Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИСКРИ ХВЪРЧАТ ОКОЛО ЕЛЕКТРОННОТО ГЛАСУВАНЕ

Електронно гласуване е това, при което на определен етап от подаването на гласа избирателят използва електронно устройство. Избирателите могат да гласуват електронно по един от следните начини:- недистанционно - чрез специализирани устройства в избирателните секции;- дистанционно - чрез ИНТЕРНЕТ-терминали и чрез цифрови телефони.Електронното гласуване е равностойно и се произвежда съвместно с гласуването с хартиени бюлетини на основата на всеобщо, свободно, равно, тайно и пряко избирателно право.Електронното гласуване: - осигурява възможност за електронно подаване на гласа за не повече от три минути;- предлага на избирателите онлайн инструкции за необходимите действия при осъществяването му;- гарантира тайната на гласуването и съответно на свободното волеизявление на избирателите;- предотвратява купуването и манипулирането на гласове;- гарантира, че гласуващите дистанционно избиратели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по ИНТЕРНЕТ или телефон; - не изисква от избирателя специални умения извън онези, необходими за използване на ИНТЕРНЕТ или цифров телефон; - позволява използване на стандартни браузери при гласуване чрез ИНТЕРНЕТ-терминали.Електронното гласуване и обработката на данните от гласуването се следят и контролират от Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и специализираните органи на държавната администрация.КРАЙ НА КАРЕТОНеотдавна депутатите от ОДС Иван Костов и Асен Агов внесоха в НС законопроект за електронно гласуване. Той предвижда нов начин за гласоподаване - по-лесен и по-модерен. Законът дава възможност при парламентарни и местни избори (както и в избори за представители на България в Европейския парламент) или референдуми освен традиционната възможност за гласуване чрез бюлетини да се избира по нов начин - електронно (чрез компютър, цифров или мобилен телефон). Електронното гласуване е толкова сигурно и надеждно, колкото гласуването с хартиени бюлетини, обясни проф. Михаил Константинов, ръководител на групата, изготвила законопроекта. Според законопроекта желаещите да използват новия вид гласуване трябва да заявят намерението си най-късно 21 дни преди датата на изборите, като посочат в специално създаден електронен интерактивен сайт името си, ЕГН, пощенски адрес за кореспонденция, електронен адрес, телефон и факс. Така до 18 дни преди изборите те ще могат да получат с препоръчано писмо паролите си за гласуване в изборния ден. Според Асен Агов по предварителни разчети изграждането на цялостна система за електронно гласуване ще струва около 4 млн. лева. В тази сума не са включени пощенските разходи, които ще трябва да бъдат направени при въвеждането на този вид гласуване, но те няма да надвишават лев на човек, уточни той. Тези обаче, които са дали заявка да гласуват електронно, няма да могат да го направят в избирателните секции. В списъците срещу името им ще бъде записано заявено дистанционно гласуване (ЗДГ). Има предвидена възможност избирателите да променят варианта за избор, но това трябва да стане не по-късно от 10 дни преди изборния ден. Според вносителите на законопроекта чрез приемането на подобен закон ще се даде по-голяма възможност на младите хора, на българите, живеещи извън страната, както и на хората с увреждания да имат възможност да упражнят правото си на глас. Силно ще бъдат облекчени и тези, които в изборния ден се намират извън населеното място по постоянния си адрес. Според Константинов със сигурност електронното гласуване ще породи особен интерес сред младите хора, които днес по едни или други причини демонстрират аполитичност.Предвижда се чрез електронния модел за гласоподаване да се повиши избирателната активност и така да бъдат привлечени допълнителни половин милион гласове. Доколко тази прогноза е основателна ще покаже времето. Но тенденцията във все повече развити страни като Англия, Германия, Франция, Швейцария, Холандия да използват този метод доказва явно добрата проекция на подобен гласоподавателен подход. Дори в страни като Мексико, Бразилия и Индия въвеждането на електронния начин на гласуване дава добри резултати. Но дори и да са очевидни предимствата на новия начин на гласуване, желанието на вносителите законът да проработи на предстоящите догодина парламентарни избори буди някои съмнения и въпроси. Не само у политическите партии, които по свои мотиви са противници на електронното гласуване, но и у обикновения избирател. Много хора например ще се запитат как ще се гарантира сигурността на предоставените лични данни, ще се опази ли кодът за достъп до гласуване, или дали ще има възможност за търговия с избирателни гласове? На практика винаги съществува вероятност специалистите, имащи пряк достъп до базата данни с информация за броя и вота на избирателите, да злоупотребят с нея. Друг е въпросът кой ще осъществява външен контрол при обработването на електронните данни. Проблем могат да създадат и евентуални хакерски атаки, както и да се получат чисто технически грешки при обработването на информацията на сървърите с базите данни. В законопроекта обаче е записано, че се гарантира тайната на гласуването и съответно на свободното волеизявление на избирателите. Както и че именно с приемането на новия закон ще се предотврати купуването и манипулирането на гласове. Предвидени са и санкции, като при нарушаване на този закон се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за избиране на народни представители, Закона за избиране на президент и вицепрезидент, Закона за защита на личните данни и Наказателнопроцесуалния кодекс.