Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИПОТЕКАРНАТА БАНКА Е ВСЕ ОЩЕ САМО ИДЕЯ

Мениджърът на Международната
финансова корпорация (IFC), отговарящ за инвестициите й в Европа,
Юрки Коскело потвърди намерението на корпорацията да разработи
проект за създаването на българска ипотекарна банка.


Ние се опитваме
да създадем такъв тип банки във всяка страна. Направили сме го
вече в няколко държави, защото видяхме, че има нужда от такава
институция. Идеята за българска ипотекарна банка сме дискутирали
с различни институции. Но създаването й зависи от развитието на
пазара в България - заяви г-н Коскело по време на представянето
на дейността на IFC на 24 февруари в НДК.


Информацията, че корпорацията
е приела присърце създаването на ипотекарна банка у нас, дойде
преди две седмици от Вашингтон. Тя бе обсъждна на 12 февруари
по време на разговорите между финансовия министър Муравей Радев
и изпълнителния директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции
Илиян Василев с шефовете на IFC. Очаква се разработването на проекта
да започне през април тази година. Корпорацията може да участва
в създаването на банката, като инвестира до 35% от нейния капитал.
Останалите вноски ще трябва да се направят от български или чуждестранни
финансови институции. Според експерти функциите на ипотекарната
банка са да рефинансира кредитни институции, които отпускат заеми,
обезпечени с ипотека. Такива са жилищните и потребителските кредити,
заемите за селскостопански работи и някои кредити за финансиране
на проекти от сферата на малкия и средния бизнес. Банките обезпечават
полученото от ипотекарната банка рефинансиране с ипотеките, с
които кредитополучателите са гарантирали пред тях заемите си.
Самата ипотекарна банка също може да се рефинансира, като заложи
получените от нея ипотеки.


Разбира се, всяко поредно
рефинансиране се отпуска със съответното сконто. Например търговска
банка предоставя кредит за жилище от 40 млн. лв., който е обезпечен
с ипотека за 46.8 млн. лв. - главницата по заема плюс 18% годишна
лихва. Кредитната институция може да се рефинансира от ипотекарната
банка, като получава от нея 35.6 млн. лв. - размерът на сумата
се намалява с лихвата по рефинансирането (10%) плюс таксата за
услугата (1%). Залог по рефинансирането е същата ипотека за 46.8
млн. лева.


Самата ипотекарна банка
може също да привлече ресурс, като заложи полученото обезпечение.
Сумата, която тя ще получи, е около 30.8 млн. лева. Ако кредитополучателят
не върне заема на първата банка, тя може да осребри ипотеката
и да погаси рефинансирането, получено от ипотекарната банка. Ако
не стори това, ипотекарната банка осребрява залога, а може да
прехвърли това право на институцията, от която тя на свой ред
се е рефинансирала.


Проблемите, които трябва
да се решат при осъществяването на този проект, са няколко. Първо,
ипотекарната банка трябва да притежава достатъчно голям капитал,
за да може да задоволи исканията за рефинансиране, без да попада
под ограниченията за големите и вътрешни кредити. Като се има
предвид, че отпуснатите жилищни кредити само от ДСК надхвърлят
10 млрд. лв., капиталът на ипотекарната банка трябва да е над
100 млрд. лева. Aко IFC внесе 35% от тази сума - над 35 млрд.
лв., останалите 65 млрд. лв. ще трябва да се разпределят между
други институции, които желаят да участват в начинанието. Като
потенциални акционери в подобна банка се очертават ДСК и ДЗИ,
но за по-доброто разпределение на риска към тях трябва да се присъединят
още седем или осем дружества. Най-добрият вариант ще бъде, ако
за осъществяването на проекта бъдат привлечени чуждестранни инвеститори.


Друг проблем, който трябва
да бъде решен, е създаването на електронен регистър за ипотеките,
до който специализираната банка да има постоянен достъп в реално
време.


Необходимо е да бъде променена
и конституцията на България, така че чуждестранни физически и
юридически лица да имат право притежават земя у нас. На следващо
място в България все още няма достатъчно ликвидни институции,
от които ипотекарната банка да се рефинансира, като залага ипотеки.
Пък пазарът на имотите в страната засега е твърде неплатежоспособен.
Затова единствената реална възможност за специализираната банка
е да се рефинансира отвън. Ако обаче чуждестранни физически и
юридически лица не могат да владеят имоти в България, ипотекарната
банка трудно може да предложи обезпечения на външните си кредитори.
И докато тези проблеми не бъдат решени, ипотекарната банка ще
си остане само идея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във