Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЙОШКА ФИШЕР БЕ СПОХОДЕН ОТ КЪСМЕТА НА ДИПЛОМАТИТЕ

Близкоизточният конфликт се изроди в патологичен проблем на международните отношения и всичко, което дава и малка надежда за мирно уреждане на израелско-палестинските отношения, става шлагер в новините. Този път го предизвика германският външен министър Йошка Фишер, който без особени претенции и шум проведе успешен дипломатически ход. Той самият изглежда учуден от резултатите, които донесе посещението му в Близкия Изток, защото е твърде съмнително да е очаквал точно тази мисия да го превърне в ключов посредник. Сам Фишер определи ролята си като обикновен принос за уреждане на конфликта.
Има основание резултатът от мисията на Фишер да се определи като сензация, защото за първи път от много време насам се заговори за директна среща между палестинския лидер Ясер Арафат и израелския външен министър Шимон Перес. През юни миналата година израелци и палестинци бяха много близо до мирния договор. Бившият американски президент Бил Клинтън направи всичко възможно в края на мандата си, за да спаси Кемп Дейвид II, но постигна... провал. Новата американска администрация съвсем не изглеждаше въодушевена, нито амбицирана за някакви бързи действия, явно преценила малкото възможности за успех. Дипломатите на Буш-младши не поискаха да рискуват и заеха изчаквателна позиция, която бе схваната от околните като отдръпване от проблема. Европа и Русия положиха немалко усилия поне да подредят малко нещата, но стъпките им бяха скромни - и те изчакваха и изучаваха позицията на новата американска администрация. В създалия се вакуум се събудиха старите чувства на нетърпимост между израелци и палестинци и конфронтацията избухна със сила, невиждана от десетилетия насам. Перспективата за нов кръг преговори или среща на високо равнище между правителството на израелския премиер Ариел Шарон и палестинците, водени от Ясер Арафат, изглеждаше немислима. Повтори се времето, когато някогашният израелски външен министър Моше Даян бе сложил един линеал на географската карта и бе казал: Не виждам такава гранична линия, която да удовлетвори едновременно сигурността на Израел и палестинските национални интереси. Подобна изглеждаше картината до посредническата мисия на Йошка Фишер в Близкия изток.
Едва ли добрите новини след посещението на германския външен министър в конфликтния район се дължат само на авторитета на честния посредник, с който се ползва Фишер там. Историята на отношението му към конфликта през годините премина интересна еволюция - от радикален симпатизант на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в младежките си години до приятелски възприеман в Израел дипломат с безспорна тежест. Освен това Германия поради исторически причини винаги се е стремила да е деликатният партньор, без претенции за голяма роля, но с амбиции за особени и доброжелателни връзки с Израел. Точно това сега се оказа голямото предимство. Въпреки че постоянно омаловажава ролята си със сегашното си посещение в района германският външен министър превърна Германия и Европа де факто в успелия посредник, точно когато всяко развижване в задънената улица, до която израелци и палестинци стигнаха, вече се възприема като успех. В това е и парадоксът, според някои експерти, защото точно германският външен министър по принцип трудно може да бъде възприеман като класическия посредник поради една проста причина - Германия никога не е имала особена претенция за водеща роля в уреждането на конфликта. Двете страни го слушат, казва един германски наблюдател, защото не допускат, че ще предложи същия политически план като този на американците или французите.
Конфликтът в Близкия изток перманентно изглежда в положение на безизходица. Дали Арафат и Перес ще се срещнат в Берлин и дали скоро ще се разберат за нещо или поне ще си проговорят? В този момент това са въпроси без отговор. Във всеки случай Берлин като място за близкоизточна среща на върха би имало огромен заряд. Берлин не е само мястото, както написаха коментаторите, където нацистите са измислили чудовищния холокост, но и мястото, където се срути Берлинската стена и един конфликт с глобални измерения бе мирно преодолян. Оптимизмът се състои в друго. Със сигурност световната дипломация ще бъде достатъчно възбудена, за да започне нова дипломатическа игра. Това винаги е бил сигурният стимул и за тези, които са пряко замесени. Германският външен министър във всеки случай даде нова перспектива за участието на европейската дипломация и я превръща в една нелоша алтернатива на познатото досега. Най-малкото заради факта, че след дистанцията на САЩ се отвори работа за по-малките актьори.
