Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИСПАНСКАТА ПАРТИЯ НА ООН

Дипломатите обичат да гледат към бъдещето, когато имат неудобно настояще и още по-неудобно минало. Нещо такова се случва с испанската дипломация. При управлението на Хосе Мария Аснар тя нямаше дилеми за миналото, настоящето и бъдещето, свързано с Ирак и американската си политика. Просто Испания минаваше за близък съюзник на Съединените щати, водеща страна в коалицията на желаещите и стълб на трансатлантическата стратегия за Ирак. Сега, в началото на управлението на новия министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро, не е така и очевидно дипломацията на Мадрид изпитва неудобствата на политическото решение за изтегляне на испанския контингент от Ирак. Решението на Сапатеро си намери различни и съвсем противоположни определения. Едни го нарекоха силно начало, но само начало и потърсиха приликите и разликите с времето, когато британският лейбърист Тони Блеър влезе на Даунинг стрийт 10. Или с момента, когато през 1998 г. социалдемократите на Герхард Шрьодер поеха кормилото от християндемократите, лидерът им стана канцлер на Германия. Коментаторите засегнаха една последица от решението на Сапатеро - неосъщественото трио в европейския център между Испания, Италия и Великобритания. Под черта се напомня, че изтеглянето на испанския контингент от Ирак бе централното предизборно обещание на Сапатеро и точно това не е дало никакъв шанс на разсъжденията по въпроса как едновременно да се запазят войските в Ирак и да се запази лице у дома. Други коментатори заговориха за самостоятелния ход на испанеца, който възбудил радостни чувства в шиитския радикал Муктада Садр и предоставил желаните интерпретации в мелницата на терорист номер едно Осама бин Ладен. Има смисъл в твърдението, че така се прояви основната част от характера на тероризма - да изнудва. Осама бин Ладен направи оферта на Европа, която бе гарнирана с конкретен мотив - изтеглянето на Испания от Ирак. Може би най-неудобен изглежда въпросът защо Испания не изчака до 30 юни, когато би трябвало да е пределно ясно дали и как ще бъде прехвърлена властта на иракчаните. Първият испански дипломат, външният министър Мигел Анхел Моратинос, е намерил философската формула на политическото решение. Не е необичайно дипломацията и философията да се вкарват в действие, когато е налице някаква конфузия. Ние гледаме към бъдещето, а решението да изтеглим войските си е решение от вчера, каза Моратинос след първите си разговорите с американския държавен секретар Колин Пауъл. Моратинос се приема в средите на европейската дипломация като един от най-добрите познавачи на Близкия изток. Впрочем и президентът Джордж Буш, и неговият съперник за президентския пост Джон Кери изразиха съжаление за испанските действия. Един испански коментатор написа по този повод, че в действителност и двамата не се страхуват, че това решение ще доведе до отслабване на американското присъствие в Ирак, нито че много страни ще последват испанския премиер. За последното има достатъчно примери.След испанското решение в бъдещето ще трябва да погледне най-вече Съветът за сигурност на ООН, защото една нова резолюция остава най-сигурната надежда за изход от иракската ситуация. Стана така, че външната политика около Ирак заприлича на нещо като испанска партия шах, в която се жертват фигури за пешки, за да се спечелят позиции в центъра. В този център самотно започнаха да стоят Обединените нации, които очевидно ще трябва да изиграят най-важния ход не само в следсаддамовото развитие на Ирак, но и може би ще предопределят изобщо развитието на съсредоточените в Ирак международни отношения. Във всеки случай испанският ход с изтеглянето на контингента се изля като студен душ върху надеждите за бързото включване под някаква форма на НАТО в Ирак. Затова Обединените нации, които олицетворяват най-понятното съдържание на това, което се разбира под международна общност, ще трябва да отговарят на въпроса как Световната организация да влезе в Ирак така, че в крайна сметка Съветът за сигурност да свърши работата, за която е създаден. Парадоксът, една характерна черта в света на международните отношения, в случая е в това, че испанското решение оголи до крайност очевидния факт, че без ООН стабилизиране в Ирак няма да има. Този факт дълго време стоеше прикрит зад сложните взаимоотношения вътре в Ирак, в региона и сред трансатлантическите партньори. Взаимоотношения, породени от начина, по който бе срината Багдадската стена. Испанският премиер Сапатеро спокойно може да твърди, че неговото решение за изтегляне на военния контингент е онази преляла капка, която най-после може да изясни ролята на ООН в Ирак. През цялото развитие на иракската криза досега всички искаха да знаят ролята на ООН, но не можеха. Сега се получава така, че испанското изтегляне от Ирак може да означава влизането на ООН в Ирак. Това изтегляне става онова обстоятелство, което слага ООН на топа на устата, както се изрази още през септември миналата година генералният секретар на организацията Кофи Анан. Тогава опитният дипломат Анан сложи пръст в раната. Към този момент става още по-ясно (виж в. БАНКЕРЪ от 20.9.2003 г.), че решаването на иракския проблем няма нито само американска, нито само европейска алтернатива. Че той не може да бъде схващан като кулата от слонова кост на дипломацията. Русия също много ясно казва, че не е в неин интерес западните съюзници да изгубят контрол над положението в Ирак. Сега генералният секретар Кофи Анан казва следното: Не мисля, че има възможност миротворчески сили на ООН да бъдат разгърнати в Ирак, за да поемат щафетата от многонационалните сили... Има нужда от помощ за гарантиране на сигурността и за тази цел в обозримо бъдеще е необходимо международно военно присъствие, но не мисля, че може или трябва да става дума за миротворчески сили на ООН. И без да изпраща сини каски, защото там има достатъчно военни сили, Световната организация е принудена да изиграе испанската си партия. Не шахматна, а дипломатическа. И то така, че да накара всички вътрешни сили в Ирак да признаят безполезността от военния конфликт. Както и да убеди цялата международна общност в полезността на политическото решение, осигурено с достатъчни военни средства. Няма друг начин, освен Съветът за сигурност да маркира параметрите на този дипломатически шахмат и да го облече в съответната резолюция, която да изясни ролята на ООН в Ирак. Британският външен министър Джак Стро например очаква през май да бъде постигнато споразумение за нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Ирак. Очевидно е, че дипломацията и този път в много кратки срокове ще трябва да съчетава интереси, за да може ООН да се впусне в иракското приключение. В крайна сметка историята всеки път доказва, че когато се бяга от проблема, ставаш част от него. А в случая с тероризма е до болка ясно, че не си струва да бягаш от него, а да го унищожаваш. В противен случай той винаги те намира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във