Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАНСКАТА ЯДРЕНА РУЛЕТКА

Иранската ядрена рулетка отдавна се върти върху игралната маса на световната политика. Превърнала се е във всекидневие. При това от най-неприятното, което налага всяко друго впечатление, но не и усещането за оптимизъм относно възможностите на дипломацията. В началото на август това иранско ядрено всекидневие достигна най-горещата си фаза, в която до болка познатото словосъчетание ядрена програма за мирни цели доби смисъла на външнополитически оксиморон, който прави абсурдно разсъждението за възможностите на дипломацията за мирни цели. Тя се превърна в нещо като базарна дипломация, постоянно искаща да намалява цената на стоката, която никога няма да купи. Получи се един пореден епизод от външнополитически сериал на тема: преговаряме, но не се договаряме. Ядреният покер с Иран прилича на тези игри, които винаги трябва да започват отначало и никога нямат резултат.В началото на седмицата Иран обяви, че отваря завода си за преработка на уран в Исфахан, с което отвори пътя на конфронтацията и разсипа надеждите за успешни преговори, за доверие и компромиси, т.е. за всичко необходимо, което би могло да предотврати това, което наричаме международна криза. При това на криза с ядрен заряд. Получи се нещо като поредно потвърждение на един дипломатически коментар, че иранците практикуват така дипломацията, както другите хора играят на ребуси. Иран просто свали всички печати на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), с които заводът бе затворен и върна един спомен от началото на 2003 година. Тогава Северна Корея изненадващо изгони инспекторите на МААЕ, демонтира камерите за наблюдение и заплаши, че ще възобнови дейността на ядрените си инсталации за производство на плутоний. Все повече стават основанията за страховете, че 2005 г. ще бъде възлова за иранския ядрен проблем.Дейността на завода в иранския град Исфахан (на 300 км южно от Техеран) бе прекратена през ноември миналата година, когато Иран в знак на добронамереност към преговорите с европейската тройка се съгласи да замрази всичките си свръхделикатни дейности. Преговорите, между впрочем, винаги са имали една важна основа - да не се преработва уран точно в този завод, югоизточно от Исфахан. Преработката на уран в действителност е твърде деликатна дейност, защото крачката от преработката до обогатяването на урана и производството на атомно оръжие е много малка.Заводът в Исфахан се появява на бял свят, след като в началото на 90-те години Иран подписва споразумение с Китай за неговото изграждане, но по-късно Пекин под натиска на международната общност анулира договора. Миналата година МААЕ се съгласи заводът да преработи под наблюдение известно количество за експериментални цели, но после се появиха информации, че под халетата са прокопани тунели, в които биха могли да се извършват незаконни действия. Твърди се, че в него работят около 3000 учени.Решението на Техеран да възобнови работата на завода в Исфахан премина като токов удар по всички отворени дипломатически канали към ислямската република. Особено на тези от столиците на европейската тройка Германия, Великобритания и Франция, които в продължение на две години търпеливо поддържаха критичния диалог с Техеран и предлагаха политическо, икономическо и научно сътрудничество плюс гарантирани доставки на ядрено гориво за граждански цели и инвестиции. Европейската тройка даже убеди Съединените щати да направят труден компромис, който само преди месеци изглеждаше немислим. Вашингтон за първи път прие, че европейските предложения към Иран съдържат достатъчно гаранции и Иран може да разработва ядрена програма за граждански цели. Разочарованието на тройката, която представлява Европейският съюз в преговорите с Иран, е, меко казано, огромно. За Франция това е началото на тежка криза. За Германия - стъпка в грешна посока и опасност от ескалиране на кризата и от надпревара в ядреното въоръжаване в Близкия изток. За Великобритания това е едно вредно решение. Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана поиска Иран да не минава границата между използването на ядрената енергия за мирни и военни цели.