Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИВАН АНГЕЛОВ НЕ РАЗБИРА СЪЩНОСТТА НА ВАЛУТНИЯ БОРД__lt__SUP__gt__*__lt__/SUP__gt__


В многобройни изказвания и публикации се предлагат
мерки за забавяне на реформите и поправяне на Валутния
борд, за да се смекчи влиянието на световната криза върху българската
икономика и да се даде тласък на развитието. Най-пълно и системно
тези проблеми са разгледани в забранения доклад на
проф. Иван Ангелов, публикуван във в.Пари от 2 ноември
1998 година.


Първата констатация е, че Валутният съвет не
ни предпазва от световната криза. Той дори намалява съпротивителните
ни способности. Защото според проф. Ангелов курсът на лева
към резервната валута (германската марка) е твърдо фиксиран и
левът скоро се оказва надценен. В условията на световна
криза и обезценка на други валути, включително и на долара, това
спъва износа и облекчава вноса. Правителството не може при Валутен
борд да коригира курса и лихвените проценти, за да спре застрашителното
увеличаване на дефицита по търговския баланс и текущата сметка.


Тези разсъждения показват неразбиране на същността
и механизма на функциониране на паричната система, наречена Валутен
съвет. Фиксираният в закона и неизменен курс на лева към една
напълно конвертируема и трайно стабилна чуждестранна валута означава,
че в България по същество е установена парична система, аналогична
на златния стандарт. Ролята на златото като всеобщо (в световен
мащаб) покупателно и платежно средство и като резерв (средство
за натрупване) се изпълнява от резервната валута, което е по-евтино
и адекватно на съвременната финансова система. Фиксираният неизменен
курс на лева означава, че Централната банка, изпълняваща ролята
на Валутен съвет, се задължава винаги и по всяко време да връща
на стопанските субекти същото количество резервна валута (злато),
което те са й предоставили срещу левове. Гаранция, че това ще
стане, са предвидените в Закона за БНБ изисквания да има най-малко
100% покритие с резервна валута (злато) на пуснатите
в обращение левове, а самата емисия на тези пари да става единствено
срещу същото количество (по фиксирания курс) резервна валута.
В такъв случай цените на вътрешния пазар ще бъдат в златно
изражение, т.е. те не могат да бъдат нито по-високи, нито по-ниски
от цените в страната на резервната валута (Германия, а след въвеждането
на евро - Европейския съюз). Но при отворената икономика на Германия
и Европейския съюз цените на вътрешния им пазар съответстват на
световните цени с коректив на действащите митнически тарифи и
транспортните разходи. Следователно цените на вътрешния пазар
и в България ще съответстват на световните, разбира се, при пълна
либерализация на търговията и валутните отношения. Инфлацията
и надценяването на лева са невъзможни. Неравновесията в търговския
и платежния баланс бързо се преодоляват.


Фиксираният курс на лева към марката е в действителност
свободно плаващ курс към другите валути. С тази особеност, че
левът плава заедно с марката, а не самостоятелно. Ако не беше
жестокият и нагледен урок на хиперинфлацията и опасността да се
появят отново правителства, които ще се опитват да решават проблемите
на страната чрез умерена инфлация, левът можеше свободно
да плава към другите валути, а не чрез фиксирането му към резервната
валута. Но това означава, че нямаше да има нужда от Валутен борд,
с присъщите му ограничения за паричната и финансовата политика
на правителството. Просто защото тези ограничения щяха последователно
да се спазват, независимо от смяната на правителствата и от съветите
на някои икономисти и политици за използване на инфлационното
финансиране.


От първата си констатация проф. Ангелов извежда своето
предложение да се премине към пълзящ курс с изоставаща стъпка
на пълзене, доколкото било твърде много и твърде рано
да се отмени Валутния борд. А било твърде рано, защото МВФ нямало
да се съгласи с подобно решение и ние сме тотално зависими
от него. Излиза, че ако не бяхме толкова зависими от МВФ или ако
той не би възразил, ние би трябвало още сега открито да премахнем
Валутния борд.


Солиден икономист като проф. Ангелов не може да не
разбира, че заменянето на фиксирания в закона курс на лева към
марката (еврото) с какъвто и да е пълзящ курс блокира автоматично
действащия механизъм на Валутния борд и го разрушава. Отменянето
на паричната система на Валутен съвет по такъв неявен начин ще
предизвика финансова и икономическа криза, сравнима само с кризата
от края на 1996 и началото на 1997 година. Никой стопански субект
няма да иска да задържа по-дълго левови активи, след като знае,
че при пълзящия (падащ) курс ще получи по-малко конвертируема
валута, отколкото е дал при тяхната покупка. И всяка неблагоприятна
информация за развитието на световната финансова и икономическа
криза ще поражда очаквания за ново снижение на пълзящия курс на
лева, и съответно за покачване на цените и лихвените проценти.