Точно трийсет години Старият континент прави опити да изгради единна позиция в Близкоизточния конфликт поради една проста причина - петрола. В началото на процеса е един таен документ, който формулира общите позиции. Първата официална обща декларация на тогавашната Европейска общност е от 1971 г., но едва две години по-късно, когато арабските страни наложиха петролното ембарго заради арабско-израелската война, европейците започнаха по-сериозно да си разпределят отговорностите. Наблюдателите припомнят как някога повечето европейски декларации и позиции са били силно повлияни от Франция, прекалено ангажирана със собствените си интереси и с политика, насочена срещу Съединените щати. Коментаторите даже си спомниха думите на бившия американски външен министър Хенри Кисинджър, според който симпатията към арабите и изискването за общо решение са направили невъзможна европейската посредническа роля. Освен това Израел оценява европейската позиция от онова време като пропалестинска. Европейците пък не обръщат внимание на по-скромните, но по-сигурни стъпки в решаването на конфликта. В по-нови времена - през последното десетилетие на миналия век, Европа очевидно стана по-прагматична, съсредоточи се в икономическата област и сполучливо предложи на средиземноморските страни споразумения за асоцииране.
Сега, чрез инициативата на германския външен министър Йошка Фишер за израело-палестинска среща в Берлин европейската дипломация има уникален шанс не само да подчертае интересите си в региона, но и да използва по-добре момента, за да придобие по-реална роля в района.
Европейският съюз може да намери повече доказателства за успешна външна политика и да защити интересите си, когато действа единно. И не прояви европейска ревност, че Берлин сполучливо разиграва собствените си карти. Ако Берлин действително стане мястото на срещата, Йошка Фишер ще трябва да употреби немалко усилия, за да привлече европейските партньори и особено Франция. Интересен бе коментарът на консервативния френски вестник Фигаро. Йошка Фишер, написа вестникът, днес е гласът на Европа. Под управлението на Герхард Шрьодер Германия няма вече комплекси и е решена да покаже тежестта си на международната сцена. Посланието на Фишер няма да се различава съществено от това на Съединените щати. В Близкия изток днес не става дума само за това да се посредничи за постигането на мир, а и за прекратяване на войната. На този фон дистанцираната позиция на Съединените щати към конфликта може да се промени, а това е от решаващо значение за мирния процес. Молбата на палестинците за германското посредничество изглежда има точно този мотив - по-сериозно участие на Вашингтон, за да се упражни влияние върху действията на Израел. Подобно искане имат и арабските правителства, особено това на Египет, което предупреждава, че сегашната американската позиция отчуждава арабските страни. Във всеки случай мисията на Фишер ще даде достатъчно храна за размисъл във Вашингтон и вероятно ще активизира американската дипломация. Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл не се поколеба да вдигне мобилния си телефон и да се обади на Йошка Фишер, макар че бе в отпуск. Официално говорителят на Държавния департамент Филип Рийкър определи мисията на германския външен министър по следния начин: Естествено германците са сигурни приятели и близки съюзници от НАТО и ние приветстваме техните конструктивни усилия в Близкия Изток. Говорителят отхвърли твърденията, че посредническата роля на Фишер поставя Съединените щати в неудобно положение.
Зад тези кратки изречения има някакво напомняне на един факт, който европейските политици едва ли ще забравят. Все пак Съединените щати са тези, които са единствената сила, която може да осигури защита на Израел.
Подходящата стъпка в подходящия момент е добре организираният късмет на дипломатите. Това бе и късметът на Фишер. Израел не може повече да се изолира, Арафат очевидно има нужда от мирна почивка, Съединените щати не могат да си позволят повече да стоят настрана, а Европа да забравя, че само общият интерес може успешно да се защитава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във