Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАНСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

КРИТИЧЕН ДИАЛОГ МЕЖДУ САЩ, РУСИЯ И ЕС ЗАРАДИ ИРАНПреди осем години бившият американски президент Бил Клинтън вдигна петролните цени, като наложи ембарго срещу Техеран, за да спре продажбата на руски атомен реактор за Иран. Тогава Америка бе крайно обезпокоена и твърдеше: Това е твърде опасно. Руснаците на свой ред отбелязваха, че не виждат нищо нередно. Китай не възразяваше, а Европа (особено Германия, която работеше по формулата критичен диалог с Иран) се опитваше да спечели в една сделка, в която участваха делови интереси, военностратегически баланси и... много долари. През май 1995 г. в Москва се срещнаха американският президент Бил Клинтън и руският президент Борис Елцин и наблюдателите твърдят, че провели следния диалог: Здравей Бил, изглеждаш добре, казал Елцин. Клинтън му отвърнал: Днес свършихме повече, отколкото смятах. Стигнахме по-далеч, отколкото предполагах. Предположението, сметките и резултатът се отнасяли за... Иран. Сега, осем години по-късно, темата Иран неминуемо попада в дневния ред на международните отношения и няма особени факти, които да показват, че Вашингтон и Москва са стигнали особено далеч в гледните си точки за Иран. Европа и Израел също са обезпокоени заради иранските ядрени програми и, както се твърди, причината основно е една инсталация в пустинята на Централен Иран, която не е инспектирана. През февруари експертите от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) бяха доста неприятно изненадани, когато установиха, че Иран е по-напред с програмата си за обогатяване на уран, отколкото предполагаха. Междувременно Европейският съюз преговаря за търговско споразумение с Иран и досега не е показал, че иска и може да излезе от рамките на политическия диалог. Проблемът е добре познат от завършилата неотдавна иракска война. Ако Вашингтон и Брюксел не изработят единна политика към Иран, това няма как да не засегне трансатлантическите отношения. Русия очевидно също няма намерение да се отказва от задълженията си по договора за строежа на първата атомна електроцентрала в Иран, въпреки че се разминава с американската позиция по този въпрос. Америка пък обвинява Техеран, че може да се опита да използва атомната централа за производство на ядрени оръжия. Иран, естествено, отвръща с познатото изречение, в което ядрена енергия се съчетава с граждански цели. Американските анализатори са обзети от съмнения за истинското предназначение на съоръженията - най-малкото заради това, че Иран като втори най-голям производител на нефт в ОПЕК не би следвало да има голяма нужда от ядрена енергия. Съмненията подклаждат и обвиненията, че в Иран се разхождат близки познати от терористичната мрежа на Осама бен Ладен. Според американския военен министър Доналд Ръмсфелд връзката с Ал Кайда е несъмнена. Най-големите съмнения обаче са заради близостта на Ирак - какво ще бъде неговото следвоенно устройство и какво влияние може да осъществи върху него ислямският режим в Техеран. Очевидният факт е, че две трети от иракското население са шиити, т.е. религиозни братя на иранците, и за Иран е голяма външнополитическа съблазън да има благоразположен, предан на исляма режим в съседен Ирак. В този смисъл се интерпретират и думите на иранския президент Хатами. Неотдавна той изрази иранската позиция по следния начин: Това, което искаме за нашите иракски братя, е свобода, справедливост и демокрация на основата един глас за един иракчанин. Това със сигурност е последната причина, поради която Америка воюва срещу Саддам Хюсеин, и с още по-голяма сигурност е последното нещо, което би допуснала да се случи. Ислямски режим в Ирак по примера на Иран? Това няма да се случи, каза по този повод американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд.Има и една четвърта, особено невралгична причина, която е способна много да изнерви геополитическите стратези - Близкият изток и израело-палестинският конфликт. Изнервянето е особено видимо, след като президентът на Иран Мохамад Хатами, междувпрочем голям почитател на Токвил, призова мюсюлманските държави да подпомогнат съпротивата на палестинския народ по всички направления, както и да подкрепят и иракския народ, за да бъде поверено управлението на Ирак на самите иракчани в най-кратки срокове. Иран попадна в особена ситуация след промяната на геополитическото пространство между Средиземно море и Централна Азия и сигурно не се чувства много удобно от факта, че граничи с Афганистан и Ирак, двете страни, които са под пряк американски контрол. Съединените щати също са в особена ситуация. Очевидно е, че Вашингтон увеличава натиска върху Иран, защото оттам може да се изнася ислямски фундаментализъм. Очевидно е също, че по тази тема отново има разминаване между Държавния департамент и Пентагона. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд категорично иска да се прекратят всякакви контакти с Иран, докато държавният секретар Колин Пауъл е за тяхното поддържане. От 1979 г., когато ислямската революция докара аятоласите на власт в Иран и предизвика най-сериозния провал в американската външна политика в района, Съединените щати не поддържат дипломатически отношения с ислямската република. В момента са известни само деликатни срещи между американски и ирански служители в Женева и тайни разговори с посредничеството на швейцарското посолство в Техеран. Швейцария е страната, която след 1979 г. защитава американските интереси в Иран. Известно е, че тема на деликатните срещи е Афганистан, а напоследък и Ирак.Проблемите, натрупани в отношенията на световните лидери с Иран, дават всички основания да се предположи, че тази страна може да даде материал за следващото голямо предизвикателство към световната политика, най-малкото за да не се повтори иракската криза. Политически диалог или агресивна политика за свалянето на режима? Това се все още въпроси без конкретен отговор. Известно е, че досега няма случай, в който един авторитарен режим да се е реформирал, като се знае, че режимите се дестабилизират, за да бъдат свалени. Добре би било при следващата проверка на координатите на международната политика да се предвиди прогнозата за иранското предизвикателство. За разлика отпреди осем години, когато в сделката се пресмятаха само военностратегически баланси, петрол и много долари, сега положението е друго. В уравнението е включена и война срещу международния тероризъм, следвоенното устройство на Ирак и опасността той да бъде заразен с ислямски фундаментализъм при възраждането на крехката му държавност. Не бива да се забравят още израело-палестинският конфликт, както и някои петролни и ядрени свойства на международната политика. Всичко това е предостатъчно основание да се прогнозира надвисналата опасност от иранска криза. Друг е въпросът как ще се разреши тя. В матрицата на външната политика директният военен конфликт не е единственият сценарий.

Facebook logo
Бъдете с нас и във