Банкеръ Weekly

Общество и политика

ИНТЕРЕСЪТ КЪМ БЪЛГАРИЯ Е ЗАПАЗЕН...

Илиян Василев, извънреден и пълномощен посланик на България в Русия, пред в. БАНКЕРЪ Месец януари ще бъде особено активен в българо-руските отношения. Предстоят посещения в Москва на вицепремиера Николай Василев след 17 януари и на външния министър Соломон Паси в края на месеца. Продължава подготовката на седмата сесия на двустранната междуправителствена българо-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, която ще бъде свикана през февруари. Тя вече бе отлагана няколко пъти от предишното българско правителство. Г-н посланик, при предаването на властта между двете български правителства възникна известна пауза в българо-руските отношения. Всъщност тя се получи на по-високо ниво, тъй като експертите работиха през това време. Кои са сега най-горещите теми в двустранните ни отношения?- След настъпването на Новата година наистина може да се говори за нова динамика в двустранните ни отношения. Знаете, че на 19 декември се проведоха политически консултации между двете външни министерства. Начертани бяха основните приоритети за работа. Месец януари ще бъде особено активен в двустранните отношения. Предстоят визити на министър Соломон Паси по официална покана на руския външен министър Игор Иванов и на вицепремиера Николай Василев в качеството му на съпредседател на смесената българо-руска комисия за сътрудничество. Целите на тези посещения, освен политически, са подчертано търговско-икономически, защото политиката в днешния свят все повече придобива икономически измерения. След 12 години преход към пазарна икономика се появиха нови субекти, които налагат нов дневен ред и нови приоритети в двустранните отношения. Появиха се нови носители на държавния и на обществения интерес. Новите приоритети се реализират, без да се забравят възможностите на традиционните контакти и пазари.Досега темата за дълга беше определяща при всички икономически преговори. Така беше блокирано решаването и на доста други оперативни въпроси. Очаква ли се някаква промяна в тактиката на преговорите с руската страна?- Не бих искал да навлизам в детайли по преговорите, които предстоят. Това като избор, като варианти и конкретност ще бъде от компетентността на ръководителите на делегациите. Мога само да предполагам и да кажа с увереност - най-важното е, че се създава атмосфера на реални, и то положителни очаквания. Това до голяма степен ще предопредели успеха на преговорите. Не бих искал да се говори за взаимовръзки, тъй като този подход през последните три-четири години освен до отлагане и увеличаване на проблемите не доведе до нищо добро. Тук имам предвид и проблемите с дълга, и с оформянето на собствеността, и в енергетиката, и като цяло - в развитието на търговско-икономическите ни отношения. Огромно значение имат смесените предприятия, новите перспективи за сътрудничество, които се откриват в регионите, бизнеса, туризма. Положителното придвижване по който и да е от тях би имало мултиплициращ ефект по целия спектър на диалога. Имам достатъчно основания да предполагам, че ще се намерят решения по онези въпроси, които досега бяха остри ръбове на сесиите на междуправителствените комисии, защото сега има политическа воля, има готовност, а има и конкретна технология, знания и умения как тази решимост да намери място в подготвяните документи.Какви са впечатленията ви от развитието на съвместните българо-руски предприятия? Това оказа ли се сполучлива форма на сътрудничество? Имаме ли ние интерес по-нататък да развиваме тази форма?- Трябва да бъда много внимателен, когато говоря за миналото, когато се предполагаше, че интересите на държавата и фирмите съвпадат автоматично и сегашното време. С приватизирането на държавните предприятия присъствието на руския пазар е функция на плюсовете и минусите на корпоративната стратегия на частния бизнес. В този смисъл трябва да се говори за нова формула на взаимоотношенията държава - бизнес при изграждането ако не на единна, то поне на координирана линия на поведение в Русия. Мисля, че инвестициите в Русия са безалтернативни. Те не са в една и съща степен валидни за всички форми на присъствие - дали става дума за производство на козметика, фармацевтика или за транспортни фирми, за хора, които изнасят услуги - всеки трябва да определи своя интерес. В този смисъл не измисляме нещо ново - следваме формулата на успешен износ, която използват други държави или корпорации. Голямо значение имат нереализираните във времето или започващи проекти за бутилиране на вино, за предприятия за производство на конфекция. Колкото по-близко до пазара е стоката или услугата и част от стойността й се реализира на място, толкова по сигурен е успехът. Имаме ли вече данни как изглежда балансът или по-точно дисбалансът в двустранните отношения?