Заключението е, че с предложеното скрито отменяне
на Валутния съвет се унищожава постигната сега финансова стабилизация,
България се оказва беззащитна срещу шоковете на световната криза,
чуждестранните инвеститори ще я заобикалят. Вместо икономически
растеж ще има нов спад на производството и намаление на реалните
доходи на населението.


От дестабилизация и хаос са заинтересовани единствено
полулегалните, силовите и монополните групи в бизнеса, преразпределили
предишните години стотици милиарди лева спестявания и доходи на
населението, фирмите и бюджета. През януари 1997 г. реалните заплати
и пенсии бяха спаднали под 1/5 от равнището им през 1990 година.
Непрестанните преки или косвени атаки срещу Валутния борд и постигнатата
при него трайна финансова стабилност могат да се обяснят единствено
с неразбиране или особени интереси.


Втората констатация на проф. Ангелов е, че в условията
на световна финансова криза и рецесия либерализацията на финансовите,
валутните и стоковите пазари и оттеглянето на държавата от стопанството
оставят България беззащитна срещу външни шокове. За да не се допусне
това, според него е нужно да се преоцени концепцията за
бързо и пълно оттегляне на държавата от стопанската дейност
и от функцията на създател и гарант на правилата за осъществяване
на тази дейност. И по-нататък в предлаганите конкретни мерки той
непрестанно смесва двата качествено различни начини за участие
на държавата в икономическите отношения.


Паричната система, наречена Валутен борд, може да
функционира нормално само при условие, че се либерализират бързо
и пълно финансовите и стоковите пазари и държавата наистина се
оттегли от стопанската дейност. Този извод е доказан от теорията
и практиката и никой досега не се е опитал сериозно да го оспори.


Но никакво пазарно стопанство, а още по-малко либералното
стопанство в условията на Валутен борд не може да функционира
без ясна, точна и изчерпателна законова регламентация на правилата
за отношенията между икономическите агенти. Тази регламентация
се установява от търговските, данъчните, финансовите и други закони.
Особено нужна е тя за публичните стопански организации, каквито
са корпоративните фирми, банките и другите финансови посредници.
В този смисъл се запазва и дори усилва при Валутен борд ролята
на държавата за създаване и прилагане на законите, регулиращи
стопанските отношения и за поддържане реда и сигурността в страната.


В предложената от проф. Ангелов стратегия за смекчаване
на въздействието на световната криза върху българската икономика
се акцентира на мерките за временно (?) ограничаване или спиране
на либерализацията (дерегулацията) и структурните
реформи. Такива са предложенията за: временно спиране на дерегулацията
на вътрешния пазар, засилване контрола върху цените; временно
блокиране на либерализацията на вносно-износния и валутния режим,
особено по отношение на капиталовите потоци; замразяване на реформите
в здравеопазването, образованието, науката, културата, публичните
услуги, пенсионното осигуряване и др.; бърза продажба на безперспективните
и с ниска рентабилност държавни предприятия и отлагане на приватизацията
на големите структуроопределящи и печеливши организации като БТК,
Булгартабак, БУЛБАНК и пр.


Мотивите за такива действия са да се защити българската
икономика от разрушителното влияние на световната криза и да се
избягнат по-големи сътресения и загуби.


Теоретическият анализ и практиката на други страни
доказват, че резултатите от спирането на либерализацията и структурните
реформи имат обратните на очакваните резултати. За България с
успешно действащ Валутен съвет резултатите от подобни мерки биха
били катастрофални. Причината е в абсолютната несъвместимост на
паричната система на Валутен борд с нелиберална стопанска, финансова
и валутна политика и запазен значителен дял на държавната собственост
в стопанството.


Въвеждането на допълнителни митнически и нетарифни
ограничения за вноса и субсидиране на износа, на разрешителен
режим при валутните сделки и засилен контрол върху цените затруднява
действието на автоматичния механизъм на Валутния борд. Заедно
с това отслабва или се разрушава сигурната защита, която тази
парична система осигурява на националното стопанство и финансовата
система, особено в условията на световна криза.


Още при първата информация за предприемане на подобни
мерки и действия чуждестранните инвеститори ще започнат да се
изтеглят или да се въздържат да влагат нови капитали в България.
Които останат или пожелаят все пак да дойдат, ще търсят по-висока
норма на възвръщаемост за покриване на допълнителния риск от намалената
ликвидност и увеличената нестабилност (дисперсия) на българските
пазари. Нарастването на лихвените проценти ще отслаби стопанската
активност. Ако правителството и Централната банка се опитат изкуствено
да понижат лихвения процент, ще се усили инфлацията и нестабилността.


