Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНВЕСТИЦИЯТА ВЪВ ВЛАСТТА Е НАЙ-ПРИМАМЛИВАТА В РУСИЯ

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровПовечето руски политици вече са в отпуск, но това лято няма да бъде особено спокойно. Догодина през декември са парламентарните избори и партийните лидери ще използват лятото за създаване на контакти или за разработването на концепции. След приемането на новия Закон за партиите от 3500 федерални партии и сдружения останаха едва 23. От тях обаче официално регистрирани са само осем. В началото на 1999 г. в Русия имаше 75 000 обществено-политически обединения. В изборите догодина ще участват не повече от 30 партии, прогнозира председателят на Централната избирателна комисия Александър Вешняков. Явно властта ще направи всичко, за да оправдае тази прогноза. Политическата екзотика ще отстъпи пред по-солидното партийно строителство. Условието за регистриране на партиите е да имат 10 хиляди членове и свои представителства в над 50% от 89-те региона на Русия. Това условие досега са изпълнили партията на властта Единна Русия, Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), Либерално-демократическата партия, Народната партия, Демократическата партия, Консервативната партия, Партията на мира и единството и Руската партия на мира. КПРФ, която е една от най-старите партии, успя да регистрира досега свои отделения в 57 региона, а проправителствената Единна Русия - в четиридесет и девет. Преди можеше с лекота да се учреди Партия на любителите на бирата или да се запише в партийния списък Съюзът на гъбарите в някой от регионите. Сега за предизборната кампания ще следи не само Министерството на финансите. Всеки ще има възможност да наднича в касата на съперника. Прозрачността във финансирането едва ли ще реши проблема с черните партийни каси, но факт е, че политическите технолози и имиджмейкърите ще трябва да се потрудят повече, за да убедят състоятелните руснаци да се бръкнат под масата. Кремъл се опитва да легализира и контролира финансовите потоци, които ще определят структурата на властта през следващите години. Някои смятат, че това ще направи предстоящата предизборна кампания не само скучна, но и евтина. Ако изборите се проведат тази неделя, едва 54.6% от руснаците са готови да употребят правото си на глас, показва анкета на Института за комплексни социални изследвания при Руската академия на науките (РАН). Процентът на неориентираните или разколебалите се е нараснал почти двойно. Най-ясно тази тенденция се вижда в големите градове, като например Москва и Санкт-Петербург. Най-забележим е отливът от левите и десните - КПРФ, ЯБЛОКО и Съюза на десните сили (СДС).Няма обаче особени промени във възрастовите категории на електората, поддържащ различните партии. Например за КПРФ гласува средното и възрастното поколение, докато за СДС и ЯБЛОКО гласуват повече от поколението между 21 и 25 години. Предприемачите предпочитат най-вече партията на властта - Единна Русия, СДС и ЯБЛОКО. КПРФ е партия на работещите в предприятията и на строежите, а също на по-голямата част от селското население. ЯБЛОКО и СДС са партии на хуманитарната и творческата интелигенция. Студентите предпочитат СДС, а безработните - либерал-демократите на Владимир Жириновски. Най-доволни от положението в страната са привържениците на СДС, които по оптимизъм изпреварват даже привържениците на партията на властта. Най-недоволни са привържениците на КПРФ, но това в никакъв случай не е признак за поява на сериозна опозиция. Левите са в криза, след като лидерът на КПРФ Генадий Зюганов поиска партията да се оттегли от ръководните постове в Държавната дума. Високопоставени членове на партията се противопоставиха и сред тях бяха председателят на Думата Генадий Селезньов, бившият заместник-председател Светлана Горячева и др. Селезньов даже реши да основе своя партия, за да замаже конфуза с отлъчването му, а и за да се опита да привлече по-умерените към себе си. Не е по-леко и на десния фронт, където изобилието на лидери в редиците на СДС предизвиква все по-разнопосочни мнения за това, какво трябва да се прави. Опитите СДС и ЯБЛОКО да координират действията си или пък да излязат с общ кандидат на президентските избори не напреднаха много.Изследването на Института за комплексни социални изследвания при РАН показва, че най-силно след електората е желанието да се появи партия на социалната справедливост. Някои очакват това чудо отляво, но преобладаващите настроения са ориентирани по-скоро към партията на властта. Предполага се, че тя притежава най-голям ресурс, за да материализира надеждите. Под относително външно спокойствие тече усилено партийно строителство. По-изобретателните местни лидери са заети с покупко-продажба. Те вадят на политическия пазар партийни списъци или цели партийни филиали. Потенциални купувачи са федералните лидери, които нямат време и сили, за да градят структури тухла по тухла. За такива политически марки не е трудно да се намерят и спонсори, които иначе трудно биха могли да излязат на федерално ниво. Като качат акциите на някои от продаваните партийни търговски марки по места, спонсорите могат да разчитат по-късно на солидни дивиденти - постове, достъп до бюджетното финансиране, задкулисно влияние. Ако изборите са в неделя, проправителствената Единна Русия може