Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНВЕСТИЦИОННИЯТ КЛИМАТ В СТРАНАТА НЕ ПРЕДРАЗПОЛАГА КЪМ ДЪЛГОСРОЧНО КРЕДИТИРАНЕ

Г-н Тушим, през април се навърши една година, откакто Истрокапитал купи банка Моллов и я преименува в ЕВРОБАНК. Оправдаха ли се надеждите ви?


- Първата година за нас беше много важна за това реално да стъпим на пазара. Ние успяхме да привлечем нови клиенти, да възстановим доверието на вложителите към тази банка след проблемите, които имаха по времето на Моллов. Направихме корекции във вътрешния ход на банката, за да може да отговаря на нашите потребности. Ще си позволя да посоча само някои от постиженията на банката за този период - получаването на пълен банков лиценз от БНБ, лицензирането й като инвестиционен посредник от КЦКФБ, одобряването й за първичен дилър на ДЦК и разрешението да обслужва сметки на бюджетни организации. В същото време успяхме да увеличим капиталовата й адекватност от минус 19% в началото на миналата година до 25.51% сега.


Първоначално имахме намерение да изградим банката като инвестиционна и тя да участва активно в приватизацията. Но когато дойдохме в България и видяхме какво е положението, преценихме, че е по-добре ЕВРОБАНК да бъде пълноценна универсална търговска банка.


По принцип нямаме амбицията да бъдем голяма банка. За нас е достатъчно ЕВРОБАНК да бъде от среден тип и да може гъвкаво да обслужва своите клиенти от малкия и средния бизнес. Практиката показва, че в големите банки тези клиенти са винаги някъде накрая.


Това означава ли, че изцяло сте загърбили идеята ЕВРОБАНК да се специализира в инвестиционното кредитиране?


- Засега да. В момента приватизацията в България не върви, както трябва, има много изменения, а за да работим като инвестиционна банка, са необходими много конкретни условия. У вас те са много променливи. Затова е по-добре ЕВРОБАНК да работи като търговска банка и да използва всички възможности.


Банката имаше проблеми с покриването на загубата от минали години?


- Когато Истрокапитал закупи бившата ТБ Моллов, натрупаната загуба от текущи и минали години бе над 11 млрд. лева. Ръководството на ЕВРОБАНК успя да я намали с повече от 36%, а съгласно решението на общото събрание от 24 април преоценъчният резерв от ревалоризацията на активите към 31 декември 1997 г. бе използван за покриване и на останалата загуба от миналата година.


Докъде стигнахте със събирането на вземанията от старите длъжници и от бившия председател на банката Валентин Моллов?


- Ръководството на ЕВРОБАНК успя да събере голяма част от старите кредити. В момента текат процедури за уреждане и на останалата част от необслужваните кредити. Колкото до кредитите на Валентин Моллов, мога само да кажа, че за съжаление това бяха единствените, от които не успяхме да съберем нито лев. Не съм голям оптимист, че ще го направим през 1998 г., тъй като всички тези кредити са отпускани с ясното съзнание никога да не бъдат връщани. Въпреки това ние сме предприели всички законни мерки за тяхното събиране.


Ще продължи ли ръководството на ЕВРОБАНК да води рестриктивна кредитна политика и през тази година?


- Не бих казал, че кредитната ни политика е рестриктивна. Тя е много внимателна и целенасочена. Тази политика ни позволи да постигнем кредитен портфейл без нито един просрочен кредит. На практика банката предоставя предимно оборотни кредити, а не инвестиционни, защото, както обясних, бизнессредата в България все още не е достатъчно добра. И тъй като оборотните кредити не са толкова големи, ние много внимателно наблюдаваме клиентите си - дали са коректни, или не, могат ли да работят нормално, или е възможно да има проблеми в бъдеще. И след една година, когато се уверим, че този клиент наистина е добър, може да му предоставим и инвестиционен кредит. Това е нашата стратегия.


На фирма, която за пръв път иска кредит от ЕВРОБАНК, можем да отпуснем до 100-200 млн. лева. Условието ни е тя да е работила с банката поне три месеца и едва след това да направи запитване за кредит, и то при изключително добро обезпечение и без никакъв риск. В повечето случаи изискваме ипотека на недвижимо имущество. А също и фирмата да прави поне два пъти по-голям оборот от кредита, който желае.


