Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИВАЙЛО КАЛФИН: НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРАВИТЕЛСТВО НА ВСЯКА ЦЕНА

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ МИНАВА, ТОЛКОВА ПО-НЕВЪЗМОЖНО СТАВА ДА СЕ ПРАВЯТ ПРОМЕНИ В БЮДЖЕТА ЗА 2006 ГОДИНАВИЗИТКА Ивайло Калфин е роден през 1964 г. в София. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УННС. През 1999 г. завършва втора магистърска степен по международно банково дело, защитена в Лафбъро, Англия. Бил е стипендиант на програмата Чивнинг, Великобритания, и на Джърман Маршал фонд, САЩ.Работил е в Машиноекспорт, както и в частния сектор в областта на външната търговия, финансите, консултантските услуги.От февруари 2003 г. до юни 2005 г. е секретар на президента Георги Първанов по икономическите въпроси.Депутат в 37-ото НС, 38-ото НС и 40-то Народно събрание.Женен е, има дъщеря на 9 години.Г-н Калфин, Вие сте сред авторите на икономическата платформа на БСП, т.е. сред хората, очертали ангажиментите, които левицата ще спазва, в случай че влезе в управлението на страната. От друга страна, лидерът на ДПС Ахмед Доган още преди месеци обяви, че следващото правителство е обречено да следва релсите, предопределени от европейското ни членство. В този смисъл какви според вас са възможните и реални крачки в икономическата област, които може да предприеме бъдещия кабинет?- Това, което не само може, но и трябва да направи следващото правителство на България, е да си постави по-дългосрочни цели от досегашните. Има процеси, които просто не дават резултати за четири години. Така че, като предстоящи членки на ЕС, трябва да имаме по-дълъг икономически хоризонт. И съответно да приемем по-дълга от досегашната икономическа рамка.Последните два кабинета на България бяха концентрирали всичките си усилия върху поддържането на финансовата стабилност на страната. Системата на валутния борд и съответната фискална политика до голяма степен изчерпваха икономическата политика въобще.Точно това трябва да се промени, запазвайки паричния съвет и бюджетната стабилност, разбира се. Време е да се провежда такава икономическа и социална политика, която да доведе до такава структура на икономиката, която е максимална конкурентноспособна в рамките на ЕС.Сравнението между българската и европейските икономики показва, че основният ключ се крие в производителността и конкурентоспособността. Точно по тези показатели ние сме най-назад. Но с тях са свързани по-ниските доходи, опасенията за невъзможност за справяне с конкуренцията и т.н.Логично е, че икономическата политика трябва да се насочи към повишаване на производителността, при това не в краткосрочен план.Какви мерки трябва да се предприемат от гледна точка на повишаване на конкурентоспособността на българската икономика?- Няма нужда да измисляме някакви супероригинални методи в тази посока. Повечето от мерките са записани в Лисабонската стратегия на ЕС, европейските страни ги спазват, приели са необходимите нормативни документи, харчат съответните средства и са постигнали определени резултати. Докато у нас няма център, нито фокус на икономическата политика. И точно това трябва да се промени.Нали не смятате да обявите някои от отраслите на икономиката за приоритетни?- Става дума за хоризонтални политики, които трябва да влязат във всички отрасли. Примерно, информационните технологии, е-правителството, административното обслужване. По същия начин това се отнася и за регионалната, транспортната и комуникационната инфраструктура. Така че нещата не опират до това да се обявят два отрасъла за приоритетни и да се каже, че те са най-важните.Един бегъл прочит на програмата на БСП показва, че левицата иска повече държава. Даже не само заради увеличения процент на преразпределение на БВП от правителството. В същото време над 75% от брутната добавена стойност в икономиката се произвежда от частния сектор. Как при това положение ще се повишава конкурентоспособността на икономиката?