Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИРАК: ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ

Цви Бар-ЕлДва милиона литра вода трябваше да бъдат изпомпани от подземията на Иракската централна банка, за да се осигури отново достъп до стоманените й сейфове. Прекъснат от бомбардировките водопровод предизвика наводнението, а след това цели три месеца американските администратори не успяха да намерят план на тръбите. Накрая проблемът бе решен не от временните власти, а от специален екип на списание Нешънъл Джиографик, търсещ съкровищата на древния град Нимрод. Много от тях са затворени в същите тези сейфове.След тридневен усилен труд археолозите и фотографите изпомпаха водата и администрацията сложи ръка на последните валутни резерви на Ирак, за да плати най-сетне заплатите на местните си сътрудници. Всеки от тях получи между 30 и 50 долара - сума, която едва стига за покриване на най-основните нужди. Впрочем американците нямат дори приблизителна представа колко хора работят за тях и броят парите на доверие, разчитайки само на устните уверения на най-влиятелните иракчани. МилиардитеАдминистрацията разчита чрез тези т. нар. заплати да умиротвори малко улиците на големите градове. Американците вече се опариха неприятно, когато решиха да не плащат на хилядите бивши войници от гвардията на Саддам. Твърдото им намерение оцеля само до първия голям протестен митинг в Багдад. Сега всеки бивш войник или офицер на Хюсеин получава месечно между 50 и 150 долара, при това без да прави нищо, защото съюзниците отказват да наемат на работа тези хора.Колосални суми потъват и в другото направление - възстановяването на жизненоважната инфраструктура в страната. Американският конгрес вече гласува бюджет от 3.2 млрд. долара за следващите две години - на пръв поглед внушителна сума, която обаче ще е крайно недостатъчна. В интервю за сп. Форчън Пол Бремър призна, че неговата администрация в Ирак изгаря почти по милиард долара месечно. Разбира се, това не включва чисто военните разходи, възлизащи на един милиард седмично.За да покрие цивилните разходи, американското правителство използва замразените фондове на Саддам в щатски банки, възлизащи на около 10 млрд. долара. Друг един милиард бе изнесен от иракските финансови институции в хода на войната, така че сега в Централната банка в Багдад са останали едва 350 милиона. А според Бремър само възстановяването на електроснабдяването в страната ще гълта по 1.5 млрд. през всяка от следващите пет години. Шефът на временната администрация, който бе в началото на юли във Вашингтон и представи цялостната картина в Ирак, обеща да въведе пазарна икономика за не повече от 18 месеца и да проведе свободни избори. За целта обаче той ще трябва да намери доста допълнителни средства. От една страна, от страните донори, чиито представители ще се съберат във Вашингтон през октомври. От друга, от нефтодобивната индустрия на самия Ирак, която Бремър смята да съживи съвсем скоро.Само че малцина експерти биха се съгласили с прогнозите му.КолонизациятаВ момента пазарната икономика е по-скоро политически въпрос в Ирак, отколкото икономически. В Багдад мнозина се тревожат (не без основание), че приватизацията на нефтодобива ще постави основния им източник на доходи в чужди ръце, по-точно - в американски. Аналитиците от целия арабски свят отдавна вече предупреждават за колонизацията на петролните полета. Всъщност тя вече е факт. Големите договори за възстановяване на петролната индустрия бяха дадени на американски корпорации като Бектел (Bechtel) или консултантски фирми като Бъринг-Пойнт (Bering-Point), което достатъчно ясно подсказва намеренията на Вашингтон.Впрочем Бъринг-Пойнт са натоварени с подготовката на големите иракски държавни компании за приватизация, със съживяването на националните банки и с изработването на нов търговски закон, но не и с възстановяването на комуникациите, което е вероятно най-важният въпрос в Ирак днес. В момента положението е такова, че американските администратори трябва да ходят на крака при иракските си колеги за всяка служебна среща. А тъй като на американците не се позволява да излизат без охрана, решаването и на най-дребния битов въпрос в Багдад се превръща във военна операция. Няма как да е иначе - телефоните не работят, скъпата сателитна връзка е разрешена само за спешни случаи, компютрите са откъснати от ИНТЕРНЕТ. Затова първата среща между шефовете на Централната банка и американските им икономически съветници стана на улицата - в нито един офис не бяха останали достатъчно столове след масовите грабежи през май.