Политиката на ЕВРОБАНК е кредитите да са не повече от 1/4 от всички привлечени средства. За банката сега е най-важно да е стабилна и през първите няколко години да няма никакви проблеми с кредитите.


Кои са най-атрактивните сфери на българската икономика, към които смятате да насочите инвестициите си?


- Не смятаме да се насочваме към конкретни сфери на българската икономика. Според мен печеливши предприятия има във всички отрасли на българската икономика. За нас по-важното е те да бъдат с изяснена собственост, да имат експортна ориентираност и да бъдат бързооборотни. Освен това ЕВРОБАНК е една от обслужващите банки на фонд Земеделие и през 1998 г. ние смятаме да отделим голямо внимание на кредитирането на частни земеделски стопани, използвайки развитата си клонова мрежа.


Докъде стигнаха намеренията ви за създаване на банково застрахователен холдинг по подобие на холдинг България?


- Създадена е застрахователна компания ЕВРОИНС на основата на застрахователна компания Балкан, в която основни акционери са предприятията от ЕВРОХОЛД - бившия приватизационен фонд Агроинвест.


Банката обаче не участва пряко в застрахователното дружество. То вече функционира и е ориентирано към имуществено и банково застраховане. ЕВРОИНС е подало документи в Дирекцията по застрахователен надзор за прелицензиране. Тук също нямаме амбициите дружеството да бъде голямо, но то трябва да допълва банката.


Като банкер как оценявате инвестиционния климат у нас?


- Не мисля, че инвестиционният климат в страната предразполага към дългосрочно кредитиране. От друга страна, рестриктивната надзорна политика на БНБ също ограничава банките в активните им операции. Може би трябва да мине още един известен период от време, за да започнем да отпускаме и инвестиционни кредити. Освен това преобладаващата част от депозитите в България са краткосрочни и не е нормално с такива пари да се обслужват дългосрочни инвестиционни проекти.


Инвестиционният климат тук е достатъчно интересен, но не е лесно да се правят инвестиции в България, защото механизмът на приватизация непрекъснато се променя, има доста ограничения, търговията с ценни книжа също е ограничена относно приватизационните фондове. Предвидената в нормативните актове възможност за вдигане на капитала под условие - с решение на управителите на фонда, не позволява хората реално да се интересуват от покупката на акции от фондовете. Защото в един момент, ако вие притежавате 20% от акциите на фонда, надзорният му съвет може да вземе решение за увеличаване на капитала. Така от 20% вие вече ще притежавате примерно само 5 процента. Поради липсата на интерес за покупка на акциите се премахва механизмът за вдигане на цената и тези, които са направили инвестиция, не могат да спечелят. Това е причината да няма инвеститори, които искат да купят цял фонд. Принципът е такъв - инвеститорът купува фонд с намерението част от него да остави за себе си, а другата - да продаде. А след като е купил този фонд, той знае и на кого да го продаде. В момента се получава така, че мениджърите на приватизационните фондове се вживяват като техни собственици и без да се съобразяват с хилядите акционери, смятат че могат да ги продадат. И пазарът не може да им влияе.


Принципът е, че след като не можеш да направиш инвестиция в предприятието, за да може то да работи по-добре, ти си длъжен да го продадеш. Затова и усилията ни през следващите години ще бъдат насочени към привличането на международни кредитни линии, предимно от чешки и словашки банки.


Бихте ли разказали нещо повече за Истрокапитал?


- В Словакия Истрокапитал участваше и в първата, и във втората вълна на масова приватизация. През първата вълна бяха създадени четири приватизационни фонда и след като приватизацията приключи, те се сляха в един и бяха купени от Словашкия държавен застрахователен институт. Той пък взе решение фондът да се препродаде на следващ субект. Така бе купен от днешните собственици на Истрокапитал.


Но в Словакия концентрацията на властта е по-голяма от България и държавно предприятие не може да се продаде на непроверен субект или акционер. Приватизацията в Словакия стана под контрол и всичко бе абсолютно чисто. Когато купихме бившата банка Моллов през миналата година, в България се понесоха слухове, че зад Истрокапитал има някакви български пари, които са били изнесени зад граница. А това е абсурдно. Абсолютно сигурно е, че Истрокапитал е изцяло словашка компания и е много добре проверена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във