Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИСТОРИЯТА НЕ МЕ Е ИЗМАМИЛА С НИЩО


Г-н Димитров, как изглежда политиката през погледа
на човек, който е бил на върха и е слязъл от него?


- Във всеки случай това е прекрасен начин човек да
се освободи от болни амбиции. Стига да се постарае да стигне отново
до някъде. Мисля, че важното е да не се спира. В такива случаи
опит като моя помага.


Значи има чар в слизането от върха?


- Мисля си, че това е един от важните периоди в живота
ми. Човек не бива да се чувства обвързан само с една позиция.


Нима се чувствате обогатен?


- Напълно. И мисля, че това е съвсем естествено.


Различно ли е СДС днес от вашето СДС?


- По мое време нещата изглеждаха доста по-поетични,
имахме маса дертове, които сега, слава Богу, са преодолени. В
момента нещата са по-добре структурирани, има повече организираност,
повече сигурност, повече позитивност, повече яснота, повече пирамидалност,
ако щете, което е нормално за ситуацията и за времето. Мисля,
че вече повечето хора разбраха, че постигането на поставените
цели не позволява глезотии и непрестанно тупане в гърдите. По
мое време СДС страдаше много от тези неща.


Това означава ли, че се възприемате като по-голям
романтик от днешните лидери на партията?


- Романтик!? (смее се) Винаги съм се възприемал като
човек, относително разумен. Смешно ми беше, че аз, който съм толкова
компромисен човек, бях обвиняван във фанатизъм. Много пъти съм
казвал, че на този свят най-много мразя фашизма, комунизма, войните
и революциите. Падна ми се обаче да ръководя революция. Какво
да се прави, въпрос на дълг. Това всъщност са неща, които човек
невинаги може да избира. В един момент предизвикателството застава
пред теб и трябва да решиш да го приемеш или не.


Но при всички случаи без революционната фаза не можеше
и аз се радвам, че ние минахме през нея по правилния начин.


Когато се връщате към дните, в които ръководихте
СДС и държавата, за какво се вините най-често?


- Мисля, че има два пункта в работата ми, които не
са били много читави. Първият беше моята неспособност да вляза
в тази форма на общение, която политиката изисква и която всъщност
кара хората наоколо да се чувстват гарантирани. Аз изхождах от
тезата, че всички ние сме там, защото искаме да свършим работа.
И ако наистина я вършим, да е най-добрата. Бях убеден, че всички
трябва да го разбират и да са доволни. И обратно, според мен,
проблем можеше да бъде единствено ако не се свърши работата. С
една дума, очаквах от всекиго доза саможертва, която някои не
са били склонни да направят. Признавам, че това е моя глупост,
защото, Бога ми, светът не е построен по този начин. Очевидно
самият аз съм плащал дан на някаква абстрактна идея за ефикасност.
Може да го наречете дори романтизъм. Но романтизъм дотолкова,
доколкото съм си въобразявал, че всеки, достигнал до този труден
хал, е преценил какво може да даде на общността. Това мисля, че
е първата ми сериозна грешка.


Другата ми вина е, че в случаите, когато можех да
наложа някои решения брутално на колегите си, аз се стараех да
го избегна. В крайна сметка успявах, но това беше свързано с доста
енергия и прекалено сложни дипломатически пируети, за които днес
намирам, че са били без никакво основание.


За какво по-точно говорите?


- Струва ми се, че така, както признах Македония,
можех да отворя и досиетата. Вместо това се оставих да бъда убеден
от част от парламентарната група, че такъв акт ще разгроми мнозинството
и всичко ще бъде загубено, без да се приемат важните закони, които
трябва да минават, и т.н.


Как изглежда СДС през границата на океана?


- Съвсем нормално. СДС все повече започва да прилича
на своите събратя от цивилизованите страни. Престава да бъде революционен
вид партия.


Имате ли амбиции да върнете старите си водещи позиции
в тази вече различна партия?


- Определено не. Всяко нещо с времето си. Историята
се повтаря обикновено във формата на фарс.


И все пак вие сте част от политиката на България
и не можете просто да сложите чертата.


- Има нещо такова и все повече го усещам. Но аз успях
да усетя и колко тежка е ролята на този, който се нагърбва да
контролира или по-скоро да намалява вредите. Затова, каквото и
да правя, преди всичко бих искал да съм сигурен, че то в максимална
степен би могло да принесе полза на каузата. И обратно - че няма
да бъда използван от онези малки дяволчета, които щъпукат във
всяка една политическа ситуация, за да създават проблеми на нацията.


Искате да кажете, че няма да допуснете личността
ви да бъде използвана за внасяне на противоречия в партията?


- Точно така. Когато преди време съществуваше такъв
риск, мисля, че аз успях да се справя с него доста добре. (Смее
се.) Тези, които очакваха противното, просто не бяха разбрали
кой кой е.


Всъщност не се ли почувствахте надигран, когато Иван
Костов ви смени?


- Не, ни най-малко. Защо? Тогава аз действах точно
според разбиранията си.


Какви са сега отношенията ви с Иван Костов?


- Ние сме минали през много неща заедно. Понякога
дори с чувство на неудобство съм си мислил: Гледай, колко
много съм научил от него. И това е абсолютно вярно. Аз бях
съвсем бос във всички онези елементарни знания за икономика, които
сега имам, въпреки че не съм станал много печен. Но
все пак много неща за процеса на управление съм научил именно
от него. А напоследък бях приятно изненадан да видя, че има и
някои нещица, които пък той е взел от мен. Ние явно просто сме
си влияели взаимно. Именно това прави възможно приятелството между
политически мъже, каквото мисля, че съществува между нас. Нямам
предвид да се захласваме от мисълта да си пием всеки ден ракията
и да си споделяме интимни истории. Но елементът на съпричастност
е нещо, което поне аз много силно изпитвам към Иван Костов.


Но днешните лидери се стремят да се разграничат от
вашия период. Не приемате ли това късане и лично?


- Всяко нещо с времето си. Мисля, че чисто оценъчният
подход към тези неща, едва ли е най-убедителният. Аз не мога да
кажа дали революционният патос е нещо хубаво, или лошо. Според
мен то си е необходимост. Човек не може да го няма. Как е възможно
да сменяш, да преобръщаш света, ако не си убеден по едни драматичен
начин в това, че се бориш срещу злото и идваш в името на доброто.
Защото ако нямаш това усещане, ти ще се превърнеш в циник.


Циници ли са днешните лидери на СДС?


- Не. Говорим за една отминала необходимост. Сега
има други фактори, които се уважават в по-голяма степен от много
хора. Моята голяма задача тогава беше да отстоявам позицията,
че въпреки всичко СДС е доброто. Днес, когато хората вече нямат
съмнения в това, остава да се отстоява с още по-голяма жар ефикасността
на партията. Разбира се, че ние трябваше и тогава да бъдем ефикасни.
Не знам доколко сме успели, но тогава нравственият въпрос беше
от решаващо значение. Ако искаме в такъв революционен процес да
участва нацията, ние трябва да й дадем много ясно тезата за доброто
и злото.


Благодарен ли сте на историята, или се възприемате
като нейна жертва?


- Моите отношения с историята са съвършено приятелски.
Тя не ме е подмамила с нищо, за което аз да не съм си носил отговорността.
Но мисля, че съм един от малкото късметлии, които след като са
преминали през своя триумф и падение, приживе получават възможността
за реабилитация. И съм много благодарен за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във