Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНВЕСТИТОРЪТ ГЛАСУВА С КРАКАТА СИ

Г-н Димитров, какви са стъпките, които трябва да предприеме СФБ - Капиталов пазар, за да получи лиценз за организиран извънборсов пазар?


- Първото условие е да се промени Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, който в момента се обсъжда в парламента заедно с промените в закона за приватизация. Предвижда се да бъде въведено понятието организиран капиталов пазар в двете му основни форми - фондова борса и организиран извънборсов пазар. Това са изискванията на директивите на Европейския съюз, такава е и практиката на развитите пазари. Все по-малко се прави разлика между фондова борса и извънборсов пазар. Това, което у нас се разбира под извънборсов пазар, е един неорганизиран пазар, защото на него няма правила за допускане на ценните книжа, правила за достъп на участниците и механизъм за формиране на цените. Всички тези параметри са присъщи за организираните капиталови пазари - фондовата борса и организирания извънборсов пазар. Следващата стъпка, която трябва да предприемем, е да покрием изискванията на закона: дружеството, което кандидатства за лиценз за извънборсов пазар, да има капитал от 100 млн. лв. (както се изисква за фондовата борса), да е създадена система за отдалечен достъп, т.е. неприсъствена търговска система, да има пазарен механизъм за определяне на цените, да има правила за достъп на ценните книжа и на участниците на пазара и всичките тези документи трябва да се подадат пред комисията. Тя е овластена да преценява дали предложената система не нарушава целостта на пазара и ако документацията я удовлетворява - може да издаде лиценз. Аз не виждам особени проблеми пред нас - при положение че на 31 март акционерите на СФБ - Капиталов пазар решат да увеличат капитала и той бъде внесен до два месеца, дотогава и системата, и всички документи могат да бъдат готови.


Откъде ще дойдат средствата за увеличението на капитала?


- Ние очакваме към увеличаването на капитала най-голям интерес да проявят лицензираните инвестиционни посредници. Безспорно една търговска система за извънборсов пазар ще бъде най-вече от тяхна полза. Асоциацията на лицензираните инвестиционни посредници също има планове да създава система за извънборсов пазар. Това, което им предлага СФБ - Капиталов пазар, е 70% от капитала на дружеството (той ще се увеличи от 30 на 100 млн.лв.) да бъде изцяло записани и внесени от лицензирани инвестиционни посредници, така че те могат на практика да станат собственици на дружеството, а заедно с това ние им предоставяме изградена информационна система, която им позволява отсега да започнат да обменят информация. Допълнително предимство е, че в тази система могат да участват всички лицензирани посредници, независимо дали офисите им са в София или в провинцията. Те могат реално да започнат да търгуват помежду си в момента, в който имат на разположение телефонна линия, модем и компютър.


Ако след три-четири месеца вече има организиран пазар, очаквате ли той да бъде по-активен от борсовия?


- Нормалното поведение на всеки пазарен участник, независимо дали става въпрос за емитент, посредник, или инвеститор, е той да търси пазара, на който има най-интересни ценни книжа, най-ниски разходи по сделките и цените се формират чрез пазарни механизми. Но борсата винаги ще си остане борса. На нея никой не може да й отнеме предимството, което й дава предпочитанието на инвестиционните дружества и фондовете да инвестират в ценни книжа, които се котират на фондовата борса, още повече че това изискват и техните вътрешни правила. Ако самата фондова борса успее да създаде да заинтригува фондовете, за да търгуват на нейния под, нормално е и емитентите да се опитат да излязат на пазар, където се явяват инвеститори с огромни средства. Ако борсата не успее да направи това, тогава трябва да има нещо сбъркано в модела, който е възприела. Или механизмите за търговия не са добри, или разходите за търговията не са разчетени добре. Всеки инвеститор гласува с краката си - когато един пазар не му харесва, той не вдига скандали, а просто бяга от него. Именно извънборсовият пазар предлага алтернативата. Нищо лошо няма в това посредникът да избере на кой пазар да участва. Българският закон за защита на конкуренцията издига в принцип това, че никой не може да задължава никого да търгува на точно определен пазар.


Ще раздава ли извънборсовият пазар дивидент?


- Не е редно и в проектозакона е предвидено извънборсовият пазар като акционерно дружество да не може да раздава дивидент и това е мотивирано с идеята за равнопоставеност с фондовата борса. Друг е въпросът, че според практиката, която се наблюдава, в цял свят организираните пазари за ценни книжа все повече се ориентират към модела на чисто търговските дружества - такава е например немската фондова борса, която вече раздава дивидент. Няма никаква икономическа логика в това тези дружества да не разпределят дивиденти, защото те са търговски по смисъла на българското законодателство, облагат се с данъци като всяко нормално дружество, ориентирано към формиране на печалби - данък върху печалбата, ДДС и т.н. Те не ползват облекчения в данъчния режим и е безсмислено да бъдат осакатявани от закона и да им бъде забранявано да разпределят дивиденти. Такова ограничение има смисъл, ако дружествата бъдат освободени от данък върху печалбата - нещо, което беше обещано, преди да се приеме Законът за ценните книжа, но за съжаление не бе изпълнено. Ако се постъпи така, тогава няма нищо лошо извънборсовият пазар да започне като дружество, което не може да разпределя дивидент, защото трябва да инвестира във високотехнологични продукти, за да може да изгради мрежата, сървърите и програмите, с които ще се търгува, така че това не ни плаши.

Facebook logo
Бъдете с нас и във