Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАНО-КОРЕЙСКИЯТ ЯДРЕН ВЪПРОС

Заплахата от атомната бомба отново е на мода, този път пречупена през кривите огледала на режимите в Северна Корея и Иран. И през счупеното огледало на иракската война. Съединените щати са много разтревожени от иранската ядрена програма и се опитват да разговарят по същата тема със Северна Корея. Двете страни са разположени в различни географски пояси, но са в оста на злото, очертана от американския президент Джордж Буш. Важно обстоятелство е, че с рухването на режима на багдадския диктатор тази ос започна да се разпада, което неминуемо ще предизвика размествания в международната политика.Северна Корея отхвърля предложенията за многостранни преговори по ядрената й програма, а Иран възразява срещу обвиненията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), че не дава сведения за ядрените си съоръжения. Ислямската република Иран твърди, че изпълнява задълженията си по договора за неразпространение на ядреното оръжие, а Народнодемократична република Корея не може да се справи със собственото си решение да се оттегли от този договор и очевидно трудно осъзнава цената на признанието си, че разполага с ядрена програма за военни цели. Техеран и Пхенян засегнаха ядрения нерв, който мъчи световната политика като средство за натиск още от втората половина на ХХ век. Засегнаха го така, че са в актуалния световен дневен ред и сега въпросът е как да се постъпи с режимите в тези страни.Международната общност трябва да се обедини и ясно да заяви на Иран, че ние няма да толерираме производството на ядрени оръжия. Иран ще бъде опасен, ако притежава ядрени оръжия, каза тези дни американският президент Джордж Буш. Неговата администрация обаче е раздвоена между твърдия и мекия подход към Техеран. Като цяло има поне три важни причини точно сега да се търси решение на иранския въпрос. Първо, потенциалната опасност от ядрената програма на Иран. Второ, дестабилизиращото влияние на Ислямската република върху следвоенен Ирак и особено върху шиитското население. Трето, бариерата пред близкоизточния мирен процес, която може да постави подкрепата на Иран за милициите на Хизбула в Ливан. Четвърто, разклатеното вътрешнополитическо положение на режима може допълнително да пришпори ядрените му амбиции, които да се изродят в севернокорейски вариант. Но за разлика от Ирак, Иран предлага алтернатива. В ислямската република има добре изградена опозиция, каквато в Саддамовия райх нямаше. Точно това е и причината да се забрави военната опция и да се търси диференцираният подход, който може да бъде формулиран така: подкрепа на вътрешните политически демонстрации срещу режима на религиозните хардлайнери плюс икономически и политически мерки. На фона на масовите протести, които Джордж Буш нарече началото на свободен Иран, военната опция, която беше приложена към Ирак, изглежда нереална. Държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл заяви, че политиката на Вашингтон е да насърчи хората да протестират, за да изразят възгледите си. Иран предлага алтернатива и поради факта, че в чужбина има прекалено много иранци с други представи за устройството на държавата. Според данни на в. Таймс около 180 000 високообразовани иранци емигрират главно в Северна Америка. Забележително е например, че в Канада има повече ирански лекари, отколкото в самия Иран. Най-важните причини обаче са очевидната слабост на режима да се противопостави на опонентите си. Поне в сравнение с последните двадесет години. Стигна се дотам, че над 250 изявени ирански професори, писатели и студенти поискаха публично висшият ирански духовен водач - аятолах Хаменей, да се откаже от принципа, че е божи наместник на Земята и че има последната дума по всички въпроси. Въпреки това много познавачи на ислямската република предупреждават, че прекалената подкрепа на вътрешните протести може да мобилизира управляващите и да постигне обратен ефект за опозицията. Вестниците цитират протестиращите по улиците на Техеран студенти, които скандират: Това е студентско, а не американско движение!Анализаторите на събитията в Иран акцентират върху начина, по който ще реагира международната общност. Предвид поуката от иракската криза сега е от значение доколко Съединените щати и Европейският съюз ще постигнат съгласие за подхода. Добър сигнал в тази посока е декларацията на европейските външни министри, които призоваха Иран незабавно и без условия да допусне инспекции на Международната организация за атомна енергия. По въпроса за вътрешните протести обаче има разминаване. Британският външен министър Джак Стро например каза за Би Би Си, че като се има предвид дългата история на Иран, иранците трябва да бъдат оставени да решат противопоставянето във вътрешен план. Европейското въздържане от по-силна подкрепа за опозицията на религиозната диктатура в Иран най-вероятно се дължи на това, че все още е спорно какви са възможностите на опозицията. Точно преди четири години, през юли 1999 г., подобна протестна вълна в Иран бе брутално смазана. Много по-вероятно обаче е на фона на иракската криза и нейните последици Вашингтон и европейските страни този път заедно да потърсят оценката на ситуацията и после да предприемат съвместни дипломатически действия. Макар в Европа донякъде да се оспорва американската подкрепа за протестиращите, ядреното свойство на международната политика в иранския му аспект може да окаже благоприятно влияние за единство между американци и европейци. По-сложен е въпросът с реакцията на Русия, която има прекалено големи делови интереси в Иран, както и геополитически амбиции за влияние в региона. Да се сбърка Иран с Ирак ще бъде действително грешка на анализаторите. Много съществена грешка ще бъде обаче Иран и Ирак да се сбъркат със Северна Корея, другата част от оста на злото. Там водачът на зоната на глада е възможно най-непредсказуемият лидер. Човек, за когото казват, че познава света от CNN и ИНТЕРНЕТ и за който изнудването е майка на всички дипломатически ходове. В Северна Корея не само че няма и признак от опозиция, но няма и изгледи за каквито и да е протести, които да тласкат режима към промяна. Пхенян е много по-агресивен, склонен е на откровен ядрен шантаж и даже плаши Съединените щати, Япония и Южна Корея с физическо отмъщение. Специалистите казват, че севернокорейската армия едва ли ще издържи на сблъсък с американските и южнокорейските войски, но разполага с 12 хиляди оръдия, които могат за часове да съсипят Сеул и които не могат да бъдат унищожени с превантивен удар. Освен това едва ли някой в Азия може да си представи ядрен сблъсък. И да е готов да плати цената му. Съединените щати настояват за многостранни преговори за уреждане на проблема, но Северна Корея иска двустранни, защото зад идеята за многостранен диалог вижда обсада. Пхенян не иска да се разоръжава, защото посочва примера с Ирак, който показвал, че разоръжаването означавало война. Неотдавна 11 западни страни подкрепиха американско-австралийска инициатива за борба срещу трафика на ядрени материали и наркотици, идващи от Северна Корея. Подобни инициативи на практика няма да имат особена стойност, ако международната общност знаеше решението на корейския ядрен проблем. Засега тази международна общност в лицето на Съединените щати, Южна Корея, Китай, Русия и Австралия знаят само, че искат Корейският полуостров да е свободен от ядрено оръжие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във