Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНВЕСТИТОРИ ПРОЯВЯВАТ ИНТЕРЕС КЪМ ТБ СЛАВЯНИ, СТОПАНСКА БАНКА И БИЗНЕС БАНКА

Г-жо Миланова, как според
вас ще се развият взаимоотношенията между Кредитна банка и ДСК?
Председателят на управителния съвет на банката Ивайло Божков декларира
неотдавна, че тя е готова да преговаря с касата за уреждането
на проблема с облигациите по ЗУНК за 14.45 млн. щ. долара.


- Това са взаимоотношения
между двете кредитни институции. Но ръководството на Кредитна
банка изпрати едно уведомително писмо до управление Банков
надзор в БНБ. В него банката поддържа становището си, че
задълженията й към ДСК по ЗУНК не са незабавно изискуеми. В същото
време обаче от Кредитна банка изразяват готовност в името на добрите
взаимоотношения да проведат разговори с ръководството на касата
и да обсъдят възможностите за договаряне на взаимноизгодна схема
за връщане на облигациите по ЗУНК за 14.45 млн. щ. долара преди
настъпването на крайния срок на договорите за доверително управление.
В същото време не искам да подмина и факта, че за периода юли-ноември
1996 г. Кредитна банка е била сериозно подпомагана и това е станало
с прякото участие и на тогавашния председател на ДСК, и на БНБ
в лицето на подуправителя Димитър Димитров. Има какво да се желае
и по отношение на обезпечението и по начина на обслужване на рефинансирането
от БНБ. Но аз оценявавам положително намеренията на Кредитна банка
да се споразумее с ДСК.


От Кредитна банка винаги
са твърдели, че разполагат с необходимите пари за закупуването
на облигациите по ЗУНК, които дължат на касата. Потвърждава ли
се това от данните за банката, с които разполага управление Банков
надзор в БНБ?


- В момента в Кредитна
банка има инспекция от управление Банков надзор. Тя
е тематична, но една от целите й е да провери ликвидните средства
в банката. Едва след нейното приключване ще може със сигурност
да се каже с какви ликвидни средства разполага тази кредитна институция.
Според данни от седмичната й отчетност, които са предоставени
на Банков надзор към края на 1997 г., тя има доста
добра ликвидност.


Вторият нашумял проблем
в банковия сектор е конфликтът в Международна ортодоксална банка
Свети Никола. Постигнаха ли двете спорещи страни -
част от сегашното ръководство на банката и част от нейните акционери,
водени от Юкос петролеум, някакво споразумение помежду
си?


- На един етап бях доволна
от развитието на ситуацията в МОБ Свети Никола, защото
двете страни декларираха пред мен, че са постигнали споразумение
по между си и че ще положат всички усилия на ръководство и акционери
за нормализиране на дейността в банката. Това, разбира се, бе
най-добрият изход от ситуацията. До петък вечерта не получих това
споразумение и се оказа, че то не е постигнато. Ще продължим да
обсъждаме ситуацията и се надявам, че ще намерим изход от нея.


Но един от акционерите
на банката - Юкос петролеум, нееднократно е изявявал
намерението си да контролира почти целия й капитал. Как гледате
на подобна възможност една банка да се контролира само от един
акционер или от свързани помежду си икономически лица?


- Мисля, че това не е
добре за финансовото здраве не само на МОБ Свети Никола,
но и на всяка една банка. По-добре е банките да имат повече акционери.
Така те се превръщат в публични институции.


В управление Банков
надзор обсъждахме конкретната ситуация в МОБ Свети
Никола и вероятно няма да разрешим на нито един от акционерите
да вземе много голямо участие в капитала й. На база на досегашните
ни разговори по този въпрос смятаме, че има възможност в увеличението
на капитала на банката да бъдат привлечени повече акционери. Размерът
на пакета акции, който ще държи всеки един от тези акционери,
ще зависи от възможностите му да осигури и да докаже парите, които
смята да инвестира.


Това се отнася и за другите
кредитни институции. Знаете, че според закона и наредбите акционерите
трябва да докажат произхода на средствата, които инвестират в
капитала на банките - да докажат, че те не са заемни, а собствени
и че върху тях са платени всички необходими данъци. А управление
Банков надзор ще прецени за всеки един акционер дали
той ще допринесе за стабилността на отделната банката и дали няма
опасност да предизвика някаква криза в нея.


Означава ли това, че Банков
надзор ще проверява увеличението на капитала във всяка една
банка?


- Подобни проверки ще
са наложителни, за да разберем как банките са изпълнили изискванията
на закона към юни да достигнат капитал от 10 млрд. лева. Само
след като получим резултатите от тези инспекции, ще можем със
сигурност да кажем, че банките коректно са изпълнили законовите
изисквания.


Има ли инвеститорски интерес
към някои от банките, обявени в несъстоятелност?


- Сериозни инвеститорски
намерения има за покупката на банка Славяни. Много
интересно е, че подобен интерес има и към покупката на Стопанска
банка. Той е проявен от чешки инвеститор. В момента очакваме подробна
информация за него, както и конкретната му оферта. На тази база
ще можем да преценим доколко предложението за покупка на Стопанска
банка е изгодно и осъществимо.


Подновен е и интересът
на германската фирма Карстен Ойлкерс към Бизнес Банка.
Инвеститорът изрази готовност да погаси задълженията й към ДСК,
които надхвърлят 20 млрд. лв., да инвестира в увеличението на
капитала и да осигури оборотни средства на кредитната институция.


