Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБИРАТЕЛИТЕ НЕ ОТКРИХА НАСЛЕДНИКА НА НДСВ

Димитър Аврамов, политолог, пред в.БАНКЕРЪГ-н Аврамов, показаха ли резултатите от изборите някакви нови и интересни тенденции?- Да. Има доста нови процеси, които тепърва ще се анализират. Още сега, макар схематично, могат да се посочат много неща. Първо, НДСВ не се провали така драматично, както всички предричаха. Може би резултатите наистина са много по-ниски от тези, които самите те са очаквали, но пък са добра основа за следващи парламентарни избори. Второто важно нещо, което се случи, е, че десницата се обедини и това се стана буквално в условия на криза. Пред алтернативата да изгуби и да изпадне в колапс десницата избра някаква форма на обединение. В случая тя е за столичния общински съвет. Но от това произтича възможността СДС, ССД, ВМРО и коалицията БЗНС-НС, ДП и Гергьовден да формират нова дясна коалиция. Ако наистина се стигне дотам, аз твърдя, че това ще е следващата управляваща формула в страната. Сринаха се обаче очакванията, че БСП може да реализира такъв вот, който да й позволи да оглави тенденции за предсрочни парламентарни избори и промяна. В социалистическата партия умно разбраха това и веднага дадоха заден ход.Защо не споменавате НДСВ в евентуалната дясна коалиция?- Оттук нататък в НДСВ вероятно ще се разгърнат два много важни процеса. Очевидно там има хора, които свързват политическото си минало със социалистическата партия и с широката й периферия, но има и такива, които са привърженици на десните идеи. Това поставя управляващата партия пред много важен избор. Първо - вижда ли себе си изобщо в следващото управление. Второ, къде точно съзира мястото си - в скалата център - ляво или пък в скалата център - дясно. Това е изключително важен избор за НДСВ, въпреки че би трябвало да е предопределен от гледна точка на факта, че се идентифицира като либерална партия. Все пак човекът, който е основната причина за съществуването на тази партия - Симеон Сакскобургготски, все още не се е произнесъл по този въпрос. Струва ми се, че той се страхува от тезите за партийността и не се чувства добре в ролята на представител само на една част на българското общество. Тази негова наклонност би трябвало да се разгледа от всички страни - както от негативните, така и от позитивните. Мисля, че той търси за себе си по-общонационална роля, каквато например е президентската. Затова твърдя, че НДСВ е в много труден момент, когато трябва да решава в каква политическа посока ще поеме. БСП наистина не настоява за предсрочни избори, но вече започнаха исканията им за съставяне на нов програмен кабинет. Това означава ли, че ще могат да упражняват натиск и да управляват в сянка?- Вотът, даден за БСП е по-скоро розов, не червен. БСП не успя да извади алтернативи на предишните си кметове, които пък, ако се съди по оценката на обществото, са успешни. Фарсът в Бургас, където социалистическата партия загуби от собствената си креатура Йоан Костадинов, показва недвусмилено това. В Благоевград БСП не успя да реши чисто идентичностния проблем с Лазар Причкапов. Тук става въпрос за това, кои са повече в социалистическата партия - тези, които се консолидират около спомена за доброто старо минало, или пък преобладаващи са тези, които са готови да заложат на социалдемократичното бъдеще. Но това, което стана в Бургас, се случи и в София със СДС.- Да. Разбира се. СДС има същия проблем. И това донякъде е част от трансформацията на политическата система. Основните партии до 2001 г., и това много важи за СДС, практически промениха страната. Направиха болезнени икономически реформи. СДС отказа да се съобрази с промените, които самото то е предизвикало, и това провокира криза на идентичност вътре в десницата. СДС допусна една голяма грешка - позволи реформите да го превърнат в административна структура. На предизвикателствата то трябваше да отговори с повече плурализъм, а не с фетишизъм и каузиалност. На тези избори обаче се видя, че дясното започва да се изправя. Тезата за вътрешна конкуренция на идеи и решения за политическо развитие