Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАКСКИ ЛАКМУС ЗА САЩ, ЕВРОПА И РУСИЯ

Световната политика има някакви граници на морално напрежение, за които рядко се говори. Обикновено те стават очевидни по време на избори. Международната политика ще накара този месец декември на отиващата си година да се родее с месец януари на новата година и със сигурност ще прокара паралел в политическа география между украинския Киев и иракския Багдад. Украйна накара не само дипломатическите телефони между Вашингтон, Москва и Брюксел да прегреят, но успя и неочаквано да размести тежестта на интересите заради изненадващо възникнал проблем, в какъвто се превърнаха украинските избори. Те даже за момент затъмниха Ирак, чиито избори пък няма как по своему да не предизвикат центробежните сили на световната политика. Заради липса на консенсус, а не на мнозинство Киев не влезе в общата политическа декларация на софийската среща на ОССЕ, въпреки че се оказа на първо място в международния дневен ред. Стана така, че този път се получи украинско разминаване между Вашингтон и Москва и нещо като украинско сближаване между Съединените щати и Европа. Много отдавна не беше се случвало настроението в Москва така да се развали, а Вашингтон и Брюксел да използват един дипломатически речник и да интерпертират еднакво значението на думите. След като украинският парламент превърна страната в парламентарно-президентска република и разчисти пътя към изборите на 26 декември, държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл и върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана сякаш дълго бяха репетирали, за да се изразят по един и същ начин. Съединените щати и Европа бяха на една и съща позиция за политическата криза в Украйна. Украинските и руските власти чуха един и същ призив от Съединените щати и от Европа - нека народът на Украйна да вземе решение, каза Пауъл. Получи се така, че Украйна донякъде върна понятието Запад, стопли за момент трансатлантическите отношения, които бяха премръзнали в Ирак, и създаде впечатление, че световната политика не е в геостратегическа отпуска. Въпросът сега е дали предстоящите през януари избори в Ирак ще потвърдят украинското сближаване между Америка и Европа, които поизгубиха доверие из пясъците на Ирак, и дали ще има иракско разминаване' между Вашингтон и Москва. Съвсем резонен е въпросът дали изобщо е дошъл моментът за затоплянето на американо-европейския климат след кризата в Украйна и дали е възможно да се позакърпи озоновата политическа дупка заради Ирак?По всичко изглежда, че изборите в Ирак ще бъдат проблемни не само заради влошената сигурност, което е очевидно. Много по-сериозен проблем може да се окаже постигането на международен консенсус за критериите за валидността на изборите. Няма да е особена трудна прогноза, ако се каже, че ще е наивно да се очаква мощно присъствие на международни наблюдатели на вота в Ирак - заради насилието и опасността от засилване на терористичните атаки. Проблемно изглежда и осигуряването на международна подкрепа. Поне един важен досега съюзник на американския президент Джордж Буш, с който водят борбата срещу тероризма рамо до рамо, е повече от скептик. Руският президент Владимир Путин например откровено заяви, че не може да си представи как в Ирак ще бъдат организирани истински свободни и честни избори предвид вълната от насилие в страната.Изявленията на Путин, който неотдавна призова американците да гласуват за Джордж Буш, все повече потвърждават впечатлението, че тонът на Москва спрямо Вашингтон става все по-остър, а това няма как да не рефлектира в руското поведение и интерпретация на изборите в Ирак . Не мога да си представя как в Ирак ще бъдат организирани избори, при положение че страната е напълно окупирана от чужди войници... Не виждам как Вие сам ще успеете да подобрите положението в страната и да попречите на разпадането й, заяви Владимир Путин на иракския премиер Ияд Алауи. Междувпрочем в края на ноември след срещата Евриопейски съюз - Русия Путин заяви, че подкрепя общите избори в Ирак, за да стане иракският народ господар на страната си. Отговорът от Вашингтон дойде от говорителя на държавния департамент Адам Иръли, който заяви, че