- Когато говорим за увеличена роля на държавата трябва да бъдем много ясни в какво се дефинира тя. А именно - законност и условия за всички пазарни участници да спазват тази законност. Именно чрез нея се създава нормалната конкурентна среда. Иначе, нека Ви припомня, че в програмата на левицата пише преразпределение до 40 % на разходите от БВП. За 2004 г. те са 42 процента. Така че ние предлагаме по-облекчено преразпределение от това на досегашното правителство. И точно с това се измерва ролята на държавата.Но Вие обещавате 20-процентно увеличение на заплатите в бюджетния сектор, значително нарастване на пенсиите и социалните помощи. Откъде ще дойдат парите? От бюджетния излишък, натрупан от кабинета Сакскобургготски ли? - Не, защото бюджетния излишък е изключително важно перо, което не трябва просто да се преразпределя и да се харчи. С ресурсите от него може да се изгради солиден инвестиционен стълб в пенсионната система, който да генерира приходи, с които да се увеличават пенсиите. Това по никакъв начин не застрашава финансовата стабилност. Почти всичките данъчни обещания на БСП се стопиха през последните месеци и дни, за да остане в крайна сметка единствено въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалба. Така ли ще останат нещата при един втори опит на БСП да влезе в управлението на страната?- По отношение на данъците всичко, което беше включено в предизборната платформа, се запази. Проблемите на данъчната политика не са свързани само със ставките. А с обърканата нормативна уредба, с огромните правомощия на чиновниците, които упражняват натиск върху фирмите, с липсата на политическо желание за изграждане на информационна система между данъчната и митническата администрация. Това се знае и от представителите на бизнеса. Иначе е факт, че сегашната ставка от 15% по данък печалба е една от ниските в ЕС. Нашата идея е тя да се поддържа като конкурентна. Ако другите страни слязат до тези равнища, то България естествено може допълнително да понижи ставката. Но това не е проблема. Някъде около 20-30 фирми плащат около 70% от приходите от данък печалба.Докато нулевата ставка върху реинвестираната печалба е свързан с виждането, че държавата подпомага всички фирми, на които не достигат средства за инвестиции. Не, че ще реши въпроса с инвестициите, но поне създава предпоставки за това.Що се отнася до ставките върху личните доходи, това което остана висящо от нереализирания проект между НДСВ и БСП до голяма степен отговаряше на нашите предизборни намерения - запазване на стълбицата за облагане на личните доходи, т.е. те да не се увеличават. Докато НДСВ настояваше за плосък данък върху личните доходи, срещу което ние възразихме.Но най-големия проблем за данъкоплатците е свързан със социалните осигуровки, които са 42.7% от доходите?- Виждането на левицата е този процент да се намали в рамките на 5 %, а ако е възможно и повече. Преди изборите имаше доста екзотични предложения от страна на СДС. Например за намаляване на общата осигурителна тежест до 25 процента. Но това означава обратен завой за цялата пенсионна система в страната, защото бюджетът трябва да поеме 1.5 млрд. лв. допълнителни разходи. Ясно е, че това не е работеща формула, а приятен за слушане предизборен фойерверк.Българските доходи са едва 28% от средноевропейските. Как смятате да стане догонването?- Така е. Факт е също, че българската производителност е едва около 30% от средноевропейската. Това означава, че трима българи произвеждат колкото един европеец и съответно взимат една трета от неговата заплата. Така че дългосрочното решение на този проблем е свързан отново с конкурентоспособността на икономиката. Това не може да се случи бързо и очевидно е цел, която трябва да си постави икономическата политика в дългорсрочен план. По-бързо обаче могат да се намерят ресурси за увеличаване доходите на хората от рисковите групи, както и на хората, на които може да се разчита в държавната администрация.Кой беше авторът на често повтарящата се формулировка при наличие на фискална възможност, с която на практика отложихте за неопределено бъдеще време падането на ДДС с 2 процентни пункта?