Колкото до надеждата за субсидии от страните донори, тя е доста съмнителна. Повечето от държавите, поканени на срещата във Вашингтон, поначало бяха против войната и биха развързали кесиите само ако получат дял от възстановяването на Ирак. Общият дълг на Багдад към тези държави вече надхвърля 300 млрд. долара; дори част от този дълг да бъде опростена, страната трудно може да разчита на някакви приходи в близко бъдеще. Американците се надяват тази среща да донесе около 7 млрд. долара помощи - сума, която едва ще покрие разходите на цивилната администрация до средата на 2004 година. 60 процента безработицаОчевидно е, че единственият изход е иракската петролна индустрия да заработи отново и да покрие колосалните разходи. Само че и тя първо се нуждае от сериозни вложения, преди да започне да носи печалби. Преди първата война в Залива през 1991-ва страната произвеждаше 2.5 милиона барела дневно. Наложените санкции обаче намалиха драстично производството. За да се достигне нивото отпреди десет години, ще са нужни минимум 50 млрд. долара инвестиции. Специалистите спорят и за възможните срокове за възстановяване. Според най-големите оптимисти петролната индустрия може да заработи нормално след две до пет години. Скептиците обаче предвиждат минимум десетилетие, преди да бъде достигнато равнището отпреди войните. И то при определи условия - ако се запазят днешните сравнително високи цени на петрола, ако Кувейт се забави с разработването на северните си полета и ако Саудитска Арабия приеме ограниченията за добив, наложени от ОПЕК. Свободният пазар, за който мечтае Бремър, ще доведе до спирането на основните субсидии за населението, т.е. също ще изисква повишаване на държавните приходи. В момента, по неофициални данни, безработицата в Ирак е приблизително 60 процента. Мнозинството иракчани зависят изцяло от храните и медикаментите, плащани от фондовете петрол срещу лекарства на ООН. Тези фондове обаче бързо се изчерпват и ще бъдат ликвидирани до края на ноември. Не е ясно как ще живеят хората след това. Експертите на Пентагона вече предложиха на всеки иракчанин да бъде отворена банкова сметка, по която той да получава част от доходите от националната петролна индустрия. Само че, както установихме, такива доходи скоро не се предвиждат. Американските администратори се надяват да осигурят нови работни места, като приватизират 190 от държавните компании, но и тази приватизация изисква инвестиции, а международните корпорации отказват да рискуват капиталите си, докато властите не им гарантират известна сигурност. Така че кръгът се затваря - без сигурност няма инвестиции, а без инвестиции няма как да се стабилизира страната.Междувременно в Ирак се оформя и една втора, паралелна икономика. Новоизпечени гангстери трупат доста пари от търговията с крадени стоки и автомобили; процъфтяват изнудванията, отвличанията срещу откуп, търговията с оръжие. Чуждестранните кореспонденти, пътували из страната, уверяват, че на улицата можеш да си купиш чифт гранати за пет-шест долара. Обявеният от американците срок за предаване на личното оръжие изтече на 15 юни - резултатът е около 1000 прибрани пушки и пистолети, или по-малко от 0.2% от предполагаемите количества у населението. Широки възможности за спекулации предлага и бизнесът с недвижима собственост. Граждани на съседните арабски държави изкупуват масово имоти из Ирак, използвайки рекордно ниските цени и чакайки поскъпване. След една година, когато се пробудим от сън, ще видим, че Ирак вече не ни принадлежи, писа тревожно един багдадски журналист. Всичко ще е вече собственост на саудитски, кувейтски, египетски и американски милионери. А ние ще се превърнем в наемни работници в собствената си страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във