Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИСКАМЕ ДА ИЗВЕДЕМ ХОРАТА ОТ СТРЕСА

Г-н министър-председател, как успяхте да опазите в пълна дискретност такова решение до последния момент? А то вероятно е било обсъдено и с г-жа Макгърк при последния й престой в София...?


- Не, не е говорено с Ан Макгърк, въобще не е обсъждано с нея.


В такъв случай няма ли да се изненадат в МВФ?


- Не, защото казахме какви намерения имаме още в Сандански, и то на г-н Майкъл Деплер. С това просто сме ги информирали.


Каква беше реакцията?


- Положителна, силно положителна. Тъй като те знаят, че една стабилизация завършва естествено с отказ от нулите. Както стана в Полша. Както стана при въвеждането на новия шекел, когато се стабилизира Израел. Както стана в Аржентина. На практика - това е типична операция, нищо особено. Чета в пресата разни изявления, н които не се държи сметка, че в България за последните 120 години никога левът не е бил толкова обезценяван, колкото сега. Дори по време на войните.


Това хилядократно обезценяване на парите е много непривично за българина и повечето хора се намират в един постоянен ценови стрес. За последните 8-9 години цените много често се меняха, докато се стигне до хилядократното обезценяване.


Искаме да изведем хората от стреса


и да ги върнем към познатите величини на парите, което е много важно за обикновения човек.


Тоест, до голяма степен се цели психологически ефект?


- Има психологическа цел, разбира се, и смятаме за важно да се слага акцентът именно върху нея. Употребата на парите винаги е въпрос на психология и нищо повече. За държавата вече е друго. Макроикономически нищо няма да се промени. За фирмите също няма значение - фирмите по-скоро са облекчени счетоводно, процедурно.


Според първите коментари на някои икономисти може би единственият ефект от тази промяна ще е запазването на инфлационните очаквания на ниски нива. Аргументът им е - не може да се говори за ниска инфлация и да се подготвя банкнота от 100 хиляди лева...


- Напротив, приключваме с инфлационните очаквания. Връщането към мащабите, познати на по-голямата част от българите, в условия на фиксиран лев към германската марка, впоследствие към еврото, означава сбогом на инфлационните очаквания. Кой както иска да говори по тези неща - обикновено политически предубедените икономисти желаят да видят нещо по-мрачно, по-рисково. А и не само те. Това е типичен начин на мислене в България. Но един лев, който изоставя трите инфлационни нули и който е фиксиран към твърдите валути - за него не може да има инфлационни очаквания.


Позовахте се на опита на няколко държави в деноминацията. Но другаде - в Югославия, в Русия, такива промени бяха последвани от финансови кризи, като се намесиха и други обстоятелства...


- Съвсем ясни са причините, поради които динарът в Югославия се срива отново. Тя е във война, воюва непрекъснато, харчи огромни средства, които не може да събере от населението под формата на данъци, и печата нови пари. Всеки, който печата пари, бива наказан с тяхното обезценяване. Ние, като правим тази деноминация, казваме сбогом на печатането на пари за финансиране на бюджетния дефицит. Напълно се сбогуваме с това.


Впрочем тази възможност е отнета на правителството още от юли 1997 година. И няма откъде да има инфлационни очаквания.


Не е ли сложно националната валута да се променя в мащаб 1:1000 по средата на календарна година - как ще фигурират двата вида пари в бюджета за 1999-а?


- Не е сложно, никакъв проблем няма. Графично бюджетът ще бъде в тези пари, които функционират по време на приготвянето му. В момента, в който влезе новият мащаб, всичко се дели на 1000. Това е.


А от друга страна - в стотина закона има записани абсолютни стойности на такси, санкции и пр. С един особен закон ли ще се въведе за тях новият мащаб на парите?


- Предложението на работната група беше за особен закон. Между другото, по тази тема се работи от няколко месеца.


Е, как тогава не се разбра до самото обявяване на решението на Валутния съвет?


- Ами лоялни са хората. Лоялни се оказаха всички - имаше съвместни дискусии на три пъти.


Съвместни с кого?


- С УС на БНБ.


Кога ще представите в НС законопроекта за новия левов мащаб?


- Той е изготвен и това вероятно ще стане през пролетта на 1999 година. Текстът му е страница-две.


Цитирайте нещо от него - може ли?


- Още не. Защото още не е взето окончателното решение как ще бъде направено. Може да бъде със Закона за Централната банка, с изменение на чл.29, ал.1. Това е най-простият начин, но има и гласове с резерви - да не се схване това като нова фиксация спрямо германската марка.


Дали не започна вече и печатането на новите пари?


- Не, ще има конкурси. А има и завършили конкурси за нови емисии - от одобрените там проекти може просто да се махнат нулите.