да разчита на 30% от гласовете. Подкрепата за КПРФ е спаднала от 24 на 20 процента. Либерал-демократите и десните могат да разчитат на подкрепа от 4 до 8 процента. Политическата мода от това лято е ориентирана към социалдемократическата идеология. Даже управляващата Единна Русия смята да заложи на тази карта, като я смеси с консерватизъм. Това всъщност е другото занимание от летния отдих на политиците. Електоратът показва умора не само от познатите лица, но и от познатите идеологии. Необходими са нови търговски марки. Преиграването с идеологиите може да струва скъпо на партийните строители. Традиционно у избирателя се е съхранил стереотипът, че партиите на властта са преграда за реваншистките настроения на комунистите и радикално настроените леви сили. Така електоратът вижда управляващата сила на десния фланг. Ако Единна Русия се опита да играе на лявото поле, за да отнеме част от електората на комунистите, може да навреди повече на себе си. Разколебани ще бъдат и спонсорите. Твърди се, че след последните вътрешнопартийни разправии комунистите са загубили част от спонсорите си. Лидерът на КПРФ Генадий Зюганов обаче не показва излишна нервност. Може би защото се очаква разходите по предстоящата кампания да бъдат по-скромни от досегашните. Пък и раздаването още не е започнало. Русия навлиза в труден социален период. В резултат от реформите наемите и цените на тока, нефта, природния газ и комуналните разходи ще се приближат до световните. Бюджетните дотации се свиват. В същото време страната трябва да изплати догодина 17 млрд. долара по външния си дълг. Разногласията между различните лобита в правителството и Кремъл се увеличават. Ако сегашното правителство не успее да реши задачата с напълването на бюджета и не удовлетвори поне отчасти социалните очаквания, ще потрябва спешен ремонт на кабинета. Левите се надяват да получат в него компенсации за изтласкването им от структурите на властта. В същото време, ако социалното недоволство нараства, Кремъл може отново да се реши на тактически съюз с левите. Така беше при сформирането на сегашната Държавна дума, когато съюзът между управляващите и комунистите предизвика бойкот на парламента от страна на другите партии. Дори и този сценарий да не се оправдае, при всички случаи управляващите ще трябва да водят диалог с левите, които едва ли ще изпуснат шанса да яхнат недоволството. На левите би им било по-леко, ако вместо залежалите партийни структури предложат по-гъвкава схема или организация пред потенциалните спонсори. Така спонсорите биха избегнали зоркия поглед на Кремъл и под лозунга за либерализъм и многопартийност биха инвестирали във фонда за всеки случай.Десните също не могат да останат без спонсори. Преди всичко защото дясната идеология е новост за Русия и се вписва в представите за модерни проевропейски тенденции. В същото време изобилието на лидери вдясно създава представа за избор на линии. Нито един от лидерите на десните сили обаче - Борис Немцов или Ирина Хакамада, не могат да достигнат мащаба на влияние на лидерите в сянка - Анатолий Чубайс, председател на Единната енергийна система, или на бившия премиер Сергей Кириенко, президентски пълномощник в един от седемте федерални окръга. Прекалено интелигентният и свръхчувствителен лидер на ЯБЛОКО Григорий Явлински едва ли би позволил друг кандидат да представя модерния десен фронт. Управляващите също не могат да се похвалят с изобилие от кадриЗа представителни цели като лидер на Единна Русия се лансира министърът за извънредните ситуации Сергей Шойгу. Той е председател на Висшия съвет на партията, където освен него са московският кмет Юрий Лужков, президентът на Татарстан Минтимир Шаймиев, губернаторът на Санкт-Петербург Владимир Яковлев - общо 18 души. Партийните дела управлява обаче председателят на Генералния съвет Александър Беспалов. Сред 13-те души в този съвет няма да видите гръмки имена. Същевременно обаче това не са сиви мишки, а кадрови партийни функционери. За Беспалов се говори, че е близък с президента Путин. Той също като Путин е от Санкт-Петербург, също е бивш офицер от КГБ и също е работил с покойния кмет на Санкт-Петербург и лидер от перестроечните времена Анатолий Собчак. Злите езици твърдят, че сегашният екип на управляващата партия не се справя с мащаба на поставените задачи. Единна Русия в Държавната дума е сборна конструкция от три обединения с лидери Вячеслав Володин (Цяла Русия), Владимир Пехтин (Отечество) и Олег Морозов (Народен депутат). Проблемът с управляващата партия е, че елитът й сам по себе си е самодостатъчен и на него не му трябва партийна подкрепа. По-скоро партията се употребява за личен имидж. Единна Русия може бързо да изпусне въздуха от гумите, защото тя бе надута за временни цели. Опитите да се налучка стратегия засега не дават особен резултат. Твърди се, че само тази година от фондовете на изпълнителната власт за партията са отделени 5 млн. долара. Обикновено в годините, когато няма избори, през всяка от партийните каси минават не повече от 1 млн. долара.Внушителните PR-кампании на управляващата партия показват, че тя не страда от финансови комплекси. Рейтингът на президента Путин е най-солидната гаранция, че спонсорите няма да останат разочаровани. Властта остава най-примамливата инвестиция в Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във