Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИЗБИРАТЕЛЯТ: ТОЗИ НЕЯСЕН ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕ

Волята на българските граждани, изразена на парламентарните избори на 25 юни 2005 г., даде шанс на седем политически формации да влязат в 40-ото Народно събрание. Още три месеца преди изборите социолози, психолози и политолози започнаха да изследват в проценти партийните предпочитания на социалните групи и да прогнозират коя обществена прослойка за коя партия ще гласува. Тези изследвания, дори и направени по поръчка на партийните централи, едва ли могат да се нарекат профил на избирателите, твърдят социолози и психолози пред в. БАНКЕРЪ. Електорален профил се прави трудно и изисква голям екип и средства. Но в подобни проучвания си струва да се инвестира. Те са интересни не само за да знаят политиците към кого да прицелят предизборните си послания. Такива анализи биха свършили полезна работа и при сегашните преговори за съставяне на правителство, както и за бъдещата дейност на парламента. Защото поведението и действията на народните избраници все пак са публични и не е зле те да знаят с чии гласове са се озовали в законодателната власт. Така вероятно по-дълго ще помнят какви компромиси трябва да направят и чии представи трябва да покрият и ще внимават повече да не прогонят електората си. Както впрочем е ставало. Електоралните профили, появили се по време на отминалата предизборна кампания, могат да се нарекат сериозни и задълбочени само с големи уговорки, твърдят социолозите. Няколкото социологически проучвания от месеците май и юни доста точно очертаха профилите на избирателите, гласуващи за определена партия, но само по два признака - демографски и образователен. Бегло бяха отчетени възраст, социален статус и мотивация. Няколко от митовете, съпътстващи гласоподавателите на основните политически сили бяха подложени на съмнение. Но също така и със съмнителни възможности за проверка на верността на данните. Все пак се оказа, че електоратите на партиите не се покриват с някои общоприети и устойчиви представи на обществото. И че след 25 юни избирателите няма да бъдат същите. Нямаше кой знае какви изненади завота в червеноОсвен една. Дълго се твърдеше, че БСП е партията на възрастните и социалните групи, изпаднали в най-силна зависимост от държавата. Социолозите отчетоха електоралния възход на столетницата още от президентските избори през 2001 година. През 2005 г. към традиционно мобилизирания електорат на левите се прибави и по-младо ядро. Отчетено бе, че разликата между електората на БСП и десните политически формации във възрастов план вече не е така очевидна, както в началото на прехода. Въпреки че две трети от привържениците на БСП са на възраст над 50 години, партията има и подкрепа и при най-младите, под 30 години. Социолозите отчетоха - в тази възрастова група БСП успешно конкурира втората политическа формация НДСВ, а в групата от 40 години нагоре категорично става първа по предпочитания. Най-сериозно БСП отстъпва на НДСВ във възрастовата група от 31 до 40 години. Не бе отминат фактът обаче, че левицата е предпочитана от тези възрастови групи предимно в селата и в малките градове, докато десните и десноцентристките формации са предпочитани в големите градове, традиционно от хора с по-високо образование. Едва около 11% висшисти подкрепят левицата. Традиционните й избиратели са с по над 40% съответно със средно и с основно образование. Това не е ново, но вероятно ще създаде трудности на левицата като най-голяма политическа сила. Защото тези групи, според социолозите и политолозите, са привлечени от социалните обещания, но политико-икономическите реалности в страната не дават възможност за покриване на техните представи. В по-безпроблемна ситуация по отношение на електората си е втората политическа сила в бъдещия парламент - НДСВ. Макар че се прости с водещата си роля, партията на царя получи това, което искаше. То беше гласът за статуквотоСоциолозите още през 2001 г. се опитаха да очертаят електоралния профил на партията, която започна съществуването си като национално движение и която само два месеца след появата си спечели близо два милиона гласа. Той бе наречен широко и абстрактно профил на масовия българин. Преди четири години нямаше ясна специфика в избирателя на НДСВ. Той може да бъде всякакъв - от бедния и възрастния, гласували до момента в червено, до дребния собственик или гражданина на свободна практика, ориентирани по-скоро към синята идея. От възрастния носталгик