Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИСКАТ ЛИ СПЕЦСЛУЖБИТЕ ВЛАСТТА В РУСИЯ?

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровПо върховете се изостря борбата между бюрократичните кланове, съобщи Виктор Похмелкин, ръководител на парламентарната фракция на Съюза на десните сили. На фона на икономическите проблеми, които възникват във връзка с изменената международна конюнктура, у някои се появява желание да свалят от себе си отговорността, а у други - да се възползват от ситуацията, твърди Похмелкин, според когото това може да доведе до кадрови промени в правителството и президентската администрация.Утре ще дойдат и за васПозиционната война между старите и новите кланове вече е в разгара си. Най-напред не издържаха нервите на Валентин Юмашев, бивш ръководител на президентската администрация, биограф и вече зет на бившия президент Борис Елцин. Спецслужбите вземат властта, обяви той на шумна пресконференция. Момчетата действат агресивно, поясни Юмашев, задействани са всички - прокуратурата, Федералната служба за сигурност, прослушването. Семейството, както тук наричат близкото обкръжение на бившия президент Борис Елцин, очевидно е разтревожено след атаката на прокурорите срещу бившия премиер и все още министър на транспорта и съобщенията Николай Аксьоненко. Даже в Държавната дума се прокрадна страхът, че утре могат да дойдат и за нас. Настъпва нов етап от президентството на Владимир Путин. Попътният вятър, предизвикан от високите цени на петрола, започва да затихва. Спешно са необходими мащабни, непопулярни и дори болезнени мерки. Предстои реформа на естествените монополисти, които държат 70 % от пазара, на банковата система, социалната сфера. Ако ударението бъде поставено върху икономическите методи, изключително важно е кой ще контролира финансовите потоци. Ако резултатът ще се търси с административни методи, важно е кой ще командва. Оттук и спорът - как да стане и кой да диктува.Кремълските бележки Бившият шеф на кремълската администрация Сергей Филатов призна веднъж, че по времето на Елцин сериозните разговори в Кремъл, заради подслушването се водели с ... бележки. Според Валентин Юмашев, Путин рано или късно може да бъде изправен пред необходимостта да избира както Елцин през 1996-а - между страната и шефа на собствената си охрана Александър Коржаков. В понеделник, 26 ноември, по телевизионния канал Московия бе хвърлена горещата новина за оставка на шефа на президентската администрация Александър Волошин. В продължение на 15 минути каналът изброи мотивите, заради които президентът Путин трябва да я приеме, след което Кремъл опроверга съобщението. Ако се припомни, че от известно време насам Московия е под контрола на президента на Межпромбанк Сергей Пугачов, изтичането на информация може да бъде обяснено. Волошин е капитан на отбора на старите от семейството. Новите, които са в повечето случаи представители на силовите структури, бързат да издърпат от ръцете им икономическата власт. Юмашев нарежда сред силовите играчи в Кремъл началника на президентската канцелария Игор Сечин, заместник-ръководителя на кремълската администрация по кадровите въпроси Виктор Иванов, директора на Федералната служба за сигурност Николай Патрушев и заместника му по икономическата сигурност Юрий Заостровцев. Идеолог на групата, според запознати, е президентът на Межпромбанк Сергей Пугачов. Победата на силовите играчи, според Валентин Юмашев, може да доведе до преразпределяне на финансовите потоци и сферите на икономическо влияние, а също така да смени идеологията на властта. Оттам може да последват резки промени във вътрешната политика и може би във външнополитическия курс на Русия. Президентът Владимир Путин недооценява самостоятелността на силовата част от своето обкръжение, смята Юмашев.Кому да принадлежи РусияИнформационната провокация срещу Волошин най-вероятно е опит да се предизвика оставката му, да му се въздейства психологически или пък да се внуши на политическия елит, че тази оставка е неизбежна. Подобна технология вече бе използвана, когато интернетският сайт Страна. ру съобщи за оставка на президента на Газпром Алексей Милер. Той отсъстваше от заседание на съвета на директорите по болест. Скандалът бе шумен, защото Страна.