Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАКСКА КЛОПКА

Тия дни доста хора берат ядове. И по света, и у нас. Малък багдадски вестник на име Ал Мада публикува списък с над двеста имена на политици, партии и хора, организации и фирми, за които се твърди, че са получили от правителството на Саддам Хюсеин различни количества нефт за продажба по програмата на ООН Петрол срещу храни. Този нефт бил раздаван като подкуп заради подкрепа на режима в чужбина. От него диктаторът прибирал и комисиони за собствения си джоб. Преброени са стотици милиони барели за милиарди долари. От публикацията в малкия вестник се вдигна грандиозен шум. И по света, и у нас. По света реакциите бяха предвидими. Който бе против войната, потърси дългата ръка на ЦРУ. Френският президент Жак Ширак намекна, че списъкът се появява в изключително удобен момент - когато САЩ почти официално признаха, че в Ирак няма оръжия за масово унищожение. Сред двестате имена има няколко на лица, твърде приближени на президента Ширак. Британският вестник Индепендънт в прав текст заподозря, че списъкът може и да е фалшив. В него няма нито едно име и нито една фирма с американски адрес. Главният редактор на Ал Мада Фахри Карим заяви, че няма никакви съмнения в автентичността на документа, който е от архива на иракското министерство на петрола, и че никога не се е срещал с цивилния администратор на Ирак Пол Бремер. За последното никой не го бе питал. В България таралежът се оказа в гащите на БСП и на президента Георги Първанов. В списъка фигурира името на социалистическата партия, която според него е получила 12 млн. барела в периода от 1998 г. насам. Тогава неин лидер бе сегашният български президент. Държавният глава реагира, както се очакваше - каза, че такива работи няма, но за всеки случай разпореди проверка от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за сигурност. И добре направи, защото нещата тръгнаха зле.На следващия ден, в сряда, стана известно едно име - Захари Захариев, бивш депутат от левицата и несменяем член на Висшия съвет на партията от 1990 година. Оповести го председателят на БСП Сергей Станишев, който обясни, че в партийния архив е намерено писмо до иракското посолство в София. В него през 2002 г. международният секретар на партията Кристиян Вигенин е известил посланика, че лицето Захари Захариев не е оторизирано да представлява БСП нито в контакти с партията БААС, нито по икономически въпроси. Захариев пък заяви, че е помагал при подобни преговори като консултант на фирмата на медийния бос и бивш оръжеен търговец Петър Манджуков Машиноекспорт, която имала лиценз от ООН да работи по програмата Петрол срещу храни.Като съпътстваща дейност мина искането на СДС за създаване на парламантарна комисия, която да разследва случая, и поканата на синия лидер Надежда Михайлова към президента да си подаде оставката.За тоя ден това бе всичко. На следващия се разбра, че всички по малко са послъгали и бъркотията стана пълна. Захари Захариев каза по Би Ти Ви, че той сам е известил Станишев за срещите си и това е станало два дена преди червеният председател да обяви разкритията си пред медиите. Посланикът на Ирак в София от 1994-а до 1999 година Мохамед Амин обясни пред столичен всекидневник, че през 1998-а Захариев е пътувал до Багдад със средства на посолството и там е показал пълномощно от БСП. А след като се чул слуха за получено дарение, тогавашният лидер на БСП Георги Първанов го повикал на среща и му връчил писмо, в което се казвало, че този човек никога не е представлявал партията. За капак бивш служител на иракското външно министерство казал, че в края на 2002-ра от БСП пратили второ писмо с идентично послание. Дребни факти, правещи удивлението, с което посрещнаха списъка на Ал Мада и на Позитано 20, и на Дондуков 2, леко конфузно. След това противоречивата информация сякаш заваля. Несъвпаденията на дати, брой барели и суми са най-дребното. От Машиноекспорт заявиха, че изобщо не са търгували с петрол. Бившият й мажоритарен собственик и сегашен акционер с 34-процентен дял Борислав Дионисиев каза, че Захари Захариев и Петър Манджуков са прецакали сделката и печалбата от нея е незначителна. Някъде споменаха 45 хил. долара, Манджуков рече, че са трийсет, а Захариев уточни, че са изтъргували само един милион барела...И нейде из тези дебри бродят контраразузнавачите на генерал Иван Чобанов, търсят из рафинерии, по митници и пристанища. Щели да свършат диренето за пет-шест месеца. И защо е този труд? Сума ти вещи хора обясниха, че в министерството на петрола в Багдад са раздавали купони за нефта и те лесно е можело да бъдат препродадени. Какви танкери, какви нефтохими? Спецовете от разузнаването засега си траят. Сигурно чакат командировъчните си... Напразно, впрочем. Иракският капан хлопна и който е вътре, е вътре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във