Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИТАЛИЯ UЕBER ALLES

ТОВА ЗАЯВЯВА СИЛВИО БЕРЛУСКОНИ ЧРЕЗ СВОЯТА ВИЗИТА В САЩИздокараният в каубойски ботуши и шарена риза Джордж Буш отиде чак до стълбичката на самолета, за да посрещне Силвио Берлускони. Президентът на САЩ прие италианския премиер в собственото си ранчо в Крауфорд, щата Тексас - чест, с която са били удостоявани само шепа световни лидери. И то такива, на които американският държавен глава се чувства лично задължен. Според аналитиците Берлускони (премиерът на страната председател на Евросъюза) иска да използва това специално внимание, за да покаже на света, че на Стария континент има и други големи сили освен Франция и Германия.Не всички пътища водят в КрауфордБерлускони пристигна в Тексас миналата неделя. Президентът Буш сам седна зад волана на джипа си, за да го откара в ранчото. Последва вечеря в домашна обстановка, а официалните разговори бяха оставени за следващия ден и съкратени само до час и половина. Дори тази оскъдна информация е достатъчна за внимателния наблюдател. Самата визита в Крауфорд е лакмус, показващ какво значение придава Буш на контактите с един или друг световен лидер. До момента с нощувка в ранчото са били удостоявани или най-близките съюзници на САЩ (премиерите на Великобритания, Испания, Австралия, Япония, мексиканският президент, престолонаследникът на Саудитска Арабия), или лидерите на най-големите световни сили, като Владимир Путин и Цзян Цзъмин. Така че Берлускони очевидно попада в категорията на избраните. Донякъде благодарение на позицията, която зае в разгара на иракската криза. А събитията от последните седмици, довели до изострянето на италиано-германските отношения, още повече вдигнаха акциите на Берлускони в очите на задокеанския му партньор. Краят на оста Берлин - РимОтношенията между Съединените щати и страните, претендиращи за водеща роля в Европа (преди всичко Франция и Германия), в последните месеци далеч не бяха топли. Вашингтон дори не опита да прикрие раздразнението си от позицията на Берлин и Париж по иракската война; те пък от своя страна използват всяка възможност, за да протръбят своята независимост. В такава ситуация дори най-малкият конфликт между Германия и Франция, от една страна, и техните европейски партньори, от друга, би зарадвал неимоверно Буш. А Италия му даде доста поводи за радост в последните седмици. Първо Берлускони посъветва един германски депутат от Европарламента да се снима в киното като надзирател на концлагер, а после министърът на туризма Стефано Стефани нарече немските туристи високомерни блондини с хипертрофирало национално чувство. Скандалът набъбна дотам, че канцлерът Шрьодер отмени ваканцията си в Италия. И двата конфликта бяха потушени някак - за собствения си гаф Берлускони се извини, като обеща да оперира чувството си за хумор и да стане унил и скучен. А Стефани бе принуден спешно да подаде оставка. Освен това в скорошното си интервю за списание Тайм Берлускони повтори историческата фраза на Кенеди отпреди 40 години - Ich bin ein Berliner (Аз съм берлинчанин). Навремето заради една дребна граматична грешка американският президент всъщност бе казал нещо доста забавно - Аз съм берлинско [печено] - но въпреки това с тези думи Кенеди успя да спечели сърцата на германците. Изглежда, Берлускони разчита на същия ефект.Само че първопричината за италиано-германския разрив така и не бе отстранена. А тя дори не е в разликата в позициите по иракската война. Просто Италия отдавна недоволства срещу навика на Франция, и особено на Германия, самопровъзгласените родители на обединена Европа, да представят своята гледна точка като възглед на целия Съюз. Съвсем логично е, че държави като Италия и Испания не желаят да се примирят с отредената им роля на малки нации. Което обяснява и личните визити на Берлускони и Аснар в Крауфорд.Такава е новата реалност във вътрешноевропейските отношения - на Франция, Германия и техните сателити измежду малките вече се противопоставя нов алианс, разчитащ на могъща подкрепа отвъд океана. При това Берлускони гледа с оптимизъм в бъдещето, защото догодина с присъединяването на 10-те нови членки към Евросъюза броят на привържениците на проамериканската линия ще нарасне още повече. Кой кого? Впрочем Буш и Берлускони имат да уточняват и доста двустранни проблеми. Още не е ясно как ще се измъкнат от неприятната ситуация, след като се разбра, че именно италианските спецслужби са дезинформирали американците за плановете на Ирак да закупи уран от Африка. Тази информация залегна в основата на президентския доклад, с който бе оправдана войната в Ирак. Сега се изясни, че тя е била фалшива. При това темата започна да става много болезнена: в Ирак така и не бяха открити оръжия за масово поразяване и жадуващите кръв световни медии са готови да разкъсат виновниците за лъжата. Само че в Крауфорд президентът на САЩ и гостът му внимателно заобиколиха деликатните въпроси. Напротив, те се постараха да покажат пълно разбирателство и безоблачна дружба. Това е начин да се каже на света, че Берлускони се ползва с влияние в единствената оцеляла суперсила, заяви известният политолог Джон Халсмън. Според него това от своя страна ще помогне на Италия да заеме доста по-централна роля в Европа.Разбира се, остава въпросът доколко задокеанската подкрепа, колкото и да е гореща, може да помогне на Берлускони срещу германо-френската хегемония. Двете водещи държави едва ли ще чакат кротко да се утвърди нов лидер в Евросъюза. Сигурно е едно - с една непринудена вечеря в Тексас Берлускони ясно заяви на партньорите си, че Италия е достатъчно могъща страна и гласът й трябва да бъде изслушван.

Facebook logo
Бъдете с нас и във