- БСП и в предизборната си платформа е заявила, че падането на ДДС ще се случи при наличие на бюджетна възможност. Но падането на данъка няма да доведе до падане на цените. Само ще бъде допълнително облекчение за производителите. Иначе, докато течаха принципните ни договорки, НДСВ настояваше след всяко нещо да се пише при наличие на фискална възможност. Така, че те са авторите точно на този текст. Разбира се, и в тяхната програма има записано някакво минимално намаляване на ставката. То и не може да бъде революционно, защото ДДС е основно приходно перо в бюджета.Изобщо възможни ли са каквито и да било промени, свързани с намаляване на данъците и осигуровките или повишаване на заплатите и пенсиите. В момента активно тече бюджетната процедура за 2006 г., а правителство още няма?- Колкото повече време минава, толкова по-невъзможно става да се правят промени в бюджета. Сегашното правителство в оставка работи много активно и де факто то готви бюджета за следващата година. Знаете, промените в данъчните закони се приемат преди устройствения закон за бюджета. Така че колко ще се проточи политическото безвластие - не е ясно.Вие лично не сте ли изумен от факта, че само за два-три дена лявата партия БСП и либералния център НДСВ проговориха на общ икономически и финансов език. Не се ли получи твърде лесно сечението в техните възгледи?- Не беше лесно, но трябваше да се случи. То е резултат на взаимни компромиси от едната и другата страна, с ясното съзнание, че политическият приоритет е създаването на по-широка коалиция. Затова имаше решение в икономическата и социалната област. Проблемът обаче се оказа в политическото решение. Причината е, че НДСВ стартира като центристка партия, но се преориентира като дясна партия. Чуха се заклинания от страна на левицата, че смята да преразгледа и ревизира някои от големите приватизационни сделки. Ако влезете в следващото управление на България, ще осъществите ли заканите си?- За всички сделки, в които има злоупотреби и нарушения на закона, би трябвало да се понесе съответната отговорност. Но това не означава тотално им преразглеждане или връщането им обратно. В Украйна подобно нещо може би е възможно, но ние живеем в България. Не става дума за одържавяване или блокиране на сделки, а за преглед на процедурите, по които са осъществени.Смятате ли, че съществуват рискове за икономиката, ако изборът на нов кабинет продължава да се отлага във времето?- В момента политическият процес в страната се движи в рамките на конституционните процедури. Няма особености, нито пропуски. Проблемът е в несигурността, която изпитват както чуждите, така и българските инвеститори. Логичният въпрос, който бизнесът си задава е Ще има ли правителство и кои ще са участниците в него?. Политическата несигурност увеличава политическия риск, което съответно променя инвестиционните планове. Или се търси по-висока доходност, която да бъде платена за този риск. Или рискът би могъл да се окаже по-висок от желания, така че да има отказ от инвестиции. А как стоят нещата при хипотезата нови избори? - Във финансовата област една хипотеза винаги се разглежда, сравнена с друга, а не сама по себе си. Ако е възможно да се състави достатъчно стабилно правителство, което да има предвидима и ясна парламентарна подкрепа и да провежда една очевидна за всички програма, която ограничава политическия риск, то тогава няма никакъв смисъл от нови избори. Но при положение, че не може да се стигне до такова правителство - дори и при по-широко парламентарно мнозинство и подкрепа, то е по-добре да има нови избори, за да се промени парламентарната конфигурация.В случая има три риска, които би трябвало да са ни ясни. Първо, ще се загуби маса обществено време, енергия и ресурси. Второ, не се знае дали резултатите от вота няма да са сходни със сегашните. Третият риск, колкото и да се омаловажава напоследък от десните партии, е свързан с това, че конкретните ни ангажименти към ЕС стоят неизпълнени. Лично аз не бих се включил в хора, който припява, че докладът от ЕК няма никакво значение. Факт е, че ние отлагаме изпълнението на задачите си и не можем да очакваме друга ответна реакция, освен отлагане на членството ни за някой друг път.Вие лично оптимист ли сте, че сегашният парламент ще излъчи правителство?- Много бих искал да има кабинет и съм един от тези, които правят всичко възможно това да се случи. Но не може да има правителство на всяка цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във