Турската банка Демир
е проявила интерес към МБИР. Там обаче разговорите тепърва започват.
Синдиците на МБИР ще представят на потенциалния купувач данни
за сегашното финансово състояние на банката и за парите, които
трябва да се инвестират в нея, за да бъде тя отворена. Едва след
това очакваме конкретна оферта от Демирбанк за покупката
на МБИР.


Подадени ли са заявки
от чуждестранни банки за откриване на клонове в България и ще
ги удовлетвори ли БНБ?


- Единствената заявка
за откриване на клон в България засега е на турската Зираатбанкасъ
(бел. ред. - Земеделска банка). Проучването й е в
доста напреднала фаза и в скоро време ще предложа на управителя
на БНБ г-н Гаврийски своето становище, за да може той да вземе
окончателно решение по въпроса. Трябва да кажа обаче, че управление
Банков надзор смята да се въздържа от лицензирането
на нови чуждестранни банки. Смятаме да използваме интереса на
чуждестранните капитали към българския кредитен сектор, като ги
насочим към банковата приватизация, към покупката на акции при
увеличението на капиталите на сега съществуващите частни банки
и към закупуването на банки в несъстоятелност, където това е възможно.


Какви според вас ще са
предизвикателствата, с които банковата ни система ще трябва да
се справя през тази година?


- Кредитните институции
вече не могат да разчитат на големи доходи от курсови разлики.
Затова те ще трябва да ориентират и усилията, и ресурса си към
други видове финансови операции, с които да си осигурят необходимите
им доходи., И то така, че не само да покриват разходите си, но
и да печелят. Именно печалбата според мен ще е показателят, по
който ще стане ясно доколко добре се управлява всяка една банка.
Банките постепенно ще се отварят към кредитните операции, защото
те носят най-високи доходи. И тук ще проличи умението на отделните
мениджърски екипи в управлението на риска. Защото отпускането
на кредитите не бива да е за сметка нито на капиталовата адекватност,
нито на ликвидността.


Наскоро бе публикуван
списъкът с необслужваните кредити. Лично вие какъв ефект очаквате
от него?


- Първият ефект е обществената
реакция към тези, които не са били коректни към съответните банки,
а оттам и към цялата държава, като дълго време не са обслужвали
своите кредитни задължения. Ще бъде голям успех, ако в резултат
от публикуването на списъка попадналите в него върнат задълженията
си. Разбира се, аз не се надявам, че ще бъдат погасени всички
необслужвани дългове, които са около 2200 млрд. лева. Но дори
и половината от тях да се върнат, това пак ще е успех. Той може
да бъде постигнат чрез едно добро взаимодействие между БНБ, изпълнителната
власт, съдебната власт и главна прокуратура. На този етап БНБ
е свършила своята работа по изпълнението на закона, като е разкрила
цялата истина. За да бъдат изпълнени целите на този закон е необходимо
и останалите институции и най-вече главна прокуратура да свършат
своята работа. БНБ на всеки шест месеца ще продължи да информиира
обществото за размера на необслужваните кредити. Ако е необходимо
парламентът може да допише законите, за да има възможност длъжниците,
които умишлено не са върнали кредитите си, да понесат наказателна
и имуществена отговорност.


Доколко тези необслужвани
кредити са били причина за дестабилизацията на банковия сектор
през 1996 г., за закриването на цяла дузина банки и за загубите,
които понесоха фирмите и гражданите, вложили парите си в тях?


- Според мен връзката
е пряка. Виждаме, че повечето банки, които са получили голямо
рефинансиране от БНБ и ДСК, имат и най-големи вземания от кредитополучатели,
попаднали във въпросния списък. И този списък е доказателство
как в България кредиторите фалират преди длъжниците си, което
е абсолютно ненормално.


Може ли изготвеният списък
да послужи за създаването на кредитен регистър?


- Смятам, че списъкът
е солидна основа за изграждането на кредитния регистър. Дори според
мен ние вече сме го създали. На следващото си заседание УС на
БНБ ще приеме наредбата за кредитния регистър и банките ще могат
да ползват информация за кредитната задлъжнялост на всеки един
клиент, който иска да получи от тях заем. Ще уточня, че този регистър
ще обхваща не само необслужваните, а всички видове заеми, които
са предоставени.


Готов ли е банковият надзор
за осъществяването на превантивен контрол върху банките, така
че проблемите в тях да се откриват навреме, а кризите да се избягват?


- Имаме сериозни амбиции.
Имаме програми за усъвършенстване на дейността на инспекторите
в управление Банков надзор. Заедно с чуждестранните
консултанти, които работят при нас, разработваме системи за ранно
предупреждение и за текущо наблюдение и оценка на банките. Хората,
които ръководя, са ентусиазирани и се надявам, че ще изградим
един съвсем нов имидж на управлението.


Не ми се иска да правим
много чести промени в наредбите на БНБ. Но винаги съм заявявала,
че ще осъществяваме разумен надзор и когато се налага, ще правим
промени в нормативните документи, които регулират нашата дейност.
Предстои да приемем две отделни наредби за големите и за вътрешните
кредити, както и Наредба N2 за лицензирането. Знаете, че гаранцията
върху депозитите ще бъде уредена със закон. Работата по него е
доста напреднала. Тепърва обаче ще се уточнява дали тази гаранция
ще се разпростира само върху депозитите на гражданите, или под
нейна защита ще попадат и депозити на търговските дружества. Има
предложение депозити на фирми до 5 млн. лв. също да бъдат гарантирани
от държавата. Но средствата, които банките са привлекли от фирмите,
са твърде големи по размер и вноските, които ще трябва да правят
за тях в гаранционния фонд, са значителни. Това притеснява кредитните
институции. Мисля, че след разумен анализ ще изберем най-удачното
предложение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във