Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИВАН КОСТОВ НЕ ПРИШПОРВА ОПОЗИЦИЯТА

През последната седмица до закръглянето на годишнината на правителството парламентарните опозиционни партии видимо се изнервиха. Объркването започна да дава първите си симптоми още в началото на седмицата, но към самия й край вече никой от левите и либерални лидери не знаеше точна какво иска да каже, пред кой и кога да го каже и какво цели да получи като резултат. Явно причината за суматохата беше приближаването на повода за сериозна равносметка след едногодишното управление на ОДС. Въпросът, който трудно намираше отговор, беше чия трябва да бъде равносметката и какви думи могат да си позволят и какви не могат опозиционерите.


Всяка годишнина е момент на анализи и отчети. Очевидно обаче е затруднителното състояние, в което дебатът върху управлението изправя парламентарните партии извън мнозинството. От една страна, нито една от тях няма готовността да влезе в сериозен и градивен диалог с управляващите по този повод. Никоя от тях не притежава готова алтернативна програма, на основата на която да проведе цялостна и обоснована критика на синьото управление. Нито една от тях


не оспорва правилността на управлението


в неговите същностни принципи.


От друга страна, обаче годишнината е прекрасен повод за трупане на политически грошове. А нито Евролевицата, нито ОНС, а още по-малко БСП имат традиция да пропускат подобни възможности. Лидерите и на трите организации мобилизираха цялото си въображение и интелектуален ресурс, за да откраднат по някоя точка от чуждата победа. Но когато всеки впрегна най-буйния жребец пред бойната си колесница, в опозиционния лагер настана суматоха и объркване. Вместо да нападнат заедно, всеки препускаше в неопределена посока и непрестанно някой някому препречваше пътя. Напъните на Георги Първанов да оглави опозиционното недоволство и да го подчини на общата цел - сваляне на правителството от власт, накърниха сериозно лидерското достойнство на Александър Томов. Шефът на Евролевицата е повече от сигурен, че битка под чуждо командване просто не може да бъде негова битка, и за това напусна сцената доста зъл. Подканата му Георги Първанов да си гледа опозиционните работи и да не бърза да сваля правителството вероятно ще разруши паянтовите мостове между БСП и Евролевицата. Пикът на объркването отбеляза спонтанния порив на евролидера да изпрати собствената си партия в нелегалност. Дали става въпрос за романтичен порив към партизански героизъм, или за болезнено изживян личен емоционален срив на господин Томов, в случая не е много важно.


Към призива за сваляне на кабинета се отнесе с пренебрежение и групата на ОНС. Спасителите не бяха ласкави в оценките си за едногодишната работа, но подчертаха, че


в това правителство все още има резерви


Въпреки изсипаните многобройни закани и предупреждения, че няма да участват в дебата, в крайна сметка нито една парламентарна група не напусна залата. Всички опозиционни лидери не само останаха по време на дискусията, но и не пропуснаха да използват пълноценно полагащото им се време, за да впечатлят телевизионните зрители и радиослушателите.


Така или иначе истински дебат върху извършеното от синьото управление не се състоя. Според шефовете на партиите извън мнозинството причината за това е в прекалено недостатъчното за тази цел време. Друг поглед върху проблема обаче подсказва различен отговор. Истината е, че различията в оценките и несъгласията с водената от управляващите политика са преди всичко идеологически. И това трудно би могло да бъде прикрито дори и чрез най-виртуозни ораторски умения. Не че опозиционните депутати нямат причини за истинско недоволство, но те най-често са от такъв характер, че публичното им обявяване не е безопасно.


Повече от впечатляващо е например, че толкова болезнено изживяваният от опозиционерите през миналата седмица сблъсък между изпълнителната и съдебната власт този път беше почти забравен. Единствено Георги Първанов не пропусна да го подмине, но по-скоро заради удоволствието да произнесе фразата война между институциите, отколкото поради истинска тревога за бъдещите отношения между двете власти.


Отбелязването на първите триста шейсет и пет дни на правителството Костов в парламента показа преди всичко, че никой няма намерение и възможност, поне засега, да му попречи да отбележи и вторите, и третите, и четвъртите. Разбира се, не толкова дали правителството е добро или лошо, дали се е справило с основните проблеми, или не, дали е изпълнило поне част от поетите обещания, или напротив. Пролича единствено, че днешните парламентарни партии ще имат нужда от доста повече време, за да се превърнат от парламентарни групи извън мнозинството в истинска опозиция. Разбира се, Иван Костов не ги пришпорва да бързат и дори обещава да им подари още четири години. Дали ще успее да удържи това обещание обаче зависи не само от успеха на първата година. А нея, с решение на парламента, мнозинството отчете като успешна и пожела на кабинета още по-спорна работа. Същото му пожелаха и всички опозиционни лидери и нямаме основание да се съмняваме в искреността им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във