- Не е тайна, че продължава неблагоприятната тенденция за постоянно високи равнища на външнотърговския ни дефицит с Русия. Този феномен има нужда от много детайлно разглеждане, от анализ в дълбочина. Вярно е, че значителна част от дисбаланса се формира от вноса на енергийни източници или суровини. Но също толкова вярно е, че в случаите, когато не се постига ответен ръст и динамика в износа на България към Русия, очевидно има проблем с българския търговски интерфейс. Другите страни от Централна и Източна Европа имат високи нива на дефицит в търговията си с Русия, но забележимо увеличиха износа си към Русия. Данните, с които разполагаме от руска страна, показват ако не обръщане на неблагоприятната тенденция в двустранния ни стокообмен, то поне стабилизиране на равнищата на износа с потенциал за увеличаване. Но нито тенденциите, нито факторите на текуща динамика дават основание за удовлетворение. Десетина са фирмите - главни субекти на нашето присъствие тук, които са в основата на позитивните резултати. Изходът е в активно увеличаване на субектите, на фирмите, които изнасят продукция за Русия, и в характера на износа: повече услуги, повече проекти от български фирми, осъществени тук. Добрият пример е веригата Метро в Русия, която се изгражда от българска строителна компания. Тя е реализирала същия проект в България. Има добри шансове в туризма, в дребния и малкия бизнес, който в мащабите на Русия може да получи големи перспективи. Във всеки от регионите, където съм бил, казвам, че има място за български ресторант, за български център, който да съветва и да предлага услуги за развитието на туризма в съответните региони, тъй като Русия вероятно е един от най-големите бъдещи туристически пазари. И на него ние също трябва да имаме своето място. печелившата формула е не само да привличаме туристи в България, но и ние да изнасяме туристически бизнес за Русия. Забелязвате ли някаква промяна в отношението към България след последната смяна на партиите във властта у нас и ако има такава промяна, с какво се обяснява тя?- Очевидно има по-добър обществен и политически фон, на който може да се реализират конкретни цели. Но при това трябва да отчитаме обективните условия и параметри, в рамките на които се развиват двустранните отношения. Именно сега, след 12 години преход и след бавното, но непременно осъзнаване на реалностите на новата геополитическа обстановка в света, на нашето движение към НАТО и ЕС, е възможно да се прогнозира по-системно и задълбочено наше присъствие в Русия както на централно, така и на регионално равнище. Мотивацията създават както националният, така и корпоративният интерес.Един от острите проблеми в двустранните отношения е визовият. Какво се прави, за да се изгладят разминаванията, и на какво ниво са двустранните преговори по този въпрос? - Очаква се споразумението за взаимните пътувания на гражданите да бъде подписано по време на посещението на министър Паси в Русия. Това ще даде новите рамки за реализация на пътувания на гражданите на двете страни. Досега регламентацията е временна. Въвеждането на визи от 1 октомври 2001 г. постави двете страни в режим на прилагане на националните законодателства. Ние едностранно въведохме облекчен режим, който до този момент не е реципрочен. Подписването на споразумението ще облекчи особено българските граждани, пътуващи в Русия. Въвеждането на визи е обективен процес. Има логика на движението ни към ЕС. Онова, към което се стремим, е да сведем до минимум и да облекчим прилагането на задължителните условия за получаване на визи. Полагат се усилия за увеличаване на капацитета на консулските служби. Надяваме се, че това ще предопредели и избора на поведение на потенциалните туристи и бизнесмени от Русия към България и обратно. Можем ли вече да кажем в каква степен въвеждането на визи повлия върху туристическия поток между двете страни?- Затруднен съм да отговоря, тъй като няма предишна база за сравнение, пък и е прекалено рано за обобщения. Нямаме причини да смятаме, че нещата са много лоши или много добри. Колегите от консулската служба се справиха с натоварванията и интересът към България е запазен.Пълният текст на интервюто бе получен със съдействието на фондация България - Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във