ру принадлежи на кремълския политолог и стратег Глеб Павловски, който обаче се разграничи от случката. Едва ли тези инциденти са само игра на нерви. Явно борбата наистина се изостря и на фона на предстоящите събития тя ще въвлича все повече участници и жертви. Да се представи това като елементарно съперничество между роднините и земляците би било твърде елементарно. Въпросът е кому да принадлежи путинова Русия.През 2002 г. президентът Владимир Путин е планирал старта на комуналната, съдебната, военната, социалната реформа. През март завършва първата половина от неговото президентство. Ускоряването на реформите ще иска значително финансиране. В същото време руснаците ще трябва да отвикват от голяма част от привилегиите - ниските наеми за жилищата, евтините газ и електричество. Военните и спецслужбите също ще бъдат лишени от съществена част от сегашните си привилегии. Това е рискована игра. Възможно е Путин да се откаже от част от радикалните реформи в интерес на социалната стабилност.Нефтените сценарииВ същото време обещанията страната да слезе от нефтената игла все още са трудно изпълними. Ако цената на нефта на световния пазар се задържи около 17-18 долара за барел, загубите за бюджета ще са 6-7 млрд. долара. Икономиката може да бъде удържана за сметка на федералните резерви, но доларът неизбежно ще расте, а през неблагоприятната 2003-а може да се стигне до девалвация на рублата. Тогава е пикът в плащанията по дълговете и критичната точка на износване на промишленото оборудване в стратегически отрасли, а също в демографската криза. Това обаче не е най-лошият сценарий за Кремъл.Ако петролът падне под 13-14 долара за барел, загубите за бюджета може да достигнат до 10 млрд. долара и да се стигне до ревизия на бюджета и помощ от МВФ. Русия вече втора година по ред се отказва от кредитите на фонда. При този сценарий девалвацията на рублата може да стане още в края на 2002 г. Позициите на президента Путин могат да се окажат силно разклатени.Ако цените на нефта на световния пазар паднат до 9-10 долара за барел, загубите за Русия ще бъдат в размер 15-16 млрд. долара. От икономическа криза лесно може да се премине към политическа криза. Това, разбира се, са крайно песимистични сценарии.Въпросът кой ще контролира финансовите потоци става стратегически важен за реформите и за политическите промени. Държавата контролира сега 2/3 от пазара. Според новия закон за приватизацията на държавната и общинската собственост, президентът запазва контрола си над стратегическите предприятия. Само с негово разрешение те ще могат да бъдат извадени за продан. Срещу това Държавната дума пък получава контрола над големите монополисти като Единната енергийна система, Газпром, Министерството на пътищата и съобщенията, Связьинвест. Чрез своите представители правителството също може да влияе върху хода на приватизацията. Въпросът какво и как да бъде продавано също е част от политическия търг. По газовите и нефтените тръби, по жиците преминават милиарди долари. Друга част лежат в спестовната банка Сбербанк, по митниците. Залогът е твърде голям. Преразпределянето на финансовите потоци и на сферите на влияние едва ли ще мине спокойно и безболезнено. С кого, как и докъде ще върви по тоя трънлив път предстои да избира президентът Путин. Едрият бизнес има от какво да се опасява. Затова за провеждането на Гражданския форум едрият бизнес без увъртане отдели 1.5 млн. долара. Ако в страната надделеят силовите играчи, всяко подценяване на политическите тенденции може да струва много по-скъпо. В гражданското общество си струва да се инвестира. Затова и форумът бе открит лично от президента Путин, а бе закрит от премиера Касянов. Кремъл също не би искал демокрацията и гражданското общество в Русия да се окажат платени предварително. Може и страхът от спецслужбите да е пресилен, но спомените от близкото минало не са толкова избледнели. От развитието на конфликта между старите и новите на върха ще зависи политическият фон, върху който президентът Владимир Путин ще убеждава своя народ, че обещанията не са били само предизборни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във