Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАКСКИЯТ КОМПРОМИС

След повече от година изгнание дипломацията на компромиса се завърна. Точно когато това можеше да стане и, както винаги, в последния момент. Моментът, след който бъдещето можеше и да не се случи. Стана там, където компромисът е най-възможен, въпреки всички аргументи на познатото до досада удобно твърдение, че Световната организация се е провалила и че ако има гробище за резолюции, то нейната централа се е превърнала в най-подходящото място за него. Само че това гробище на резолюции в действителност се оказа авторитетът, пред който всички отстъпиха. Завръщането на компромиса стана така, както се очакваше - колкото формално, толкова и реално. След четири ревизии Съветът за сигурност на ООН единодушно прие предложената от Съединените щати и Великобритания проекторезолюция за възстановяване на пълния суверенитет на Ирак. На практика добрите констатации за резолюцията са две. Първата е, че за първи път от свалянето на Саддам Хюсеин бе дадена зелена светлина за иракски контрол над Ирак. И втората - постигнатият международен консенсус е най-сериозния опит досега да се легитимира новото иракско правителство.Има и една трета констатация. Досега светът се мъчеше да съчетава геополитически и икономически интереси заради Ирак. Оттук нататък Ирак трябва да съчетава международните интереси заради себе си. Ирак получава възможност за пълен суверенитет и сега малцина ще си позволят употребата на словосъчетанието чуждестранна окупация. Присъствието на многонационалните военни сили вече ще е по искане на иракското правителство и техният мандат ще може да бъде преразглеждан едва след дванадесет месеца от приемането на резолюцията. Най-доброто описание изглежда така - временното иракско правителство може да участва в обсъждането на военните операции, но не може да ги ограничава. Дипломатите нарекоха това близко сътрудничество. В текста на проекторезолюцията в съответния абзац се признава важността на съгласието на суверенното иракско правителство за присъствието на многонационалните сили и на близкото сътрудничество между тях и иракското правителство. Компромисът по икономическите въпроси, които са най-важни след проблемите на сигурността, също е обвит във формулировка, която на дипломатически език може да бъде наречена външнополитически оксиморон. Според резолюцията временното иракско правителство получава правата върху използването на приходите от петрола, събрани за Фонда за развитие на Ирак. Въпреки това Международният борд за мониторинг ще продължи да контролира финансово сметката. В крайна сметка ръководената от Съединените щати временна коалиционна власт ще престане да съществува, а многонационалните сили ще гарантират етапите на иракския политически преход. Постигането на компромис за резолюцията на Съвета за сигурност стана потвърждение на златното правило във външнополитическото планиране. Географията на тази резолюция на практика има следната територия - Ню Йорк - Ватикана - Рим - Париж - Нормандия - Сий Айлънд, Джорджия - Истанбул - Ню Йорк. Резолюцията падна след европейската обиколка на американския президент Джордж Буш. Тя съвпадна с началото на срещата на върха на Г-8, където се прави преглед на икономическия портфейл и на политическото портмоне на света. Иракският компромис предхожда срещата на върха на НАТО в Истанбул, когато ще стане ясно дали алиансът ще има ангажимент в Ирак. Освен всичко това постигането на компромиса за резолюцията е на достатъчно разумно разстояние от датата на президентските избори в Съединените щати, така че кандидатът Буш да може да подобри значително позициите си на международната сцена. Джордж Буш получи международна подкрепа, върна се от една самотна иракска авантюра и получи политическите доспехи на ООН. Изречението може да се допълни с това, че Буш разполага у дома със солиден икономически растеж и подобрени показатели за безработицата.Факт е, че Съединените щати и Великобритания отстъпиха пред Франция, Германия и Русия, но също така е факт, че за да има равновесие, Париж, Берлин и Москва пък легитимираха присъствието на американски военни сили в Ирак. Френският президент Жак Ширак натрупа точки и заяви, че Съединените щати са осъзнали необходимостта от международно сътрудничество в Ирак. Германският канцлер Герхард Шрьодер определи документа като добра основа за стабилност. Руският президент Владимир Путин каза, че това е голяма стъпка напред. Британският премиер Тони Блеър, както винаги, е най-оптимистичен и заяви, че международната общност говори в един глас. Сега всички могат да се правят на победители в една международна игра на политика, в която резолюцията на световната организация само маркира началото на следващата партия. Тази резолюция на Съвета за сигурност на ООН затваря геополитическия кратер, чиято лава затрупа голяма част от международните отношения. Тя стана част от неизбежния компромис за нов етап, който неизбежно ще ражда нова външна политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във