Повечето парламентарно представени политически сили не са подробно запознати с възможностите, които предлага законопроектът за електронно гласуване. Засега само ОДС и СДС са за въвеждането му. БСП е против, ДПС - също, а НДСВ се въздържа от категорично отношение. Единствената партия, която призна необходимостта и желанието си за подкрепата на подобен закон, бе СДС. Впрочем още в началото на новия парламентарен сезон СДС обявиха, че приемането на този закон ще е един от приоритетите им за есенната парламентарна сесия. Това стана и повод заместник-председателят на БСП Румен Петков да заяви: Надежда Михайлова преповтаря Костов. Говорителят на левицата Ангел Найденов допълни, че БСП не може да подкрепи идеите за въвеждането на електронно гласуване на този етап заради риска от злоупотреби и непригодността на нормативната уредба, като например липсата на текстове в НК за инкриминиране на подобни престъпления. Според ДПС е рано да се коментира такава възможност: Имаме опасения, че при електронното гласуване ще се наруши тайната на вота, е позицията на движението, изразена от народния представител Исмет Саралийски. НДСВ също заема изчаквателна позиция. Не бива да се прибързва с въвеждането на електронното гласуване, каза и председателят на парламента Огнян Герджиков. Предупреждения отправи и председателят на швейцарския парламент Макс Биндер. При посещението си у нас той обсъди гласуването по електронен път с проф. Огнян Герджиков и заяви: Не искам да давам акъл, но приемането на закон, без нещата да се проиграят експериментално, не е възможно... Може да се окажат прави противниците на електронния вот, които се опасяват, че така изборът може да се подправи. А председателят на ПГ на Новото време Мирослав Севлиевски казва: Доколкото разбрах, внесеният законопроект е свързан с дистанционното гласуване. При него обаче е изключително важно да се намерят всички доказателства, които ще гарантират принципа един човек - един глас. Едва след това могат да се дискутират закони, технически средства и т.н..Много е вероятно така изложените аргументи на политическите партии всъщност да прикриват техните истински мотиви. На първо място, хипотетичното увеличаване на избирателната активност засяга БСП и ДПС. Това са играчите, които печелят от запазването и дори намаляването на сегашната електорална активност. Друг е въпросът дали електронното гласуване наистина ще доведе до общо увеличаване на процента на гласувалите, или ще активизира строго определени слоеве от населението. Именно завръщането в играта на по-младите, по-образованите, по-съвременно мислещите (естествено близки до съвременните е-технологии) е един от козовете на десницата. Което обяснява инициативата на ДСБ и СДС, но и реакцията на БСП и ДПС. Що се отнася до НДСВ, те, както обикновено, се затрудняват да определят какво точно е в техен интерес. Какви сметки си правят политическите партии е едно, а какви ще бъдат реалните последици от евентуалното въвеждане на електронното гласуване - съвсем друго. Тук вероятно е необходим по-реалистичен подход. Законопроектът на ДСБ без съмнение дава нови гласове за участие в политиката на две социални категории - хората с увреждания и голяма част от българите, живеещи в чужбина. Сегашната система за гласуване на практика лишава тези българи от възможността да реализират статута си на български граждани, ако не положат значителни усилия. По-сложен е въпросът за потенциалния ефект от въвеждането на е-гласуването върху електоралната активност на младите хора. Тук може би не бива да се залагат толкова високи очаквания. Защото негласуването сред младите не е толкова въпрос на процедура, а на светоусещане. Каквито и да са съмненията относно вероятните плюсове и минуси на електронното гласуване, България на прага на Европа не може повече да се идентифицира с цветните бюлетини и избелелите чаршафи на избирателните списъци. Сигурно са прави тези, които казват, че светът днес е една огромна мрежа. Тогава имат основание думите на проф. Михаил Константинов: Трябва да е ясно, че неграмотната индийка, която може да се подписва само чрез отпечатък на палеца си, се справя, като гласува чрез електронно табло. Тогава какъв е проблемът на българския избирател? Разбира се, хартиените бюлетини няма да изчезнат изведнъж, а постепенно. След време ще даваме вота си само с натискане на едно копче. Цветелина Петкова

Facebook logo
Бъдете с нас и във