Нямате ли опасения, че в едногодишния период до реализиране на това решение ще се даде възможност за спекулации с цените на дребно?


- Никакви опасения не виждам и никакви възможности за такова нещо. Всеки може да опитва всичко в една свободна страна, но много бързо ще бъде санкциониран от пазара, защото няма да има условия за такива спекулации.


Обикновено при такива операции цените на дребно се закръгляват нагоре, а заплатите - надолу...


- У нас не останаха цени, които трябва да се закръгляват ни нагоре, ни надолу. Не знам нещо да струва до лев, всичко е поне до 10 лева. Тук тънкият момент е по-скоро цената на електричеството, ако питате мен. Но НЕК може да дава цената до третия знак, нищо не й пречи.


И кредитните задължения ли ще бъдат преизчислени?




- Всичко ще бъде преизчислено - и задълженията, и спестяванията в новите левове ще бъдат в мащаб 1:1000 по-малки.


Абсолютно спокоен ли сте откъм заплахата от някаква паника, от психоза сред гражданите за теглене на пари, обръщане във други, конвертируеми валути...


- В момента по-голямата част от спестяванията са във валута, така че практически никакво значение няма да има за тях.


Какъв е очакваният резултат от деноминацията върху търговията с ценни книжа - все още има, макар и безналични, акции по 100 лв., които ще станат по 10 стотинки. Тоест - ще върнем стотинката в бита и бизнеса...


- Да, и ще започнем да я ценим все повече. Връщаме се и си ценим стотинките. Цепим стотинката на две, както се призоваваше някога.


Може ли да се каже, че предстои връщане към златния стандарт?


- Това си е точно златен стандарт. В какъв смисъл обаче? Не че на лева му се определя мащаба на цената от златото - защото в Закона за БНБ е записано, че покупателната му сила, мащабът му се определя от германската марка. Тоест, че 1000 лв. са гарантирани с една марка. Значи връзката със златото не е от оня тип, както е била навремето - ето вижте тогавашното постановление: Установява от 1 януари 1962-ра златно съдържание на българския лев 0.759. Не такава е сега ситуацията. Между другото през 1929 г. е направено по същия начин. Казва се 22 лева са един грам чисто злато.


Правих някои сметки - 13-14 лв. ще струва един грам злато. Но с тази особеност, че ще могат да се купят директно и веднага. Като поевтинее златото - ще могат да се купят повече, и съответно по-малко - като поскъпне на световните борси. Тоест левът не е фиксиран по отношение на златото - то е една стока, левът е фиксиран по отношение на германската марка.


В периода на действие на двата вида парични знаци, според вас, ще има ли някаква опасност от спекулации с цените на фондовата борса?


- Не, не мисля. Ето пред мен са предвоенните промени в мащаба на цената. Банкнотното обращение се увеличава 20 пъти в самото начало на века, след това пак 20 пъти в периода след войните от 1914 до 1921 г., след това се стабилизира през 1928 г., когато се въвежда т.нар златен лев - всъщност се фиксира мащабът на цената и покупателната способност на лева и тогава идват най-добрите години за развитието на България. Но никога не е имало хиляда пъти...


Всъщност намаляването на разходите за банкнотообращението ще покрият ли разноските по новите пари?


- Да. Управителят на БНБ г-н Гаврийски каза, че може би допълнително ще се изразходват около 100 млн. щ. долара. Но справката показва - при сегашните 634 млн. банкноти в обращение, ако една банкнота живее три години, значи се печатат около 210 млн. банкноти годишно, за да се поддържа този обем.


За да се осъществи тази деноминация, са необходими 150 милиона банкноти


Значи разходите, които се правят всяка година за производството на 210 млн. банкноти, ще бъдат вложени за направата на 150 млн. и фактически, това няма да причини специални разноски. Но все пак съпътстващи разходи ще има - за сеченето на монети и т.н. Те на практика са обаче незначителни - първо, не са големи на фона на разходите въобще за паричното обращение, след това - то двойно поевтинява. Така че тези разходи ще се възстановят още следващата - 2000 година. А от друга страна, ще се натовари печатницата на БНБ - което е добре нашата печатница да си печата нашите пари. Както и монетите. Аз лично си мисля, че обстоятелството, че България ще си печата силно защитени пари, е дори - да не казвам голяма дума, но е основание за национална гордост: колко страни в света си печатат парите - обикновено ги поръчват някъде.


Как стои въпросът с ревалоризацията на предприятията - няма ли една деноминация да даде негативно отражение?


- Приключи вече ревалоризацията, обобщена е - тя е по-ниска, отколкото ние очаквахме. Оказа се на 60-70% от нивото, което очаквахме, и може би оттам се появяват тези допълнителни приходи, които ще дойдат по линия на данъка върху печалбата. Появи се печалба първото тримесечие, което не очаквахме - 100 милиарда.