започва да доминира. Кризата все още не е преодоляна. Има едно голямо ядро, което още настоява да види СДС като каузиална партия. Негов идеолог е Иван Костов. Но г-н Костов трябва да осъзнае, че представлява само една част от десноцентристките идеи. Като бивш лидер на партията, като авторитет с безспорен принос към миналото й той все пак трябва да приеме, че е един от многото, и да признае, че неговите тези са равни с другите. Ако успее да направи това, той ще запази в историята на СДС и на страната това място, което наистина заслужава. Но ако продължава с претенциите за каузиалност, но не на политика, ще се стигне дотам, че постиженията му да бъдат зачеркнати. А това няма да е добре нито за СДС, нито за държавата. Най-доброто за СДС би било г-н Костов да слезе на нивото, което му отредиха гласоподавателите - обикновен депутат. Той има интелектуален потенциал да задава част от тезисния политически дебат, а не да бъде човек, който иска да го предопределя, тропайки по масата. Но гоненето на Иван Костов от СДС не е решение. Една десноцентристка партия може да бъде жизнеспособна само когато може да примири различия и да ги примири като конкретни представителтсва. Вярна ли е констатацията, че резултатът от този вот предотвратява опасността от предсрочни избори?- Този вот задава политическата рамка, така както я виждат избирателите. За съжаление политиката се прави много повече на скрито, в кабинети и с договорки, които не са явни. Аз не изключвам възможността в управляващото мнозинство да съществуват напрежения и конфликти, които да не могат да се открият в политическата логика на отминалите избори. Опасност от разпад на парламентарния механизъм на практика винаги съществува. Не мисля обаче, че на тези избори гласоподавателите откриха наследника на НДСВ в централната власт. Математически се вижда, че няма партия, която категорично да е спечелила симпатиите. Дори и БСП, която спечели най-много гласове, заедно с ДПС пак получава по-малко от една десноцентристка коалиция. Тук е важно как партийните елити и апаратите ще разчетат вота и към какви коалиции ще се насочат за бъдещите парламентарни избори.Кръгът Новото време има ли достатъчно потенциал да задълбочи напрежението в НДСВ или нещата ще останат така, както са до момента?- Новото време е много интересно. От една страна, те спасиха два вота на недоверие срещу НДСВ. От друга, очевидно клубът няма достатъчно брой депутати, за да успее да предизвика каквото и да е било. Новото време остана изолирано от местните избори. Те ще си помислят, че това им дава право да поискат сметка за лошо проведена политика. Но когато не си помагал, означава, че трудно можеш да търсиш отговорност. Струва ми се, че за тях е печелившо да крепят стабилността на управлението. Ако НДСВ е сериозна политическа партия, което ние още не знаем, би трябвало да не мисли за разцепления и за наследството си, а за това, как да се структурира. Сега голямото предизвикателство за тях е - ще бъде ли НДСВ център плюс някого, или няма да бъде. Правилно ли ви разбрах, че прогнозирате премиерът да се насочи към президентския пост?- Премиерът изглежда като човек, който не би искал да представлява малък кръг от хора. Затова мисля, че той би потърсил такава форма на участие в обществения живот, която би му осигурила най-широка политическа легитимност. Такава е президентската институция. Но това не били го поставило в конфликт със сегашния президент?- Това е бъдеща перспектива. А мястото на Първанов в дългосрочните политически процеси би трябвало да е свързано само с потенциала на президентската институция. Не би трябвало да търси правомощия, като няма и не бива да заиграва с обещанията си за социален президент. Той трябва да бъде проводник на единството във външната политика. Ако обаче продължи да спекулира с вътрешни теми, към края на мандата това ще му изиграе неприятна шега. Тръгне ли левицата към властта, тя няма да има нужда от президент, който да играе ролята на коректив. Така че Първанов трябва да премисли поведението си много внимателно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във