по царските времена, изпадащ в умиление пред Симеончо, през прагматика на средна възраст до амбициозния младеж, чийто модус вивенди са юпитата. Наивно е да се смята, че в царската партия не са отчели разпадането на собствената им твърде разнородна електорална група и не са прецизирали кампанията си така, че да канализира вота на типичния жълт избирател. И до голяма степен успяха, особено във възрастовата група 18-30 години. За разлика от БСП, СДС и ДПС, преминали вече през няколко изборни цикъла, НДСВ тепърва ще продължава да избистря своя профил. Социолозите твърдят, че в момента няма друга партия, която по структура да възпроизвежда толкова точно социалната демография на българското общество. Избирателят на НДСВ все още може да бъде открит във всички социални слоеве. Но и да се идентифицира все повече и повече в очертаващата се средна класа. Цялата кампания на НДСВ говореше, че на жълтите им е ясно, че привързаността към тяхната партия вече не е емоционална, нито личностна. Те се опитаха да покрият представите на своите избиратели с обещания на първо място за икономическа и политическа свобода, следвана от отварянето на България към света и законността. Градският жълт симпатизант, бил той на средна възраст или съвсем млад, е с доходи над средните и е отворен към перспективи за развитие. Той е по-скоро хладен и практичен гласоподавател, лишен от екзалтацията на партиен фен. Ценностите му гравитират към десноцентристката идеология и вероятно - ако бъде попитан, ще каже, че предпочита и такова бъдещо правителство. Социолозите обаче отчитат, че от този тип избиратели трудно се формира твърдо електорално ядно. И че те лесно могат да емигрират в партията на негласуващитеКъм която впрочем царистите се опитаха да прицелят кампанията си. Някои социолози и политолози твърдят, че тази група на практика представлява огромната част от разочарования десен електорат. Това едва ли може да се приеме за чиста монета. По време на последната кампания само една група психолози се опитаха да очертаят портрета на тази близо двумилионна група. Те коректно направиха уговорката, че е трудно да се състави обобщен психологически профил на отказващия се от правото си да гласува. Според психолозите става дума за богата палитра от рационално мотивирани, импулсивни и самозащитни поведения - от заучена безпомощност, социална дезадаптация и хроничен отказ от избор. Психологическият портрет на негласуващите, построен предимно на изследване на мотивите за отказ от правото на глас, остана самотен и невключен в предизборния пи ар опит. Никой не забеляза, че образът почти се сля по характеристики с този на абстрактно очертаните електорални профили на ....всички политически сили. И то не само на активния, но и на емигриралия им електорат. Един от анализите на социологическата агенция Алфа рисърч например описва електората на коалиция ОДС като най-разнородния и с относително равномерно присъствие на избиратели от всички социално-демографски профили. Разбира се, отчетена е тенденцията, че част от сините избиратели, особено представителите на свободните професии, висшистите и високостатусните социални групи, се преориентираха към партии като ДСБ, БНС и НДСВ. Десните, както показаха резултатите от последните избори, влязоха в парламента благодарение на подкрепата на твърдите си електорални ядра. И не е странно това, че избирателите на петата политическа сила също приличат на микромодел на българското общество. Дано някога екип от социолози, психолози и политолози обърне внимание на групата на негласуващите българи. Мъдър ще се окаже онзи политик, който инициира такова проучване. Групата е най-разнородната по демографски признак. Тя би трябвало да е обект на специално внимание от страна на политическите централи. Защото, както се оказа, не може да бъде мобилизирана с едната томбола. А едно проучване със сигурност няма просто благородно да отвори работа на социолозите, а и ще подпомогне политическо битие на някоя по-далновидна партия. От заетост да ухажват сигурния си електорат и да подсигурят лидерското влизане в парламента политиците така и не забелязаха атаката към разочарованите и негласуващите. Която хвана декиш и Атака влезе в парламента. Някои социоложки веднага казаха, че 37% от гласувалите за формированието на Волен Сидеров били твърди привърженици на БСП. Други социолози веднага нарекоха това твърдение истерично. Никой все още не си е дал труда да разбере откъде се взеха останалите 63 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във