А какъв е численият израз на приключилата ревалоризация?


- Осем пъти се е повишила стойността на дълготрайните материални активи


Интересно съвпадение се получи - решението за парична деноминация бе обявено в един и същи ден със съобщението за смъртта на Живков и се понесоха шеги, че скоро хлябът ще струва почти колкото по Живково време... Дразнят ли ви тръгналите тук-там коментари от рода: при Живков - лев за долар, при Костов - лев за марка?


- Когато той е станал министър-председател, хлябът е струвал левове. И никога не е било лев за долар. През 1962 г. изкуствено е установен курс 1 лв. и 17 ст. за един долар. Всеки тогава знаеше, че доларът струваше 4-5 лева на черно. И колцина можеха да купуват - знаем старите ограничения на една абсолютно арестувана национална валута. Сега искам да кажа нещо по повод тези пари. Много повърхностни са сравненията, които могат и започват да се правят. Нека погледнем какво можеше да се купи през 1989 г. с българския лев. Можеше ли да се купят свободно апартамент, кола, чуждестранна валута? Колко още десетки неща не можеше да се купят свободно - злато например можеше ли? Беше лев с много ограничена покупателна способност. Да поставим въпроса и така - какво имаше в магазините, за да го купи левът? Можеше ли да се купят строителни материали - тухли, цимент... Аз завърших къщата си 81-ва година, спал съм на гара Пионер две-три нощи с баща ми да си пазим реда за керемиди. Какво можеше да се купи, хайде така да сравняваме - лева и стоките срещу него. Според мен сега е несравнима ситуацията. И никога не бих приел да се сравняват сегашните пари, особено след 1 юли 97-ма, с парите от 89-та, защото всяко сравнение е катастрофално. Нека си спомним първите търгове за долари, които направи Луканов. Помните ли колко струваше един долар на търговете, които организираше изкуствено върху ограничен пазар БНБ?


Първата котировка беше долар за 15 лева.


- А, ето, дойдохме си на думата. И то на арестуван отвсякъде пазар. Питам се колко реално е струвал левът 89-та година?


В момента, в който се освободи пазарът спрямо долара, си стана 17 лв. за долар. Толкова е било тогава - въпреки че се твърдеше, че е 1 лв. и 17 стотинки. Значи през 89-та левът беше 15 пъти по-малоценен от това, което изглеждаше на пръв поглед - по времето на Тодор Живков. Това е сравнението с онова време - ако искаме да бъдем прецизни. И ако не гледаме само хляба и сиренето.


Обаче за много хора е така, за съжаление...


- Да, но те трябва да видят и другите възможности. Ако един човек вижда пред себе си само хляб и сирене, той ще работи толкова, колкото да изкара за хляб и сирене. Според мен най-лошото за това време, което се създаде в представите на хората, е желанието да работят малко, за най-необходимото. Никога


една икономика не може да се развие, ако хората работят само за хляб и сирене


- тя просто спира и почва да тъпче на едно място. Няма кой да купува. Една икономика се развива, когато има желаещи да понесат тежестите на една работа и после да могат да влязат спокойно в магазина. Това е динамиката на икономиката, нейният психологически мотор, изследван много добре още на времето.


Все пак - за две години не стават ли много революциите за обикновения гражданин: Валутен борд, сега деноминация, революция в земеделието...


- Току-що гледахме с Веселин Методиев цените от 1929 година. Много по-евтино е било тогава за много неща, защото България е била силно земеделска страна. Примерно житото е струвало - в сегашни пари, не повече от 50 хил. лв. за тон. При 7 лева тогава хлябът - 69-70 лева надница: мащаби от 29-та, когато държавата ни прави един от големите си скокове. България я чака голям икономически скок сега - би трябвало да стане. Като се гледа историята - така става обикновено.


Деноминацията на лева ще бъде една сериозна промяна в бита на българина непосредствено преди общинските избори. Дали актът с премахването на нулите няма да се приеме като предизборен маньовър?


- Аз си мисля, че лятото е време за слухове. Не че иначе няма слухове и интриги в България. Но човек, като отиде на почивка, е още по-склонен да обсъжда такива сюжети. Това силно се отнася и за политиците и се появяват странни летни слухове.


Все пак кога ще бъдат местните избори?


- Навреме - както е според закона.


Тоест есента на 1999-та?


- Да.


Все по-натрапчиво се политиканства около тях - макар да е ваканция, и се гадае каква тактика ще приложи СДС в битката за общините. Ахмед Доган в последните дни активно дава интервюта и твърди, че в последните осем години винаги ги търсите, когато сте в слаба позиция, но - цитирам: Ние винаги сме били изпортени от тях в крайна сметка.


