването на една политическа криза може да бъде по-кратък и да не води непременно до разпускане на парламента. В НДСВ вече пресмятат различни сценарии за овладяване на проблемите в рамките на този парламент. Управляващите се стряскат най-много от предположението, че премиерът може да се оттегли. Алеко Кюркчиев изразява общите страхове на колегите си: Какво става с нас, ако Симеон Сакскобургготски си тръгне? Никой в НДСВ няма отговор на този въпрос. Всички са уплашени, защото не могат да предугадят следващите ходове на лидера си. Повечето са убедени, че дори и да остане на премиерския пост до края на мандата, Симеон Сакскобургготски едва ли ще участва втори път в избори, а без него НДСВ няма никакви шансове да вкара в събранието повече от една шепа хора. Засега всички разчитат, че до криза няма да се стигне, а приказките за избори са само опит на останалите партии да подгряват публиката си. Най-честите аргументи за оптимизма им са, че след кризата в Ирак България ще получи значими икономически преимущества. Това според депутатите ще помогне и за спокойното продължаване на управлението до края на мандата.Въпреки оптимизма им обаче поведението на Ахмед Доган през последните седмици дава доста поводи поне за разсъждения. Отношенията между НДСВ и ДПС вече не изглеждат толкова гладки, както в началото на управлението. Доган, който отдавна е показал, че обича политическите знаци, вече изпрати няколко недвусмислени сигнала в публичното пространство. Въпросът е дали някой ще им обърне внимание. Лидерът на ДПС очевидно ще изчака отговора на този въпрос, преди да реши какъв да бъде следващият му ход. Принципно в жълтата парламентарна група се успокояват, че дори Доган да се оттегли от управляващата коалиция, което засега изглежда прекалено ексцентрично, той ще го направи само ако е предвидил как правителствената криза да не се превърне в парламентарна. И 39-ото Народно събрание да може да формира ново управляващо мнозинство с участие на ДПС, част от НДСВ и може би БСП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във