отношенията с Москва си остават прекрасни. В отговор на молба да коментира изказванията за обстановката в Украйна и в Ирак Иръли се опита да омаловажи разногласията и каза, че не бива от мухата да се прави слон. Според американската дипломация е естествено, както във всички отношения, да съществуват и въпроси, по които мислим различно, което е признак на зрели, многопланови отношения. Много коментатори веднага се попитаха дали и отношенията с Европа вече са станали толкова зрели и многопланови, че да помогнат за иракския избор. Изборите в Ирак и крайният им резултат са от значение не само за външната политика на Съединените щати, но и за всички, независимо от това дали имат или нямат военно присъствие между Тигър и Ефрат. След срещата на ОССЕ в София четиризвездният дипломат Колин Пауъл отнесе в Брюксел важни послания, които могат да бъдат интерпретирани като exit strategy (стратегически изход) от влошените отношения с важни европейски страни като Франция и Германия. Това бе и последната му дипломатическа мисия в столицата на европейската политика, в която той се радваше на доверие по време на трансатлантическите препирни. Още от миналия януари Пауъл беше най-последователният американски оптимист. Пред една филаделфийска радиостанция той бе пределно откровен. Французите са горд народ с определено схващане за нещата и понякога наистина ме дразнят. Сигурен съм, че и аз съм ги дразнил от време на време... Сега обаче ние напредваме с французите и германците и всички, които бяха против войната, вече мислят как биха могли да ни помогнат за възстановяването на Ирак... Всички сме единни по този въпрос. Сега никой не желае да се провалим в Ирак. Това изказване на Пауъл се родее повече от всякога с настоящия момент и сега изборите в Ирак през януари ще потвърдят или отхвърлят този оптимизъм. В реч пред германската фондация Маршал в Брюксел Пауъл призова европейците да загърбят различията си със Съединените щати по въпроса за Ирак и да отговорят положително на американските инициативи за подобряване на трансатлантическите връзки. Важните доказателства за това подобряване според него са две - че първият официален гост на Джордж Буш след преизбирането му за президент беше генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и че първото посещение на Буш в началото на втория му мандат ще бъде в Европа. Очаква се европейското посещение на Буш да бъде през февруари, малко след иракските избори. Колин Пауъл напомни на европейците, които се противопоставиха на войната в Ирак, че успешното провеждане на тези избори е в техен интерес и според техните принципи.Нито Съединените щати, нито Европа, нито Русия ще приемат сценарий, според който да зарежат влиянието си в една ключова арабска страна като Ирак. Те всички са зависими от влиянието, което искат, и икономическите интереси, които имат и със сигурност изборите в Ирак ще бъдат лакмусът за бъдещото им поведение. В крайна сметка иракският избор ще покаже действителната картина на американските намерения, европейските възможности и трансатлантическите реалности. Въпросът кой би трябвало да управлява Ирак винаги е бил основна причина за спорове поне през последните сто години. Тези избори могат да станат реалното предаване на властта в Ирак. И германският канцлер Герхард Шрьодер, и френският президент Жак Ширак показваха, особено след средата на годината, че никой няма интерес от една обезкуражена суперсила и ще подпомогнат търсенето на политически изход от кризата. Съвсем ясно е, че ако и сега опитът за съчетаване на интересите около изборите в Ирак се окаже несполучлив и те се се провалят, всичко, което се случи дотук, ще изглежда като детска приказка в сравнение с това, което би могло да се случи. Въпреки че Саддам Хюсеин няма да фигурира в избирателните списъци. Победата в Ирак сега се усмихва на този, който има интелигентни хора, концентрацията, съобразителността, стратегията, координационните умения и замаха да овладее решаващата битка, казва Томас Фридман от в. Ню Йорк Таймс. Необходимото допълнение е, че както изборите в Украйна, така и изборите в Ирак са голям геостратегически залог, не само за Съединените щати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във