- Аз имам чувството, че


той ме изпорти мен лично, изпорти цялото правителство на Демократичните сили през 92-ра


Това чувство не ме е напускало, защото то е факт с огромни, страшни последици за България. Що се отнася до местните коалиции - ние винаги сме били коректни. Но има много случаи, когато кметове на ДПС са гонили заместник-кметове на СДС от своите екипи. Последният случай беше, когато кърджалийският кмет Муса изгони с много шум и трясък заместник-кмета от СДС. Така че за изпортване е сложно да се говори. Спомням си, че в Котел спечелихме изборите и заместник-кметът си е заместник-кмет.


Г-н Доган твърди, че това е единственото, което сте им отпуснали...


- Ние нямаме много кметове, не сме играли заедно.


По повод скорошните местни избори посланието на Ахмед Доган към СДС е Ойюн битти - играта свърши...


- Аз си спомням, че той говореше нещо за завръщане на джедаи, но не виждам джедаи наоколо...


Вие наистина ли дискредитирате кметове?


- В смисъл?


Такива твърдения има - предизборно, с възможностите на централната власт, дискредитирате чужди и неподходящи сини кметове...


- Аз ще посъветвам кметовете, всичките - сини, червени, най-вече червените, защото те са голямото мнозинство - да не крадат преди края на мандата си, защото след това може да се наложи да го излежават в затвора. Просто не бива да се краде - нито в началото, нито в края на мандата. А който краде - ще бъде санкциониран с всичката сила на закона, това непременно ще стане. Това се отнася за цялата администрация - не само за тях.


Как приемате посланието Костов да си изпие чашата до дъно и да си налее втора? Има ли вероятност втората да я пиете начело на коалиционно правителство?


- Много е елементарно да се обясняват сложните политически съотношения с изпиване на горчиви чаши. Властта не е занятие за камикадзе, политиката най-малко иска жертви, самоубийства. Иска просто да се служи на хората. Но някои си го представят като приближаване до шведска маса.


Подканите да си понесете трудностите и отговорностите на цялата реформа, да си изпиете до дъно чашата на властта не са ли откровено признание, че поне още две-три години не се задава ваш реален опонент във властта?


- Реален факт е в момента, и БСП усеща това, че не могат да формулират по-добра алтернатива. Те въобще не могат да формулират алтернатива. Което за една опозиция е много лошо. Имаха чудесната възможност да направят това при дебата за тригодишното споразумение, но не можаха. Не работят сериозно върху подготовката си за властта - това се вижда отвсякъде. Евролевицата очевидно няма капацитет да разработи такава алтернатива и го замества с максимална медийна експозиция на всичките си ключови фигури. Но и това не може да скрие пълното им безсилие. Аз знам, че ние ще искаме на изборите да се състезаваме с по-добри програми. В 2001-ва година хората трябва да избират вече не между катастрофични и катастрофални програми, а да избират между по-добра и още по-добра програми за управление. И тогава ще се разбере, че нищетата на съседа до теб в политиката не ти дава плюсове, трябва да се хвърли огромен труд - преди всичко интелектуален.


Някой от БСП беше разшифровал пътя на свалянето на Виденов - как ние сме взели едно зърно и един Орион и сме ги разбили с тях. Само че да се вземе зърното, да се вземе аферата Орион и да се потъне в нея, да се работи толкова дълго, че да бъдат намерени тези слаби страни и така нататък да се атакува, да се информира, за всичко това да се премине в атака и след това да се създаде програма за управление - всичко това си беше едно титанично усилие на една искаща властта политическа формация. Искаща, а не бягаща от нея.


БСП на два пъти избяга от властта, оставяйки всичко в пълен крах. Колко още трябва да бяга БСП от властта?


Вие сте казвал, по повод на ваканционния август, че е много добре да има месец, в който хората ще си починат от политиците, а правителството може да се оттегли от публичното внимание за подготовка на силна есен. За какво употребявате този август?


- От септември, в тази сесия до Коледа, трябва да се свърши много тежка работа. Да се състави и дебатира финансовата макрорамка - бюджет с реализация на тригодишното споразумение върху него, с тригодишната финансова прогноза - за правителството това е голямото предизвикателство в условия на данъчната промяна, която ни очаква. Всъщност това ще е най-трудният от бюджетите на тригодишната програма.


А имате ли боязън у вас, у вашите съратници как ще се развие и отрази на позициите ви структурната реформа - най-непопулярната мярка от всички възможни е създаването на нови безработни?


- Не, нямам страх. Вижте - 15 хиляди всеки месец остават без работа, но се появяват около 17 хиляди работни места - повече, отколкото са закрити. Това ми е надеждата, не се боя.


Още повече че разгръщането на инвестиционната програма е в състояние наистина да свали безработицата с около 180-200 хиляди работни места. А ние това ще го направим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във