Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИСТЪР ПОВТОРИ НЕУСПЕХА СИ

Софийската аукционна къща Истър организира преди десетина дни търг на картини в една от залите на Военния клуб. Централно място, никаква разгласа, примамливи условия и атрактивни, т.е. ниски цени. Състоя се изложба, търгът пропадна!


С тези уводни думи бихме могли и да завършим, но панорамата на небрежно наредените картини, графики, рисунки, карикатури (!) и малка пластика съдържа повече от едно, макар и чисто търговско измерение. Точно това ни задължава да бъдем по-внимателни към предложението на Истър.


Следейки разнообразните пазарни форми на изкуството у нас, в.БАНКЕРЪ за първи път попада на стратегия, опряна изцяло върху ниския ценови пояс. Фактът, че във Военния клуб имаше произведения и за 100 щ. долара (или левовата им равностойност за деня), създаваше измамната илюзия за своеобразно продължение на пазара на ул. Париж в съседство. На другия полюс с 1100 щ. долара бе разположено едно голямо платно на Петър Морозов от 1918 г. с военен сюжет и смесена техника: пастел и акварел. В този тесен диапазон бяха подбрани и всички останали цени: 250, 300, 400, 500 и т.н. до 850 щ. долара за един чудесен морски пейзаж на Марио Жеков. Не липсваха и имената на художници с утвърден авторитет в нашето изобразително изкуство: Александър Мутафов, Борис Денев, Атанас Михов, Никола Кожухаров, Весели Стайков, та дори и Едмонд Демирджан, който е от съвсем друго поколение. Картините, разбира се, не бяха шедьоври, но пък и пазарът - наш и световен - все по-малко и по-малко предлага подобни произведения, което вече тревожи дилърите. В нашия случай по-важна е тенденцията да се показват и предлагат за продан творби на по-неизвестни автори с доказани качества на живописци. Точно тази тенденция е в състояние да балансира пазарните стойности, спекулативно съсредоточени около няколко имена (Майстора, Златю Бояджиев, Светлин Русев и др.). И понеже първата висока вълна на покупките вече е спомен, понеже в различни банкови и фирмени колекции експертите откриха не само слаби работи, но и множество нескопосани фалшификати, споменатата тенденция е перспективна.


Ден преди несъстоялия се търг на Истър на ул. Иван-Асен 26 бе открита скромна експозиция на забравения първопроходник на българската анимация Димитър Тодоров-Жарава (1901-1988). Наследниците на художника бяха показали двайсетина платна, предимно пейзажи, които за наш срам ни запознават с един професионален живописец с качества. И макар продажните цени да са в твърде широкия диапазон от 450 до 3800 щ. долара, макар да не се търси непременно търговският ефект, тези картини на Жарава подкрепят наблюдението ни за недокоснатите все още възможности на по-неизвестните художници на пазара на изкуството. Макар в точно този случай да имаме и актуално допълнение- CD-ROM, подбрал живописното и анимационното творчество на Жарава.


Това отклонение случайно влезе в синхрон с предложенията и стратегията на Истър. Но подкрепя тенденцията! Защото във Военния клуб присъстваха и произведения на Зина Юрданова, Екатерина Манева, Кирил Майски, Димитър Томов, Михил Карапаунов, Стоян Василев, работещият в Испания Валентин Ковачев и други подобни, които определят друга търговска ниша, освободена от натрапчивото присъствие на неколцина незвани специалисти и свещенни крави на българската култура - вчерашната и днешната. Подобни художници могат да приобщят към пазара значително по-широк кръг клиенти, които не са в състояние да си позволят притежанието на шедьоври, нито пък да се сдобият с произведение на моден автор.


И макар аукционната къща Истър на г-н Левчо Здравчев да направи втора неуверена крачка (за първата преди няколко месеца в.БАНКЕРЪ също писа), този път не остана капо. Египетският посланик купи един зимен пейзаж на Кирил Майски, а освен него бяха продадени и сравнително евтини картини на Васил Иванов, Борис Ангелушев и Никола Ангелаков. Останалото е въпрос на търпение, търговски сръчности и по-широка публичност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във