Страховете от поведението на Иран имат всички основания и те не са само в ядрените свойства на международната политика. Иранските ядрени амбиции са в контекста на всичко, което се случи в променените координати на международната политика. Особено след 11 септември и войната в Ирак съчетанието от ядрени амбиции, тероризъм и религиозен фанатизъм образува най-неприятното послание и за най-закоравелия дипломат. При това иранското послание идва от един от най-болните и непредвидими райони на света - Иран граничи с Ирак, Афганистан и Пакистан и е в близост до нестабилната Централна Азия. Иранската игра на котка и мишка относно ядрените разработки може да се обясни и с факта, че в района на Персийския залив и Централна Азия изникват все повече американски военни бази, а Техеран гледа на атомното оръжие като на единствена балансираща сила срещу натиска на съседите си. В момента дипломатите си задават въпроса - накъде сега? Дали посоката трябва да бъде Съветът за сигурност на ООН, където иранският случай може да попадне. Идеята засега не се възприема и затова има сериозни причини. Просто не е сигурно, че Съветът за сигурност на ООН ще наложи строги санкции на Иран. Никак не е за изключване, че сред страните членки на Съвета за сигурност може да настъпи разцепление. Генералният секретар на ООН Кофи Анан бе много предпазлив в изявлението си, в което призова преговорният процес между европейската тройка и Иран да продължи. Анан не спомена за възможността иранският ядрен въпрос да бъде вкаран в Съвета за сигурност.Американският президент Джордж Буш също бе крайно внимателен, въпреки че Държавният департамент възприе решението на Иран като злощастно и пожела Съветът за сигурност на ООН да се заеме с въпроса за ядрените амбиции на Техеран. На наблюдателите направи впечатление, че Джордж Буш спомена за евентуално отнасяне на въпроса до Съвета за сигурност, но не поиска това да стане незабавно. На пресконференция в ранчото си в Крофърд (Южен Тексас), където е на почивка, Буш посочи, че е бил информиран за изразеното от иранския президент Махмуд Ахмадинеджад желание за преговори с други държави. Според него обаче тази информация трябва да бъде тълкувана предпазливо. Буш изтъкна, че ако Иран откаже да сътрудничи, санкциите на ООН ще бъдат потенциална последица от този отказ. Точните му думи са: ще работим с нашите приятели върху по-нататъшните действия и начини за справяне с иранците, ако те решат да пренебрегнат исканията на света. Русия също не изглежда въодушевена от иранските действия. Москва призова Техеран да прекрати незабавно всички дейности по преработката на уран и да продължи диалога с Международната агенция за атомна енергия. В декларация на външното министерство в Москва се отбелязва, че положението около иранската ядрена програма не е необратимо и при наличие на добра воля то може да се подобри. В нея се казва, че би било мъдро решение без отлагане да бъдат прекратени започналите работи по конверсия на уран и да продължи тясното сътрудничество с МААЕ. Преведено на нормален език това би могло да означава: не правете глупости. Кризата може да се реши, без да се включва Съветът за сигурност на ООН, и затова има достатъчно политически и икономически причини. Най-опасният сценарий е, ако ядреният шантаж стане повод за надпревара във въоръжаването, която ще гарантира стопроцентова нестабилност в Близкия изток и Централна Азия. Ако Иран се добере самостоятелно до атомната бомба, на картината в Близкия изток трябва да се гледа от съвсем друга гледна точка. Например Саудитска Арабия, за която се твърди, че не е останала безразлична към ядрения материал и ноу-хау с пакистански адрес. Много анализатори са на мнение, че ако Иран получи собствена бомба, Саудитска Арабия няма да изчаква дълго време, за да възстанови баланса с Техеран. Нито пък Египет ще се поколебае да свърши това. Едва ли и Сирия ще остане по-назад. Този проблем засяга и Турция, чиято кюрдска част граничи с Иран. За отношението на Израел не е необходимо да се размишлява особено. Твърдят, че израелският министър-председател Ариел Шарон вече бил задал преди време въпрос на американския президент Джордж Буш по следния начин: Вие ли ще спрете иранците, или ние да свършим тази работа? Много е съмнително някой да има разумен отговор на въпроса какво ще се получи, ако ескалацията на напрежението не бъде спряна.Освен това твърде нелепо изглеждат ядрените амбиции на страна като Иран, която е... втората петролна сила. Иран контролира в района на Персийския залив огромни залежи от газ и нефт. Още по-нелепа ще е гледката, ако срещу такава петролна сила бъдат наложени санкции, които ще въвлекат петролния пазар във верижна реакция и непредвидим по-нататъшен скок на цената на петрола. Във всички случаи Иран, където е постлан най-шареният персийски килим от интереси, си остава възлова страна не само за сигурността в района, но и за стратегическата стабилност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във