Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЩЕ ТЪРСЯТ АЛТЕРНАТИВНИ ПАРТИИ

С приключването на мандата на 38-ото Народно събрание България за първи път от много време насам ще бъде изправена пред редовни парламентарни избори. Освен Великото народно събрание след 1989 г. нито едно народно представителство не е изкарало своя мандат докрай. Всички избори на нови депутати са били налагани от политически кризи и при усложнени обстоятелства. Ако оцелее до следващия април, правителството на Иван Костов на практика ще е първото в новия български летопис, завършило без сътресения определеното му за управление време. Персоналните промени, които премиерът извърши на Коледа, не променят този факт. Според българската конституция министър-председателят е фигурата, която олицетворява и носи цялата политическа и държавна отговорност за кабинета и има право да извършва промени в екипа си, без това да нарушава целостта му.


Вярно е, че завършването на предвидения от конституцията четиригодишен работен период на парламента, е сериозен белег за нормализацията на обстановката в страната. Това обаче едва ли ще бъде сериозен фактор в определянето на мотивите на избирателите при формирането на предстоящия вот.


Българинът живее зле. Чувства се потиснат от безпаричие и ежедневни неволи, и за бъдещето изобщо не смее да мечтае. За всичко това, разбира се, той има абсолютното право да държи отговорни и държавниците. Въпросът е дали ще го направи?


Най-вероятният отговор е - по-скоро не. Наказателен вот за управляващата коалиция ОДС може би няма да има. Но липсата му ще е по-скоро белег на отчаяние, отколкото на добронамереност към сегашното мнозинство в парламента. Наблюдателите очакват, че голяма част от избирателите няма да намeрят мотив изобщо да застанат пред урните. Битката ще бъде между твърдите електорати, прогнозират вече и самите политици. На езика на цифрите това означава около 26% за СДС и 22% за БСП. ДПС и НС ще вземат традиционния си дял, а за останалите партии едва ли ще остане нещо.


Една година преди изборите е повече от сигурно, че следващото правителство ще е резултат от коалиция, формирана едва след края на изборната надпревара. Междупартийните съюзи, съставени в началото на кампанията, какъвто е ОДС сега, независимо дали са леви, десни или центристки, няма да имат шанса да привлекат достатъчно подкрепа, за да формират самостоятелен кабинет в 39-ото Народно събрание.


Именно заради това малко политически централи се насочват към предизборно коалиране. А тези, които го правят, не целят постигането на абсолютно мнозинство в новия парламент, а спечелването на някой и друг глас. Защото предстоящите избори заплашват да се окажат фатални за по-малките партии, участващи в сегашното народно представителство. Евролевицата, Бизнесблокът, ВМРО и Зелената партия може лесно да се препънат в четирипроцентната изборна бариера. Единствената надежда за повечето от тях е да търсят съюзи или с ракети носители, или пък с партньори от собствения си ранг. Но и това не им дава никакви гаранции.


Малкото избиратели, извън твърдите електорални ядра, които все пак ще направят своя политически избор, ще го сторят, за да потърсят алтернатива на всички досегашни управници. В очите на тези граждани синьото управление се е провалило точно толкова, колкото и червеното, и единственото разумно решение според тях е да се потърси нещо съвсем различно. Като такива различни се очертават ВМРО и Движение Гергьовден. Засега обаче двете формации нямат намерение да влизат в предизборен съюз. Поне така твърди шефът на гергьовци Любен Дилов, а това означава, че т.нар. алтернативен електорат ще бъде разцепен още преди да е мобилизиран. С тази тактика и за двете партии ще е изключително трудно да надскочат парламентарната бариера, макар че при една синтезирана и ударна кампания би могла да влезе в парламента поне едната от тях.


Точно от гледна точка на алтернативността Гергьовден има възможности да завоюва дори свой последователен електорат. Само че никак не е сигурно, че шоумените ще успеят да трансформират артистичността си в политическа представителност. За тях ще гласуват вероятно около 90% от младите хора, които изобщо ще застанат пред урните. Но пък поне днес не се очертава техният общ брой да бъде голям. По-трудният въпрос е - какъв вот би формирало движението и как ще трябва да се държи в бъдещия парламент, ако желае да не разочарова привържениците си? Тук отговорите са много трудни, а и едва ли отсега тревожат лидерите на гергьовци, които все още виждат пленарната зала само в мечтите си.


Тридесет и осмото Народно събрание ще се запомни като една от най-пъстрите парламентарни институции. В нея са представени абсолютно всички политически формации, които имат и най-малките наченки на някаква национална представителност. В следващото тази шарена картина няма да се повтори. Повече от сигурно е, че този път няма да пробият блокадата аутсайдерите, които днес са в парламента, а още по-малко тези извън него.


Изборите са достатъчно близо, за да възбудят въображението на наблюдатели, лидери, политици... Но, от друга страна, следващият април е прекалено далеч, за да се съставят вероятните формули на новия парламент. Просто за една година могат да се случат много неща и тези, за които се досещаме сега, са само една малка част от възможните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във