Всяко действие на правителството за ограничаване
на вноса и стимулиране на износа освен че влиза в противоречие
с поетите задължения към ЕС, ЦЕФТА, СТО и пр., усилва и монополистичните
тенденции и натиска за повишаване на цените. Изглежда, провалилите
се опити за контрол и регулиране на цените на вътрешния пазар
не са научили на нищо учените и чиновниците, които отново искат
да ни върнат към регулирания пазар. Сякаш не знаят,
че той се деформира и разстройва от бюрократични ограничения,
корупция, монополизъм, контрабанда и висок дял на нелегитимни
операции.


Очевидно такива действия обслужват чужди на населението
интереси.


С нищо не могат да бъдат обяснени и оправдани предложенията
за временно спиране на реформите в социалната сфера. Те са толкова
закъснели и се осъществяват толкова бавно и непоследователно,
че ако се замразят, деформациите и острите противоречия в здравеопазването,
образованието, културата, пенсионното осигуряване, администрацията
и пр. могат да доведат до сривове във финансовата система и до
социални катаклизми. Не се ли виждат тези опасности?


Най-яростната пропаганда и демагогия през изминалите
осем години беше свързана с призивите да не се бърза с приватизацията,
да се оздравяват, а не да се продават българските
предприятия на безценица, да не се допусне чужденци да ги изкупят
и да колонизират България. Странно е, че и сега се отправят подобни
призиви, но вече с мотива, че световната криза и усложненията
в по-близки райони правят България особено рискова страна, която
ще бъде избягвана от сериозните чуждестранни инвеститори.


Дори в края на тази година академичните изследователи
не желаят да забележат, че техните прогнози за 27% инфлация, за
високи дефицити по финансовите баланси, за 18% безработни и пр.
са много далеч от реалностите. Въпреки че кризата в Източна Азия
тежко се отрази на износа и цените на основните стоки като торове,
химикали, метали и др. Те игнорират оценките на най-известните
чужди държавници, политици, дипломати и финансисти, че в България
може да се инвестира. И не искат да разберат, че позитивните оценки
в близко време ще бъдат последвани от значителен прилив на чуждестранни
капитали за участие в приватизацията и за развитие на перспективни
отрасли и производства. Този процес може да бъде спрян единствено
от ограниченото предлагане и бюрократичните спънки за продажбите
на държавни и общински предприятия или части от тях, от отлагането
на ликвидацията и продажбата на фалирали фирми и от забавяне или
формално осъществяване на либерализацията на стоковите, трудовите,
финансовите и валутните пазари. Съзнателно или не, хората които
настояват да се забавят структурните реформи, приватизацията и
либерализацията, обричат България на изолация.


Автоматичният механизъм на Валутния борд ефикасно
защитава стабилността на финансовата система, което е и първото
условия за икономически ръст. Ако по някакви причини търговският
баланс и текущата сметка се окажат пасивни, резервите на търговските
банки започват да намаляват и те предлагат по-малко кредити. В
резултат на това лихвените проценти временно нарастват, доходите
спадат и търсенето на стоки и на пари на Валутния съвет отслабва.
В крайна сметка се намаляват цените на местните стоки и услуги,
поради което търсенето на вноски стоки се снижава, а на местни
стоки се увеличава. Търговският баланс и текущата сметка се уравновесяват.
Елиминира се влиянието на външни шокове.


Тези процеси протичат нормално, ако стоковият, трудовият,
финансовият и валутният пазари са свободни, открити и конкурентни,
а търговските банки се съобразяват със законовите изисквания за
капиталова адекватност, ликвидност, ограниченост на лошите кредити
и провизирането им. Също и при условие, че данъчната тежест, бюджетният
дефицит и държавният дълг не надминават обективно обусловените
граници. Това предполага, че и всички останали стопански субекти
работят при твърди бюджетни ограничения.


Всеки опит за намеса на държавата, например чрез
мерки за ограничаване на вноса, субсидиране на износа, манипулиране
на лихвения процент, въвеждане на ограничения за валутния пазар
и коригиране (или намерение за коригиране) на фиксирания в закона
валутен курс блокира автоматичния механизъм на Валутния борд и
прави невъзможно своевременното и плавно уравновесяване на финансовите
баланси. Такива мерки винаги имат обратен на желания ефект, а
в крайна сметка водят до обща дестабилизация, криза и хаос.


През следващите няколко години в България ще има
значителен приток на чуждестранни инвестиции и активно салдо по
капиталовата сметка, което би позволило да се запази временно
пасивното салдо по търговския баланс и текущата сметка. При такива
условия вътрешното търсене ще се поддържа на относително по-високо
равнище и ще се постигне ускорен икономически ръст. Отрицателното
влияние на световната криза ще бъде смекчено или елиминирано,
ако тя бъде овладяна, каквито тенденции вече се очертават. Действието
на механизма на Валутния съвет няма да бъде застрашено.


* Заглавието не е на автора

Facebook logo
Бъдете с нас и във