Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРЛАНДИЯ УДАРИ КАМБАНАТА НА ЕВРОЕГОИЗМА

В Брюксел тези дни има доста объркани хора. Отхвърляне на договор на ЕС с референдум се бе случвало само веднъж в повече от 40-годишната история на съюза. Това стана преди девет години, когато Дания каза не на Договора от Маастрихт. Този фундаментален документ наистина влезе в сила, но преди да стане това, страната трябваше да го гласува още веднъж - година по-късно. Накрая той бе одобрен, но след като бяха постигнати важни отстъпки по няколко важни за Дания проблеми: единната валута, общото гражданство и общата политика в областта на отбраната и правосъдието.
И ето че през юни 2001-а Ирландия последва датския пример. Тя просто отхвърли Договора от Ница, предвиждащ дълбоки реформи в институциите на ЕС, свързани с предстоящото му разширяване на Изток. С това Ирландия хвърли в смут както ЕС, така и страните кандидатки за членство в съюза от Източна Европа.
Договорът от Ница, припомнят наблюдатели, бе постигнат след драматични маратонски преговори между държавните и правителствените ръководители на ЕС във френския средиземноморски град в края на миналата година. Окачествен като зелена улица пред разширяването на ЕС, той трябва да бъде ратифициран от всички страни членки на съюза, за да влезе в сила. Ирландските власти бяха единствените, решили да се допитат до хората в своята страна за одобряването му. Хората, макар и с малко мнозинство в референдум, казаха не.
Резултатът от референдума е голямо разочарование, заяви френският министър-председател Лионел Жоспен. Той, както и френската дипломация, продължават да смятат, че постигнатото в Ница споразумение е било един голям успех, докато редица държави в ЕС имат много по-различна оценка.
Смутът в Брюксел обаче бе силен не само защото резултатът от референдума може сериозно да забави плановете за реформиране на ЕС и за предстоящото историческо разширяване на съюза на Изток. В ръководните институции на ЕС не крият изненадата си, че това е станало точно в Ирландия. С половин глас в тях се чуват упреци за черна неблагодарност, след като Ирландия била една от страните, спечелили най-много от членството си в ЕС. Всъщност, няма нищо чудно. Евроегоизмът е понятен тъкмо от страна на бившите бедни.
В момента юристите на съюза в Брюксел трескаво обмислят вариантите за заобикаляне на ирландското не. В столицата на Европа не се изключва напълно вариантът предоговаряне на Договора от Ница, но е ясно, че това не е повече от теоретична възможност. В Брюксел се знае, че никой от европейските лидери няма желание да преживее отново драмата в Ница с цялото мъчително извиване на ръце, кавги и компромиси, за да се стигне до краен резултат.
Според юристите ирландците са отхвърлили договора от Ница, водени от няколко съображения. Първо, за да опазят традиционния неутралитет на своята страна, докато договорът от Ница предвижда друго. Второ, защото не приемат толкова силно нивелиране на данъчната политика в ЕС, каквото е залегнало в този договор. Трето, за да са сигурни, че няма да се посегне на манната небесна, стоварила се върху Ирландия след приемането й в ЕС, че европейските помощи няма да тръгнат в друга посока след разширяването на съюза.
тъкмо заради това някои страни кандидатки за приемане в ЕС да реагират нервно на ирландското не. Тях никак не ги успокои пожеланието на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген да не се издигат нови бариери пред приемането на нови страни. Защото е известно, че разширяването на ЕС на Изток трябва да мине през няколко задължителни етапа. Първият е ратифицирането на Договора от Ница. Вторият е успешното привършване на предприсъединителните преговори със страните кандидатки. Третият е провеждането на т.нар. междуправителствена конференция в ЕС през 2004 година. И едва ако всичко мине добре, първото приемане на източноевропейски страни в ЕС трябва да стане в началото на 2005 година. А ето че Ирландия подложи крак на това разписание.
Полският министър по въпросите на евроинтеграцията Яцек Волски, който според информации от Варшава до последния момент се надявал на добра новина от Дъблин, заяви, че станалото в Ирландия е нещо много лошо, което при това ще се отрази зле и върху предстоящата среща на високо равнище на ЕС в Гьотеборг. На тази среща, на която ще бъде направена равносметка на шведското председателство на ЕС през първата половина на тази година, Стокхолм се готви да представи като особено голям свой успех подтика, който е дал на процеса на разширяване в ЕС.
На свой ред унгарският министър на външните работи Янош Мартони, който очаква страната му да е сред първите приети в ЕС от Източна Европа, заяви направо, че резултатът от референдума в Ирландия е катастрофален сигнал за разширяването. Той може да се отрази зле върху атмосферата на преговорите между съюза и страните кандидатки за членство, добави министърът.
България засега няма официално становище по ирландския референдум, най-вероятно защото страната ни не може да очаква толкова скорошно приемане в ЕС както Полша и Унгария. Това й дава време да изчака юридическите хватки на Брюксел за преодоляване на ирландското не. Тези хватки бяха приложени по отношение на Дания преди девет години. Но дали и в сегашния случай ще бъдат ефективни, може само да се гадае. Защото разширяването вече се превърна в повече от чувствителен въпрос за някои страни в ЕС. Въпреки тяхното широко афиширано официално становище, че приемането на източноевропейски страни в съюза е исторически шанс, който не трябва да бъде пропуснат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във